Описание

Житница е българско село, разположено в централната част на страната, южно от Стара планина.

Населението му, според статистиките на ГРАО към 2015 година, наброява почти 1 500 души, което го прави едно от най-многолюдните села в своята община.

Старото имен а селото е Хамбарлии, което то носи до 1934 година, когато получава съвременното си наименование Житница.

Къде се намира Житница

Административно това село спада към Община Калояново и Област Пловдив. Намира се на 5 км от общинския и на 26 км от областния център.

Географски селото е разположено в Горнотракийската низина, на юг от Стара планина и на десния бряг на р. Пикла.

До Житница може да стигнете отделяйки се от второкласния републикански път 64, между Черноземен и Граф Игнатиево, и продължавайки по четвъртокласен път, свързващ Красново и Дълго поле.

Най-близките населени места край Житница са Дуванлии, Калояново, Ново Железаре, Старо Железаре, Черничево и Дълго поле.

Туризъм – какво да очаквате

Селото предлага скромна, но все пак качествена възможност за туризъм и отдих със своите два семейни хотела, по-големият от които разполага с цели 70 места.

Житница е страхотно място за почивка и релакс, разположено сред красивите поли на Горнотракийската низина.

Тук може да откриете прекрасни поляни, тихи кътчета и спокойни места, които да ви откъснат от сивото ежедневие и да ви дадат заслужената почивка, за която копнеете.

Определено селото е едно от най-добрите места, ако търсите спокойствие, тишина и възможност за дълги разходки.

Какви забележителности може да видите

Местността около селото е изпълнена с най-различни и интересни забележителности от природен и културно-исторически характер.

Едно такова място е Кромлехът в Чолакова могила. Представлява тракийска гробница, намираща се близо до село Старо Железаре и само на 7 км от Житница.

Гробницата е известна и като „Тракийска обсерватория“. Съставена е от 24 каменни стълба, някои от които високи близо 2 метра и широки почти 7. Към момента историческата забележителност не се съхранява, поради което се намира в незавидно положение.

На 11 км може да посетите Язовир Пясъчник, намиращ се в близост до село Любен. Язовирът е отлично място за любителите на риболова, а във водите му може да откриете риби като сом, костур, каракуда, шаран, толстолоб и бял амур. Последната риба е и причина през 2009 година да бъде поставен световен рекорд за улов на 39 килограмов бял амур.

Ако искате да посетите някое населено място, препоръчваме Хисаря, който се намира само на 15-ина километра от Житница. В красивия български град, прочут с лечебните си минерални води, може да се насладите както на минерални басейни, така и на няколко впечатляващи и интересни забележителности.

Една такава забележителност е Късноримската семейна гробница, намираща се край града. За нея се смята, че е изградена някъде около 4 век. Това, разбира се, не е единствената гробница край Хисаря, като на територията на общинския град са открити още 2, но тази е определяна от много хора като най-красивата в архитектурен план. Според повечето изследователи гробницата е изградена в често на знатен робовладелец.

Задължително трябва да посетите и Археологическия музей, който е основан през 1953 година и съхранява историята и културата, не само на Хисаря, но и на региона. Към момента в музея може да се насладите на близо 3000 експоната, разделени в три зали – две археологически и една етнографска.

Историческо развитие на селото

Смята се, че Житница възниква през османския период и по-точно някъде през втората половина на 17 век. На мястото на селото през 1646 г. е отбелязано съществуването на османски чифлик, разположен между река Тикла и близкия дол.

Собственикът на чифлика преселва павликяни от Калаброво и Сопот, за да работят за него и се смята, че впоследствие тези преселници се превръщат в основатели на селото.

През по-късния османския период се смята, че част от павликяните приемат православната вяра, докато друга част стават католици.

След Освобождението православните жители на селото се изселват в намиращите се наоколо села, предимно в Царимир. Турското население също се изселва след 1878 година.