Бадевци

Високо в Предбалкана, сред гънките на хълмистата еленска земя, се е приютило мъничкото село Бадевци.

По данни на ГРАО отпреди десетина години в него живеят едва трийсет и двама души, а цифрата е почти трогателна. Селцето е едно от над стоте населени места в обширната Община Елена и въпреки дребността си носи онази стаена българска хубост, която гората и чистият въздух пазят за търпеливия пътник.

Който дойде тук, не идва за глъч, а за тишина, за горски дъх и за усещането, че е стъпил в нещо изконно българско.

Малцина са чували за това име, ала попадне ли веднъж човек в прегръдката на еленските хълмове, разбира защо тукашните хора тъй упорито държат на своето кътче.

Хълмистата шия край Елена

Административно Бадевци спада към Община Елена и Област Велико Търново. Селото лежи на около дванайсет километра от самата Елена, с която го свързва единствено третокласен автомобилен път.

Друг достъп до къщите няма, тъй че тази единствена нишка води нагоре към високата хълмиста местност. Върху тази хълмиста шия са пръснати дворовете, а най-близките съседни селца са Берковци, Илювци и Средни колиби.

Имената им звучат като стих от стара балканска песен. Тукашният терен е пресечен и гънлив, типичен за Предбалкана, а хълмовете се редуват с тесни долчинки. Горите слизат чак до дворовете, тъй че сянка и прохлада има почти навсякъде. Въздухът пък е остър и свеж, какъвто бива само по високите места.

Тъкмо тази усамотеност придава на Бадевци особен чар, защото отдалечеността го е опазила от припряността на света. Селото диша бавно, и неговата неспешност е истинското му богатство.

Подслон сред зеленината

Колкото и да е дребно, селото умее да приюти гости. Бадевци разполага с една самостоятелна къща за гости, както и с цял хотелски комплекс, в който са поместени три отделни къщи. Легловата база на комплекса достига внушителните осемдесет места, което го прави подходящ за най-разнообразни случаи. Тук намират място семейната почивка и тийм билдингът, ваканцията и зеленото училище за малчуганите. Удобствата също не са за подценяване, защото комплексът предлага ресторант и спа зона, басейни и няколко барбекюта, конферентни зали и многофункционално спортно игрище. Под старобалканското небе пътникът намира както селска автентичност, така и съвременен уют, а близкият Балкан щедро поднася своя чист планински въздух.

Вечер, когато спадне дневната жега, от околните гори слиза дъх на влажна шума и борова смола. Тишината става тъй плътна, че се чува ромонът на най-близкия дол. Нощем небето над Бадевци светва с безчет звезди, каквито градът отдавна е забравил. Който прекара тук дори две нощи, отнася памет за тая дълбока балканска тишина.

Тихите пътеки на Еленския Балкан

Истинското богатство на Бадевци се разгръща отвъд оградите, по горските пътеки на Еленския Балкан.

Оттук тръгват кротки маршрути за пешеходство, които следват старите пастирски друмища между съседните махали, покрай кладенчета и обрасли синори. Пролетта облича склоновете в диви цветя и млада шума. Лятото носи прохлада под сенчестите буки, когато долу в полето жегата вече притиска непоносимо. Есента е може би най-щедрият сезон по тези места, защото горите пламват в мед и охра, а гъбарите тръгват из влажните дерета за манатарки и сърнели. Тогава тишината добива онзи златист, стипчив вкус на отиващо си лято. Зимата пък завива махалите в дълбок сняг и ги връща към първичното им безмълвие, тъй че всеки сезон разказва различна приказка за едно и също място.

Пътят през еленските завои

До Бадевци се пътува най-удобно със собствен автомобил, защото редовен обществен транспорт до толкова малка махала практически няма. От областния център Велико Търново шофьорът поема на юг към Елена, а оттам продължава още десетина километра нагоре по тесния планински път.

Последната отсечка криволичи през гъста гора и иска внимание, особено при дъжд или прясно навалял сняг. Пътната настилка е приемлива, но тясна, тъй че разминаването с насрещна кола понякога изисква малко търпение.

Затова мнозина планират пристигането си по светло, за да усетят спокойно как с всеки завой полето остава все по-надолу. Който няма своя кола, обикновено се уговаря предварително с домакините за превоз от Елена или от близките махали. Разстоянията са малки, а хората по тези места са отзивчиви и услужливи към пътника.

Изворите и широката язовирна шир

В землището на Бадевци бликат Бадевските извори, които през шейсетте години на миналия век са били каптирани, за да напоят с вода град Елена. Тези студени струи и до днес напомнят колко богат е тукашният подпочвен живот. Водата тук е изобилна и е поила цели поколения. Самото село попада във водосборната област на язовир Йовковци, разположен само на около пет километра и половина.

Този язовир е масивен и се числи към най-големите в страната.

Водите му привличат рибарите, защото в тях вирее над десет вида риба, а по гладката повърхност може да се порее с лодка в кротко безмълвие.

Бреговете предлагат и места за къмпинг. Тъй язовирът се превръща в естествена притегателна точка, около която се върти голяма част от отдиха през топлите месеци.

По дирите на войводи и зографи

Околностите на Бадевци пазят паметници, които си струва да бъдат потърсени. На около осем километра, край село Вонеща вода, се намира къщата музей на Филип Тотю, родното място на прочутия български войвода.

Вътре е възстановена автентична битова обстановка от детските години на революционера, а отделна експозиция проследява основните моменти от неговото борческо дело. Любителите на лагерния отдих ще се зарадват на къмпинга край Къпиновския манастир „Свети Николай Чудотворец“, отдалечен на около десет километра.

Той е обособен за шейсет каравани, всяка с връзка за вода, ток и канал, а наблизо има площи за палатки, дори басейн с отоплителна система и приветлива механа. По-нагоре, на около единайсет километра в Еленския Балкан, се издига и Плаковският манастир „Свети пророк Илия“. Обителта е средновековна и се предполага, че е основана през тринайсети век. През вековете е рушена и въздигана нееднократно, а последната голяма поправка е от хилядо осемстотин четирийсет и пета година, когато самият майстор Кольо Фичето издига днешната двайсет и шест метрова камбанария.

В миналото манастирът е бил не само молитвено средище, но и школа, в която мнозина местни момчета са се учели на четмо и писмо. Тази гъстота от обители и възрожденски следи не е случайна. Еленският край е бил огнище на просвета и бунтовен дух, а всяко близко село пази по някоя своя история за даскал, зограф или войвода. Бадевци се вписва тихо в тази пъстра мозайка.

Вкусът на балканската трапеза

Гостоприемството по тези хълмове минава преди всичко през трапезата, отрупана с плодовете на градината и гората. Тукашните стопани още колят курбан по стар обичай и посрещат госта с домашна ракия, парче зряло сирене и току-що изпечен, още топъл хляб. На дългата дъсчена маса се редят печено агне на жар, гъбена яхния от набраните наблизо манатарки, лютеница и туршии от собствената изба. Всичко това има вкуса на място, което не бърза за никъде, а сготвеното носи топлината на домашно огнище. Мнозина идват именно заради тази неподправена автентичност, защото я търсят напразно из по-шумните и излъскани морски курорти. Тук тя се поднася естествено и щедро, без капка показност, тъй както са го правили дедите поколения наред.

Дето е минавал древният път

Историята на Бадевци потъва дълбоко във времето, защото се смята, че тук е имало селище още по тракийско и римско време. През древността през тези места е минавал важен път, който е свързвал река Дунав с Егейско море, и в землището на селото и до днес личат негови останки. Камъкът помни стъпките на отдавна отминали кервани. За старинния произход свидетелстват и шестте тракийски надгробни могили, открити в околността. Те говорят за хора, които са живели, орали и погребвали мъртвите си тук преди безчет векове.

Тези земни хълмчета, пръснати из землището, са като мълчаливи стражи на едно отдавна отлетяло време, а археолозите ги четат внимателно, защото всяка могила пази по нещо за бита на древните обитатели. По-късно, през османския период, Бадевци било скромно овчарско селище, потънало в кротка пастирска участ. Едно местно предание разказва, че името му произлиза от някой си дядо Бадю, един от първите заселници, чийто род дал прозвище на цялото село. Тъй малкото селце пренесло през вековете не само своите къщи и дворове, но и своето име, своя говор и своята непокътната памет. Който си тръгне оттук, отнася късче тишина, която дълго не го напуска.