Балканец

Балканец е малко планинско село в община Троян, област Ловеч, което пази входа към един от най-високите проходи в Стара планина: Троян-Кърнаре. Селото има едва 216 жители по данни на ГРАО от 2015 година и се ниже в дълга, продълговата ивица по склона, както правят повечето балкански селища. Седи в Предбалкана, на 5 километра южно от Троян, в долината на река Кнежа, която по-надолу се влива в Бели Осъм. Заради разположението си то е удобна спирка преди изкачването към билото и към природните забележителности на Централен Балкан.

Тук планината се усеща още с пристигането: чист въздух, спокойствие и тясна улица, която следва течението на реката. За мнозина пътешественици селото е първата глътка свеж балкански въздух, преди пътят да ги поведе нагоре към прохода.

Именно тази тишина, съчетана с близостта до Троян и до големите маршрути, прави Балканец привлекателна и недооценена база за почивка.

Реката Кнежа и пътят през долината

През Балканец тече река Кнежа, малък планински приток на Бели Осъм, който дава на селото неговата свежест и хладина дори в горещите месеци. Долината ѝ е тясна и обрасла с букова гора, а водата захранва чешми и стари воденични вирове по склоновете. Тук въздухът остава чист. Защото наоколо няма промишленост, а само ливади и гора.

През пролетта склоновете се покриват с диви цветя. А есента боядисва буките в червено и охра. През селището минава Републикански път II-35, който свързва областите Плевен, Ловеч и Пловдив и води нагоре към прохода. Оттук пътят започва да се вие нагоре, а гледките към билото стават все по-широки. Най-близките съседни села са Бели Осъм, Горно трапе и самият Троян, до който се стига за минути.

Който продължи на север, бързо достига до областния център Ловеч с неговия покрит мост. Селото е удобно и за тези, които искат тиха база, но близо до основните пътища. Денем по шосето минават коли към планинските курорти. А вечер движението утихва и остава само ромонът на реката.

Карцовият бук над прохода и екопътеката при Кърнаре

Над Балканец, по прохода Троян-Кърнаре, се отваря високопланинската местност Беклемето, любимо място за разходка и за зимни спускания. Тук, сред пасищата под билото, расте Карцовият бук: вековно дърво, високо 21 метра, на което различни оценки дават над 200 години.

Името му пази паметта за руския генерал Павел Карцов, който през Руско-турската освободителна война от 1877 и 1878 година преминава Троянския проход при температура от минус 27 градуса и освобождава Троян заедно с прохода. Дървото е официално обявено за защитено. И до него водят указателни табели. Мнозина идват специално заради него, защото малко вековни букове в България имат такава история.

Малко по-нагоре, близо до Кърнаре, започва екопътеката „Достъпна среда”. Тя е дълга около 1600 метра и се вие на надморска височина от близо 1560 метра, а преминаването ѝ отнема малко повече от час. Началото ѝ е при връх Еделвайс, а по дължината ѝ има места за отдих, откъдето се откриват гледки към съседните дялове на Стара планина.

Маршрутът е лек и подходящ дори за семейства с деца. Заради достъпността си екопътеката е сред малкото в Стара планина, пригодени и за хора с намалена подвижност. По нея спокойно се разминават колички и каручки, а пейките по трасето позволяват чести почивки. Зиме същата местност се превръща в ски зона с няколко влека. А сняг по билото се задържа често до късна пролет.

Любителите на ските намират тук спокойни писти без блъсканицата на големите курорти.

Арката на свободата и хижите към билото

Докато се изкачвате по Троянския проход, си струва да спрете при Арката на свободата: внушителен паметник, висок 35 метра, издигнат на връх Горалтепе. Той е посветен на руските войници, загинали в Освободителната война. И се вижда отдалеч като знак, че сте достигнали билото. От платформата под него погледът обхваща и северните, и южните склонове на планината.

В ясен ден се виждат върховете чак до Ботев, най-високия в Стара планина. От Балканец и околностите тръгват маркирани пътеки към няколко планински хижи: Козя стена, Дерменка и Чучул. По някои отсечки личат запазени каменни настилки от древния римски път Виа Траяна, който някога свързвал градовете Беневентум и Брундизий в днешна Италия. Тези следи правят преходите интересни и за любителите на историята.

За по-дълги маршрути планинарите тръгват рано сутрин, докато въздухът е още прохладен. Пътеките са маркирани. Но в мъгливо време изискват внимание и добра екипировка. Опитните водачи съветват винаги да се носи топла дреха, защото времето по билото се променя бързо дори в разгара на лятото.

Троянският манастир и Чудотворната икона

На около 10 километра от селото се намира Троянският манастир, трети по големина в България след Рилския и Бачковския. В храма се пази Чудотворната икона на Пресвета Богородица, заради която обителта е сред най-посещаваните в страната.

Стенописите тук са дело на Захарий Зограф и привличат както поклонници, така и ценители на църковното изкуство.

Обителта е основана през XVI век. И пази богата сбирка от църковна утвар и стари ръкописи. За всеки, който отсяда в Балканец, манастирът е удобна спирка, защото съчетава духовно средище и работилници за местни занаяти.

В близкото село Орешак се намира известната керамична школа, а пазарите наоколо предлагат троянска шарена сол и сливова ракия, което прави района подходящ и за по-бавно, вкусово пътуване.

Балканец разполага с един хотел и няколко къщи за гости, които предлагат добро качество на достъпна цена и спокойна почивка в самото сърце на Балкана. Любителите на градската история могат да продължат към Карлово и Калофер от южната страна на планината, където се раждат Левски и Ботев.

Така една обиколка лесно свързва северния и южния склон на Стара планина.

Централен Балкан и тракийската крепост на Чучул

Южно от Балканец се простира националният парк Централен Балкан, разположен в най-високите части на Стара планина. С площ от 72 021 хектара той е вторият по големина в страната. И обхваща девет отделни резервата. В границите му се крият Пеещите скали, най-високият български водопад Райското пръскало, както и дивите дялове Северен и Южен Джендем.

Любителите на водопадите ще открият наблизо и Тетевенски водопади, и Сопотски водопад от южната страна на планината.

Историята на самото селище е свързана с тракийската крепост на връх Чучул, на около 5 километра от Балканец. Смята се, че там е имало тракийско светилище, датирано от около IV век преди Христа, а през местността е минавал главният римски път Виа Траяна.

През османския период тук се заселват преселници от Чипровско, Разложко, Берковско, Охридско и Дунавската равнина, които превръщат планинското село в средище на занаяти.

След Освобождението Балканец става част от младото княжество и до днес остава тиха база за любителите на Балкана. Малкото население поддържа стари каменни къщи, чешми и характерната за региона дърворезба.

Наблизо стоят и планинските градчета като Априлци за тръгващите към върховете на изток.

Кога да посетите Балканец и какво да опитате

Всеки сезон тук има свое лице. Пролетта събужда буковите гори и пълни реката с бистра вода. А ливадите се изпъстрят с диви цветя.

Лятото носи прохлада, която прави селото приятно убежище от жегата в равнината, и е най-подходящо за дълги преходи по билото.

Есента боядисва склоновете в топли тонове и е любимо време за фотографите и за берачите на гъби. Зимата превръща Беклемето в спокоен ски кът, а заснежените къщи придават на Балканец почти приказен вид.

През студените месеци пътят към прохода понякога изисква зимни гуми, затова е добре да проверите прогнозата предварително.

На трапезата районът предлага истинска планинска кухня: печено агнешко, гъби от гората, домашно сирене и сладко от диви плодове. Не пропускайте троянската сливова ракия и шарената сол, които са визитна картичка на този край.

Вечер, край огъня в някоя от къщите за гости, се усеща най-добре защо мнозина се връщат тук отново и отново.