Златарица

Златарица е малък град в централната част на България и административен център на едноименната община в област Велико Търново. Според данните на ГРАО към 2015 година населението е 2702 души, което я нарежда сред по-големите населени места в района. Името на града идва от добива на златоносен пясък от местната река Златаришка, която и днес минава през населеното място. Разположена в Предбалкана на надморска височина 100 метра, Златарица събира на едно място тиха провинциална атмосфера, лесен достъп до Стара планина и съседство с едни от най-ценните духовни паметници на старопрестолния край.

Старият престолен град Велико Търново е само на 15 километра, а на 12 километра северно се намира възрожденският град Елена. Тази близост превръща Златарица в удобна изходна точка за обиколка на манастири, водопади и музеи. Който търси спокойствие далеч от тълпите, ще намери тук точно това.

Районът е особено подходящ за пешеходен и планински туризъм. В следващите редове ще намерите най-важното за местоположението, природата, забележителностите и историята на града.

Информацията пази проверимите факти за населението, реката и паметниците и ги допълва с исторически контекст.

Къде се намира градът и как се стига

Златарица е административен център на Община Златарица и попада в област Велико Търново, на около 15 километра югоизточно от областния център. На 12 километра северно е град Елена, с когото районът е свързан и исторически. Географски населеното място лежи в Предбалкана, в прехода между Дунавската равнина и планинските склонове на юг. Надморската височина е 100 метра, а през града тече река Златаришка, дала и името на селището.

Релефът тук е хълмист и мек, типичен за предпланинския пояс. До града водят два третокласни пътя, обозначени с номера 4004 и 5301, тоест има удобен достъп от няколко посоки. Най-близките населени места са Равново, Дедина, Дединци, Росно, Мерданя, Родина и Горско ново село.

От тук лесно се продължава към Дряново и неговия прочут манастир или към тихото колибарско селце Дрента. Старопрестолната агломерация около Горна Оряховица също е в удобна близост за еднодневни обиколки, така че Златарица се оказва добре свързана с целия Великотърновски край.

Реката и нейното име

Малко са градовете у нас, чието име извира тъй буквално от земята под тях. Златарица дължи названието си на златоносния пясък, който реката Златаришка е отлагала през вековете, и тази подробност казва повече, отколкото изглежда на пръв поглед.

Представете си търпението на хората, навели се над водата, за да пресеят ситния нанос с надежда за някоя дребна искра. Денят минавал бавно. Реката течала, пясъкът се утаявал, а от време на време в ситото оставало онова злато, заради което селището запомнило името си завинаги.

Днес коритото изглежда кротко и съвсем делнично, ала самото му название продължава да напомня за един отколешен поминък, преплел географията с упорития човешки труд. Кой би предположил, че толкова смирена рекичка е подарила на цяло градче неговата самоличност? Водата и до днес минава през населеното място и тихо го разделя, тъй както сигурно го е разделяла и преди столетия. По бреговете растат върби, чува се ромон, а лятната жега се пречупва от близостта на влагата.

В тази картина има нещо успокояващо, почти безвремево. Предбалканът наоколо е мек и обгръщащ, без острите зъбери на високата планина, и тъкмо затова реката изглежда напълно на свое място сред заоблените хълмове.

Който поспре на някой мост и се загледа в бавното течение, бързо разбира защо хората по тези земи не бързат за никъде.

Природа и поклоннически туризъм

Туризмът в Златарица е преди всичко природен и поклоннически, а не масов. На юг се издигат склоновете на Стара планина и Предбалкана, които предлагат чист въздух, гористи била и спокойни маршрути за разходка. Местните механи поднасят домашна кухня, а ритъмът на живот е бавен и непринуден.

Любителите на пешеходния туризъм ще оценят близостта до планината, защото оттук тръгват приятни маршрути към съседните села и горски местности. Сезоните тук менят настроението на пейзажа осезаемо. Напролет склоновете се раззеленяват и въздухът ухае на влажна гора, а наесен буките се обагрят в мед и охра, та една обикновена разходка се превръща в тиха наслада за окото. Селският и културен туризъм допълват картината благодарение на близостта до Елена, където се усеща автентичният дух на Българското възраждане.

На 15 километра е и Велико Търново със своята крепост Царевец, музеи и средновековна история. За един уикенд спокойно се съчетават планинска разходка, посещение на манастир и обиколка на стар възрожденски град. Затова Златарица често е спирка по пътя, а не самоцелна дестинация.

Манастирите около Златарица

Само на 8 километра западно от Златарица, край село Мерданя, се намира Мерданският манастир „Свети 40 мъченици”. Той е част от Великотърновската епархия и е разположен сред Търновските височини. Смята се, че обителта датира от XIII век.

Според преданието мястото не е случайно: тук цар Иван Асен II бил тържествено посрещнат от търновския патриарх Йоаникий II след победата при Клокотница. Битката се състояла на празника на свети 40 мъченици, от което идва и името на манастира. Така духовният паметник свързва малкото предбалканско селище с един от върховите мигове на Второто българско царство. Друга важна обител е Къпиновският манастир „Свети Николай Чудотворец”, разположен край село Къпиново, на около 9 километра от Златарица.

Подобно на Мерданския, и той е средновековен, но за него се знае дори точната година на основаване: 1272. Историята му е изпълнена с премеждия, защото през вековете е бил разрушаван многократно и също толкова пъти издиган наново.

Манастирът е свързан и с бележити личности от нашата история. През 1794 година негов игумен е бил Софроний Врачански, а по-късно тук са идвали Филип Тотю и Васил Левски. Днес обителта е действаща и включва църква, параклис и жилищни сгради.

Близостта на двата манастира прави района истинско духовно средище, а малко места в страната събират толкова история на толкова малко километри.

Водопад и забележителности наблизо

След Къпиновския манастир логичното продължение е Къпиновският водопад, който се намира съвсем наблизо.

Той е скромен по височина, около 6 до 7 метра, но пейзажът наоколо е изключително красив и успокояващ. Под него се образува вир, широк около 20 метра и дълбок няколко метра.

През топлите месеци мястото е любимо за разходки и слънчеви бани, а кътчето е особено живописно през пролетта, когато водата е най-пълноводна.

В горещите следобеди ромонът на падащата вода заглушава почти всичко друго наоколо. Човек сяда на някой камък, затваря очи и просто слуша, а градската забързаност изведнъж му се струва далечна и съвсем излишна.

На 12 километра южно е и град Елена, едно от перлите на Българското възраждане. Сред най-ценните забележителности там са Къщата музей „Иларион Макариополски”, Музеят по палеонтология, Попниколовата къща и архитектурно-историческият комплекс Даскалоливницата. Малко по-настрани, но в същия дух, си заслужават отбиване и възрожденският Костел или китната Вонеща вода с минералните си извори.

Така само за един ден край Златарица се редят манастир, водопад и възрожденски град.

Историята на Златарица през вековете

Земите около Златарица са обитавани от хилядолетия. Доказателство за това са трите селищни могили, открити близо до града. Археолозите датират тези селища към средния неолит и проследяват живота им чак до ранния и средния халколит. В тях са намерени оръдия на труда, които говорят за уседнало земеделско население.

След праисторическата епоха сведенията оредяват за дълъг период и следващите ясни следи идват едва от Развитото Средновековие. През 1923 година край Златарица е открито забележително съкровище. То съдържа 400 електронови монети, отсечени при византийските императори Мануил I Комнин, Андроник I Комнин и Исак II Ангел.

Находката е пряко доказателство, че районът е бил населен и през XII век. Смята се, че съкровището е укрито в самия край на XII век, най-вероятно от Исак II Ангел. През периода на османското владичество землището на Златарица става вакъф по времето на султан Мехмед IV. Приходите от него отивали за издръжката на училище и джамия в Юскюдар край Цариград, както личи от османските регистри.

Като самостоятелна административна единица селището се обособява след Освобождението през 1878 година. Век по-късно, при административната реформа от 1978 година, Златарица влиза в състава на Великотърновския окръг, но запазва статута си на община. Така днешният град пази приемственост от неолита до съвременността, а историята тук не е музейна, а жива и личи в имената на реката, и в близките манастири.

Има нещо поучително в тази дълга непрекъсната нишка. Едни хора пресявали злато от реката, други укривали монети пред настъпващото време, трети градели и преграждали манастири, а земята търпеливо помнела всички тях. Не е ли точно това чарът на малките български градчета? Под привидното спокойствие тлее памет, дълбока колкото няколко хилядолетия.

Който дойде в Златарица с отворени очи, ще усети, че тишината тук съвсем не е празна, а пълна с истории, които чакат само да бъдат изслушани.