Описание на селото

Илинден е българско село, което се намира в югозападната част на страната. Населението му възлиза на 82 души, според статистиките на ГРАО към 2015 година.

Старото име на селото е Либяхово, а през 1951 година то се преименува на Илинден в чест на празника.

Селото определено има какво да предложи, но може би най-голямото изобилие идва от историята, която за този регион е много характерна, имайки предвид движенията и борбите за освобождение на Македония, които се развиват в края на 19 и първата половина на 20 век.

Местоположение на Илинден – къде да го открием

Селото принадлежи на Община Хаджидимово и Област Благоевград. Разположено е в планински район, в северните склонове на планината Стъргач, която е част от Рило-Родопския планински масив.

Река Мътница преминава северно от селото. Общинският град Хаджидимово се намира на 14 км от Илинден, а друг голям град в района е Гоце Делчев, разстоянието до който е 18 км.

Тъй като е най-близкото населено място до границата на България с Гърция в този район, името на селото е избрано за изградения там граничен контролно-пропусквателен пункт Илинден – Ексохи.

До селото се стига по четвъртокласен републикански път, който се отделя второкласния път 19, водещ към граничния пункт.

Най-близките населени места в района са Петрелик, Садово, Копривлен, Хаджидимово, Гайтаниново и Нова Ловча.

Туризъм в Илинден – къде и какво

Туризмът в Илинден се развива основно в две ниши – селски туризъм и екскурзионен такъв. За първия определено има условия, имайки предвид страхотното разположение на селото и чистия планински въздух.

Селото разполага с три големи къщи за гости, всяка от които предлага традиционен битов интериор, отлични удобства и невероятна атмосфера.

Екскурзионният туризъм пък е свързан с намиращия се наблизо граничен пункт и възможността за кратко посещение на Гърция, която е на по-малко от половин час разстояние.

Градове като Драма и Сяр са на около час – час и половина разстояние с автомобил, а морският град Кавала, на брега на Егейско море, се стига за по-малко от 2 часа.

Илинден предлага една наистина фантастична възможност да се насладите, както на българската култура и природа, така и на гръцките красоти и море.

Забележителности в Илинден и района – какво можем да видим

Най-близката забележителност, която може да ви предложи нещо наистина интересно, е Хаджидимовският манастир Свети Великомъченик Георги Победоносец, намиращ се на 7 км от селото.

Манастирът е изграден през средата на 19 век на хълма край едноименния град Хаджидимово и мястото не е никак случайно – през средновековието на това място е имало християнско светилище.

Хаджидимовският манастир е третият по големина в Югозападна България. Друг любопитен факт е, че това е най-близко намиращият се български манастир до Света гора.

Ако търсите нещо по-нестандартно, мегалитното светилище Ляски Връх може да отговори на стремежите ви. Намира се в Родопите, близо до Гоце Делчев и на около 9 километра от Илинден.

Светилището представлява естествена скална яма, която някога е била използвана като жертвеник и е част от древнотракийско мегалитно светилище. В него е открит керамичен материал, който е датиран от различни епохи.

Ако авантюристичният ви дух ви дърпа, има още доста места, които може да посетите в района, като например водопад Делчево, намиращ се на 13 километра.

До водопада може да стигнете като хванете пътя за село Делчево, подминете Неврокопския манастир и чешмата, а след това хванете черен път, преминаващ в тясна горска пътека (не, няма как да минете с автомобил), която води до къщичка. Зад тази къщичка ще откриете красивия водопад Делчево.

Препоръчваме да отскочите и до Гоце Делчев – несъмнено един от най-красивите български градове, в който може да посетите и разгледате интересни забележителности. Не пропускайте историческия музей на града.

История на селото – тясно свързана с движенията за българско освобождение

Либяхово, както е старото име на селото, е голямо населено място с преобладаващо българско население към 19 век. Административно то спада към Неврокопската кааза на Серския санджак.

В периода 1828-1831 година в селото е построена църквата „Успение Богородично“. Статистиката за местното население към 1873 година, посочена в „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ разкрива, че в селото има 253 домакинства и 850 българи.

Стефан Веркович отбелязва през 1889 в своя труд „Топографическо- этнографическій очеркъ Македоніи“, че село Либяхово по това време разполага с 245 български къщи.

Васил Кънчов също отразява населението на Либяхово към 1900 година в своята книга „Македония. Етнография и статистика“. Там той посочва, че общото население на селото е 1720 души, от които 1660 са с български произход, а 60 са цигани.

55 души от селото стават доброволци в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война през 1912 година. След края на Междусъюзническата война от 1913 година, селото окончателно остава част от територията на българската държава.