Илинден

Илинден е малко планинско село в община Хаджидимово, област Благоевград, което по данни на ГРАО към 2015 година брои едва 82 жители. Старото му име е Либяхово, а през 1951 година го преименуват в чест на Илинденското въстание, което и до днес стои зад сегашното му име.

Селото лежи в северните склонове на планината Стъргач, която е дял от Рило-Родопския масив. На по-малко от половин час път оттук минава държавната граница с Гърция при пункта Илинден-Ексохи, тъй че тихият селски бит върви ръка за ръка с бърза разходка отвъд. Това е най-южното българско селище в този ъгъл на Неврокопското поле, на 14 километра от общинския център Хаджидимово и на 18 от Гоце Делчев. Тук идват хора, които търсят планински въздух, история на пограничен край и удобна база за обиколка на манастири и тракийски светилища в Родопите.

Бройката от 82 души обаче никак не бива да заблуждава, защото зад нея стои селище с осезаемо тегло в местната история. Старият облик личи и днес в каменните зидове, в разположението на дворовете и в имената на околните махали. Илинден е от онези места, които се разкриват бавно, при по-дълъг престой, а не при бегло отбиване на път за границата.

От Либяхово до Илинден, как едно име смени смисъла си

Името Либяхово върви със селото през целия османски период и още дълго след него, тъй че преименуването от 1951 година далеч не е случайно. То свързва малкото гранично селище с паметта за Илинденското въстание и борбите за свобода в Македония. Така то застава в дълга редица от десетки топоними, родени в онова десетилетие, когато границата с Гърция тъкмо се утвърждава. Днешният Илинден носи в себе си два пласта, средновековния и възрожденския Либяхово и социалистическия Илинден от средата на двадесети век.

Старото име не е изчезнало нито от говора, нито от църковните книги, а църквата „Успение Богородично” е построена в периода 1828-1831 година, близо век и четвърт преди преименуването. И днес възрастните хора в района често още наричат селото Либяхово, особено когато говорят за времето преди войните и за родовете, живели тук от поколения.

Едно уточнение тук спестява често срещано объркване. Наблизо съществува съвсем друго селище със сходно име, Илинденци в Пиринско, с което Илинден в Хаджидимовско често бива бъркан. Двете нямат обща история и лежат в различни общини, макар и в една и съща област.

Граничният пункт Илинден-Ексохи и пътят отвъд

Илинден е най-близкото населено място до границата в този район и затова неговото име носи и граничният контролно-пропускателен пункт Илинден-Ексохи. До селото се стига по четвъртокласен републикански път, който се отделя от второкласния път номер 19, водещ към самия прелез. От пункта се отваря цял къс от Северна Гърция, който трудно се достига другаде толкова бързо, защото градовете Драма и Сяр са на около час до час и половина път с автомобил. Морският град Кавала на брега на Егейско море се стига за по-малко от два часа, тъй че сутрин човек е сред склоновете на Стъргач, а още на обяд похапва прясна риба на гръцкия бряг.

За посетителите, които предпочитат да останат от българската страна, съвсем наблизо е граничното село Гайтаниново със своята запазена възрожденска архитектура. Малко по на север се намира и Копривлен със своите археологически следи още от Античността.

Селски туризъм по склоновете на Стъргач

Северните склонове на Стъргач даряват Илинден с чист планински въздух и тишина, които стоят в основата на селския туризъм тук. Северно от селото минава река Мътница.

Селото разполага с три по-големи къщи за гости, всяка с традиционен битов интериор и добри удобства за нощувка. Това е скромна, но напълно достатъчна база за хора, които искат да обикалят района без бързане. Стопаните обикновено познават цялата околност до най-малките тънкости и упътват към пътеки, скрити чешми и манастири, които изобщо не личат от главния път. Тази лична препоръка често струва повече от всеки пътеводител, защото черните пътища в Стъргач се менят от сезон на сезон и кратък разговор със стопанина преди самото тръгване спестява доста излишни разочарования.

Пейзажът сменя бавно багрите си през годината, а пролетта и есента стоят най-добре за пешеходни обиколки, когато жегата отстъпва и планината се отваря за дълги преходи. Около Илинден се нижат селища от Неврокопското поле, всяко със свой характер, а сред най-близките съседи са Петрелик, Садово, Хаджидимово и Нова Ловча. Към тях лесно се прибавя и село Делчево в подножието на Родопите.

Хаджидимовският манастир и тракийското светилище Ляски връх

На седем километра от Илинден, на хълм край едноименния град, се издига Хаджидимовският манастир „Свети Великомъченик Георги Победоносец”. Изграден е в средата на деветнадесети век на място, където още през Средновековието е съществувало по-старо християнско светилище. Той държи няколко първенства, които си струва да се знаят, защото е трети по големина в Югозападна България и е най-близко разположеният български манастир до Света гора.

От съвсем различна епоха е мегалитното светилище Ляски връх, на около девет километра от селото. То се намира в Родопите, съвсем близо до Гоце Делчев, и представлява естествена скална яма, използвана някога от древните обитатели като жертвеник. Археолозите откриват в нея керамичен материал от различни епохи, което говори за дълга и непрекъсната употреба на мястото като древнотракийско мегалитно светилище още от дълбока древност. Подобни скални светилища се срещат на още места в Западните Родопи, но Ляски връх е сред по-достъпните за посещение. Съчетанието на двете светилища близо едно до друго прави района необичайно богат за толкова малко селище.

От едната страна стои християнски манастир от деветнадесети век, от другата свято място на траките отпреди хилядолетия. Малко кътчета в България събират толкова различни пластове на толкова кратко разстояние, а Илинден стои почти по средата между тях. Именно тази близост превръща обиколката край селото в среща на две религиозни култури от съвсем различни времена. Затова мнозина нагласят целия ден така, че да видят и манастира, и скалното светилище високо в планината, преди да се приберат привечер за спокойна нощувка в някоя от къщите на самото село.

Но обиколката наоколо съвсем не свършва дотук. За ценителите на стара архитектура наблизо е и село Долен, чийто запазен възрожденски облик е под закрила като културна ценност. Оттам нататък се откриват още китни кътчета в тази част на Югозападна България, всяко от които заслужава отделен ден за спокойно разглеждане.

Водопад Делчево и разходка до Гоце Делчев

Сред по-приключенските цели в целия район е водопадът Делчево, отдалечен на около тринадесет километра от Илинден. До него не се стига с автомобил, а единствено пеша по тясната горска пътека, която тръгва от края на гората. Маршрутът минава по пътя за село Делчево, край Неврокопския манастир и една чешма, после се отклонява по черен път. По-нататък черният път преминава в тясна пътека до самотна къщичка, а зад нея, скрит сред гъстата гора, се открива и самият водопад.

Естественият завършек на всяка обиколка тук е град Гоце Делчев, един от най-приветливите градове в Югозападна България, чийто исторически музей подрежда наследството на цялото Неврокопско поле. Оттам нататък пътищата водят към още селища от Гоцеделчевския край и към подножията на Пирин, тъй че малкият Илинден се оказва добра отправна точка за по-широка обиколка на Югозапада.

История на Либяхово през деветнадесети век

Още към деветнадесети век Либяхово е голямо и оживено селище с преобладаващо българско население. Административно то спада към Неврокопската кааза на Серския санджак, в самото сърце на тогавашна османска Македония. Числата от епохата го потвърждават, а статистиката от 1873 година в „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” посочва 253 домакинства и 850 българи. Стефан Веркович пък брои 245 български къщи през 1889 година.

Васил Кънчов подробно фиксира картината към 1900 година в известния си труд „Македония. Етнография и статистика”. Според него населението на Либяхово е 1720 души, от които 1660 българи и 60 цигани, тоест почти изцяло българско по състав.

Когато избухва Балканската война през 1912 година, петдесет и пет души от селото стават доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война от 1913 година Либяхово окончателно остава в пределите на българската държава. Областта около днешния Илинден административно тегне към Благоевград и до днес.