Описание на София

София е най-големият български град и столица на страната ни. Според статистиките на ГРАО за 2015 година, населението му наброява 1 286 383 души, което го прави 14-ия по големина град в Европейския съюз.

София е ключов и основен административен, стопански, индустриален, транспортен, образователен и културен център на България, като тук е съсредоточена 1/6 от промишленото производство, както и 17.5% процента от населението на страната.

Бидейки административен център на държавата, тук се намират и редица национални институции, сред които Президентството, Народното събрание, всички министерства, Българската академия на науките, редица университети, театри, музеи и гимназии.

Съвременното име на столицата идва от късноантичната раннохристиянска съборна църква на града „Свети София“, но е доказано, че градът е много стар и през вековете е носил много и различни имена.

Празникът на града е на 17 септември, когато се отбелязва Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов.

Друг значим празник за столицата, който се отбелязва ежегодно, е 4 януари – денят на освобождението на града от османска власт.

На 3 април 1879 година Учредителното народно събрание на Княжество България обявява София за своя столица като предложението идва от професор Марин Дринов, а обосновката е, че София е стар български град, отдалечен е от тогавашната граница с Османската империя и е географски разположен в центъра на българските етнически територии.

Друго важно предимство за избора на София пред основния тогава конкурент Велико Търново е местоположението на града в така нареченото Софийско поле, което позволява разширението му в перспектива. Девизът на София е „Расте, но не старее“.

Къде е разположена София

Като географско разположение София се намира в централната част на Западна България. Тя е изградена в така наречената Софийска котловина, позната като Софийско поле, и е заобиколена от планини в почти всички посоки – Стара планина на север, Люлин планина на запад и Витоша на юг.

Това уникално разположение я прави и четвъртата по височина столица в цяла Европа. София се намира върху четирите тераси на река Искър, както и нейните потоци Владайска и Перловска река.

София може да се похвали и с това, че на територията си разполага с минерални извори. Те се намират в кварталите Панчарево, Княжево, Овча купел и Горна баня, както и в централната част на града.

Местоположението на София, оградена около толкова планини, прави достъпа до нея сравнително затруднен. Пет планински прохода водят към града – Драгомански, Петрохански, Искърски, Владайски и Витиня.

София винаги е била ключов транспортен център и в днешно време това не се е променило. В столицата започват редица ключови шосейни и железопътни коридори, а тук се намира и най-голямото летище в страната.

От София тръгват автомагистралите „Тракия“, „Струма“ и „Хемус“, първокласните републикански пътища 1 и 8, второкласните пътища 16, 18, 81 и 82, както и железопътните трасета София-Варна, София-Бургас, София-Перник и няколко по-малки.

Столицата е заобиколена от малки населени места като в миналото много от тях са били присъединени към града в следствие на териториалното му разрастване. Най-близките населени места до София са:

  • Герман;
  • Лозен;
  • Бистрица;
  • Панчарево;
  • Кокаляне;
  • Казичене;
  • Кривина;
  • Долни Богров;
  • Горни Богров;
  • Чепинци;
  • Негован;
  • Световрачене;
  • Кубратово;
  • Нови Искър;
  • Мировяне;
  • Мрамор;
  • Доброславци;
  • Волуяк;
  • Божурище;
  • Гурмазово;
  • Пожарево;
  • Костинброд;
  • Иваняне;
  • Банкя;
  • Мало Бучино;
  • Владая;
  • И много други, които са по-далеч.

Какво може да ви предложи туризмът в столицата

Когато говорим за туризма в София естествено наблягаме върху два типа – първият е културно-опознавателният туризъм.

Той включва всички културно-исторически, архитектурни и археологически забележителности на столицата, които привличат хиляди туристи на годишна база.

Вторият тип туризъм е нощният – това разбира се са всички заведения, барове, дискотеки и ресторанти, които пък са привлекателни за туристите заради бурния нощен живот в столицата.

Заслужава си да отбележим и природата – природният парк Витоша е изключително популярна дестинация за разходка през лятото и за ски през зимата.

За съжаление тя все още е по-предпочитана от софиянци, отколкото от чуждестранните туристи.

София разполага с над 200 хотела, близо 40 къщи за гости, както и повече от 400 апартамента за отдаване под краткосрочен наем.

Независимо дали ще се отдадете на разглеждане на забележителности или ще се насочите към някое модерно място за забавление, със сигурност няма да скучаете нито минута по време на престоя си в София.

Забележителности – на кои заслужава да обърнете най-голямо внимание

София разполага с огромен брой забележителности от природни до културно-исторически такива.

Тъй като най-вероятно няма да разполагате с неограничен брой време, за да обиколите всичко, ето върху какво препоръчваме да акцентирате, за да може в пълна степен да усетите от духа и историята на столицата.

Националният дворец на културата (НДК) и прилежащата към него градинка определено е едно от местата, към което да се насочите.

Това е най-големият комплекс за провеждане на всякакви събития, конференции, изложения, концерти и прочие в цяла Югоизточна Европа.

Градината пък е изключително популярна за разходки, събирания, срещи и какво ли още не – тя се посещава масово от жителите и посетителите на града.

Борисовата градина е друго място, което си заслужава да посетите. Това е най-големият и популярен градски парк в София използван ежедневно от хиляди хора.

Разбира се сградите символ на българската държавност също са популярна дестинация, която заслужава внимание – това са сградите на Народното събрание, Президентството и Министерския съвет, или така нареченото „Ларго“.

Храм-паметникът Свети Александър Невски пък е най-голямата духовна и архитектурна забележителност, която се намира в центъра на столицата.

Храмът се отличава с позлатените си куполи, покрити с 8,35 килограма злато. Построен е през 1912 година в чест на руския император, който дава началото на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Александър II, познат още като Цар Освободител.

Останалите големи забележителности, които препоръчваме да посетите включват музеи, национални значими сгради и религиозни паметници:

  • Музеят Земята и хората;
  • Музеят на спорта;
  • Музеят на социалистическото изкуство;
  • Къщата-музей на Иван Вазов;
  • Националният църковен историко-археологически музей;
  • Народният театър Иван Вазов;
  • Църквата Света Неделя;
  • Ротондата Свети Георги;
  • Националният археологически музей;
  • Останките от античната крепост Сердика;
  • Паметникът на Цар Освободител;
  • Националната художествена галерия (помещаваща се в бившия царски дворец);
  • Националният природонаучен музей при БАН;
  • Етнографският институт с музей;
  • Националният политехнически музей;
  • Софийската синагога;
  • Ботаническата градина;
  • Паметникът на Васил Левски;
  • Военноисторическият музей;
  • Дворецът Врана;
  • И много други.

Необятната история на София в кратък вариант

Историята на София може да се проследи чак до ранния неолит (6 хилядолетие преди Христа), а доказателство за живот от онзи период е Слатинското неолитно селище.

Най-ранните данни за заселване в античния център на града пък са от бронзовата епоха и са открити в местността около минералните извори на днешната Централна минерална баня.

През различните хилядолетия територията на днешна София е била обитавана от различни племена и народи – траки, римляни, гърци, славяни, българи, византийци, сърби, турци, евреи, арменци и много други.

Основното наименование, с което градът се описва през вековете, е Сердика и множеството ѝ различни форми (Средец, Сердиград, Сердонград, Сардиград, Сарди, Сяр, Сердонполис, Улпия Сердика, Сардика и др.).

През втората половина на 3 век след Христа настъпва процес на децентрализация в Римската империя, при който Рим губи мястото си като политически център, а владетелите започват често да пътуват между различни градове в провинциите.

Един от най-популярните градове в този период е именно Сердика, а императорите Галерий и особено Константин I прекарват голяма част от времето си именно там.

Историкът от 6 век Петър Патриций свидетелства за особените предпочитания на римския император към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сардика; и понеже обича този град, често казва: „Сардика е моят Рим“.

Точно в този период е и най-значимото развитие на Сердика през Античността – Константин I предприема мащабни строежи, разрушавайки дотогавашните жилищни квартали в югоизточната четвърт на града и изграждайки на тяхно място архитектурен комплекс, който археолозите наричат „Константинов квартал“.

Именно в този „квартал“ е и най-старата запазена сграда в София – ротондата „Свети Георги“.

С настъпването на епохата на Средновековието, все по-честите набези на разни племена и падането на Западната Римска империя, Сердика често сменя управлението си.

През пролетта на 809 година българският владетел Крум превзема Сердика, след като се завръща от набези в долината на Струма. Така Сердика за първи път влиза във владението на българска държава.

През 1018 година, след смъртта на последния български цар от Първото българско царство Иван Владислав, войводата на Средец, заедно с управителите на 34 други крепости, доброволно признават властта на византийския император върху българските земи.

Едва през 1194 година Средец отново става част от българската държава – цар Иван Асен I го присъединява към Второто българско царство.

Именно през този период Средец процъфтява и има огромно стратегически значение за контрола върху Македония и Поморавието от страна на българските царе.

През 1382 година днешна София бива превзета от османските войски, като малко по-рано през годината градът е обсаден за период от близо 3 месеца, но без успех.

Макар през първия век бъдещата ни столица да запазва своя предимно българско облик не така стоят нещата през първите десетилетия на 16 век, когато вече редица пътешественици отбелязват мюсюлманското мнозинство в града.

В периода 17-19 век градът започва да упада, а причина за това са краят на големите походи на Османската империя към Централната Европа, за които София е ключов изходен пункт.

Градът започва да се занемарява, повечето дубровнишки и италиански търговци го напускат, а към тях се присъединяват няколко видни еврейски търговски фамилии и висши турски чиновници.

От друга страна това изиграва ключова роля за нарастването на българското население, част от което се заселва в покрайнините на София от съседните села.

В епохата на Възраждането София изиграва ключова роля за национално-освободителните борби на българите. През 1870 година сред основаните революционни комитети от Васил Левски влиза и София.

Градът бива освободен на 4 януари 1878 година от руските войски на Йосиф Гурко. След Освобождението на България (1878 г.) и избирането на София за столица на новата българска държава, градът преживява истински разцвет.

Днес София е най-големият и модерен български град и един от най-модерните в Европа, в същото време, съхранявайки своята история и архитектура за поколенията, и давайки поминък и по-добър стандарт на живот за стотици хиляди българи.