Ковачевица

Ковачевица е село архитектурно-исторически резерват в Западните Родопи, над долината на река Канина, в Община Гърмен, Област Благоевград. Постоянните жители са едва около 37 души по данни на ГРАО към 2015 година, но през летния сезон каменните къщи се пълнят с гости, кинаджии и почитатели на старата планинска архитектура. Тук стотина къщи стоят почти непокътнати от осемнадесети и деветнадесети век, изградени от местен камък с дървени горни етажи, а тесните улички остават калдъръмени. Заради този запазен облик селото носи статут на резерват и е сред най-сниманите български планински селища. Малкото на брой постоянни обитатели и тишината между зидовете му придават дух на жив музей, в който времето тече по-бавно от всякъде другаде. Разположено на около хиляда метра надморска височина, селото предлага хладно лято и чист планински въздух, а гледките към обраслите със зеленина склонове допълват усещането за уединение далеч от шумните курорти.

Каменните къщи и калдъръмът на старото селище

Обликът на Ковачевица е изграден от един материал, и този материал е камъкът. Долните етажи на къщите са иззидани от ломен родопски камък, а най-горните нива често са с дървена конструкция, която издава майсторството на старите дюлгери. Голяма част от сградите са автентично запазени и не са преустройвани с модерни фасади, което прави селото рядко цялостен ансамбъл.

Покривите са покрити с каменни плочи, наречени тикли, а стрехите хвърлят дълга сянка над тесните проходи. Уличките са калдъръмени и стръмни, на места почти отвесни, затова удобните обувки тук не са препоръка, а необходимост. Вечер, когато слънцето слезе зад баира, камъкът се обагря в топло златисто и селото изглежда още по-приказно.

Точно тази запазеност е причината Ковачевица да е любима декорация на българското кино. По калдъръма са се снимали десетки филми, сред които „Мера според мера”, „Време разделно” и „Каналето”, и днес част от къщите носят неофициални имена покрай ролите си в продукциите. Разходката между зидовете оставя усещане, че часовникът тук е спрял преди повече от сто години.

Запазеният каменен ансамбъл е и причината туристическият бранш да оцелее тук. В малкото село работят около дузина къщи за гости и няколко семейни хотела, повечето подредени в стари дюлгерски домове с дебели зидове и дървени тавани. Така настаняването съвпада със самата забележителност, а нощувката в каменна къща е част от преживяването. Зимното отопление често е с печки на дърва, които поддържат топлината зад половинметровите стени.

Резерватът и старите дюлгерски къщи

Статутът на архитектурно-исторически резерват не е формалност, а реална защита, която забранява безразборното строителство и пази силуета на селото. Заради него новите сгради се съобразяват със стария обем, материали и пропорции. Така обликът на Ковачевица остава цялостен и днес посетителят вижда улиците почти такива, каквито са били преди столетие.

Сред къщите изпъкват няколко големи дюлгерски постройки на по три и четири етажа, с богато резбовани тавани и широки чардаци. Тези домове са дело на прочутите родопски и брациговски майстори, които са строели и в близкия резерват Долен, още едно каменно село в същия край. Двете селища често се обхождат заедно заради сходния си дух и близкото разстояние.

Камбанарията и църквата „Свети Никола” са естественият център на старата част. Храмът пази стенописи и дърворезба, а вкопаната му в склона основа е типична за родопските църкви от времето на Възраждането. Около него се отварят малки площадчета, където навремето е кипял пазарът, а днес сядат туристите за родопско кафе. Който се вглежда, ще забележи годините, изсечени в камъка над входните врати на по-старите домове.

Река Канина, Канинската екопътека и водопадът Буков дол

Селото е кацнало високо над долината на река Канина, която дава името и на най-известния пешеходен маршрут в района. Канинската екопътека започва в землището около Гърмен и свързва Ковачевица със съседните Горно Дряново и Скребатно. Маршрутът върви ту покрай реката, ту през сенчеста широколистна гора, така че предлага прохлада дори в най-горещите летни дни.

Пътеката е дълга около тринадесет километра и предлага преходи с различна трудност, които отнемат между два и десет часа според избрания вариант. По дължината ѝ са разположени пейки, маси, заслони за пикник и огнища за барбекю, така че маршрутът е удобен и за семейства с деца. Между Ковачевица и Горно Дряново може да се стигне до водопада Буков дол, до който се минава по стар римски мост, прехвърлен над реката. Водопадът е най-пълноводен през пролетта и есента, когато снеготопенето и дъждовете вдигат нивото на реката. През лятото струите намаляват, но прохладата на каньона остава добра причина за разходката.

Самият римски мост заслужава внимание като отделен паметник. Каменната дъга над Канина е градена без спойка от хоросан и стои здраво от векове, опряна на двата бряга на дерето. По нея навремето е минавал търговският път между съседните села, а днес тя е удобна отправна точка към пътеката за водопада.

Природни забележителности в землището на Гърмен

Околностите на Ковачевица крият повече забележителности, отколкото подсказва малкото село. Землището на Община Гърмен е осеяно с пещери, скални светилища и местности, които си заслужават отделен ден. Сред тях са местността Сини вир с малкото изумрудено езерце, Вълчановата пещера и пещерата Маноилова дупка, които привличат любителите на спелеологията.

Тракийското скално светилище Козия камък напомня, че тези баири са обитавани далеч преди османския период. В самото село Гърмен туристите спират и пред вековните чинари, обявени за защитени дървета, чиито дебели стволове помнят няколко столетия. Тези места показват, че районът е бил населен и почитан хилядолетия наред.

Цялата зона е удобна база за обиколка на Западните Родопи. Оттук са близо минералните бани около Огняново, лозята край Гоце Делчев и язовирът при Доспат, така че Ковачевица лесно се вписва в по-дълъг маршрут из планината.

Как се стига до Ковачевица и кога да я посетите

До селото се пътува по тесен планински път, който се отклонява от шосето между Гърмен и Огняново и след това се изкачва стръмно нагоре по склона. Последните километри са с остри завои, затова шофирането изисква внимание, особено при дъжд или сняг. Колите обикновено остават на паркинга в подножието на старата част, защото калдъръмените улички са твърде стръмни и тесни за движение.

Най-приятните месеци за посещение са от късна пролет до ранна есен, когато времето е сухо и пътеките са проходими. Лятото носи прохлада благодарение на надморската височина, а септември боядисва околните гори в топли цветове. Зимата също има своя чар със заснежените каменни покриви, но достъпът тогава зависи от състоянието на пътя. Препоръчително е нощувката да се запази предварително, защото малкото къщи за гости се пълнят бързо през уикендите и празниците.

Селото през османския период и Освобождението

Преданието нарежда Ковачевица да е основана през османския период, най-вероятно от заселници от съседните Банско и Рибново. Името на селото се появява в османските регистри още през петнадесети и шестнадесети век, отначало като малко селце. По-късно е документирано голямо преселение на десетки семейства от Костурско, Омотско, Добролища и Слимница, което рязко уголемява населението. През деветнадесети век Ковачевица вече е едно от едрите села в района и е с изцяло български етнически състав, което обяснява размаха на каменното строителство.

Стопанският подем личи и от данните. През деветнадесети век е основано читалище „Светлина”, а едно преброяване отчита 185 домакинства с около 630 жители. По статистиката на Васил Кънчов в селото вече живеят около хиляда и четиристотин души. Селото остава под османска власт чак до края на Балканската война, когато влиза в пределите на българската държава. Сравнено с тогавашните хиляда и четиристотин жители, днешните неколцина постоянни обитатели показват колко много се е оттеглил животът от планината.