Долна Рикса

Долна Рикса е село в община и област Монтана, в северозападната част на България, с население от 234 души по данни на ГРАО към 2015 година. Лежи в подстъпите на Стара планина, в район с открити находища на злато и огнеупорна глина. Най-любопитният факт за него обаче е извън границите на страната: на селото са кръстени островите Рикса в далечната Антарктида. До Долна Рикса се стига по четвъртокласен републикански път, а на няколко километра южно минава първокласен път I-1, който свързва района с по-големия град Монтана. Самото селище остава встрани от шумните маршрути и точно затова печели сърцето на пътника, който търси спокойствие и неподправена северозападна атмосфера. Наоколо се редуват ниски хълмове, обработваеми ниви и горички, а тишината и чистият въздух превръщат всяко спиране тук в малка почивка от забързаното ежедневие.

Островите Рикса край Гринуич и антарктическата следа на селото

Малко български села имат географски обект на другия край на света, носещ тяхното име. Островите Рикса се намират в Южните Шетландски острови, в непосредствена близост до остров Гринуич, и са част от антарктическата топонимия, в която българската комисия по антарктическите наименования е вписала десетки имена от родната карта. Връзката не е случайна. Българската антарктическа програма традиционно кръщава новооткрити обекти на селища, реки и личности от страната, и така скромната Долна Рикса се озовава на една карта редом с ледени брегове и полярни проливи. За жителите това е повод за тиха гордост, а за пътешественика любопитен детайл, който превръща обикновеното северозападно село в нещо повече от точка на пътя. Имената от тази карта се ползват и в международната научна документация, така че селото има своя ред в полярните каталози.

Името Рикса се среща и на още едно място в района, само на километри по-нагоре в планината. И около него се върти основната местна легенда, за която ще стане дума по-долу. Тази двойственост, при която едно тихо северозападно име едновременно стои на полярната карта и в местното предание, придава на селото своеобразна стойност, рядка за толкова малко селище. Затова мнозина, които минават оттук, си тръгват с усещането, че са докоснали история, по-голяма от размерите на мястото.

Връх Стовци и римската наблюдателница над долината

На около 11 километра от селото се издига връх Стовци, в западния дял на Стара планина. Той е висок 866 метра. И в дълбока древност е изпълнявал съвсем конкретна военна задача. По времето на Римската империя върхът е служел за стратегическа наблюдателница, от която се е следяла долината и подстъпите към планинските проходи. Откритата гледка към околните хълмове го е превръщала в естествена контролна точка, а днес същата панорама възнаграждава всеки, който се изкачи дотам. Изкачването е по силите на средно подготвен турист и е чудесно допълнение към разходка из гористите местности около Долна Рикса.

И още нещо практично. От селото може да се тръгне на еднодневен преход, да се обходи билото и да се стигне обратно до къщата за гости преди свечеряване, без допълнителен нощувен план. Точно тази компактност прави района удобен за кратко, неангажиращо излизане сред природата. През пролетта и есента въздухът горе е особено чист, а тишината се нарушава единствено от вятъра и птиците, което прави прехода подходящ и за хора, които ценят усамотението. Добре е да се тръгне рано сутрин, докато склоновете още са в сянка, и да се вземе достатъчно вода, защото по билото няма извори.

Районът се вписва естествено в по-широкия туристически контекст на Северозапада, където са и планинският курорт Вършец и историческата Враца с прочутия си скален венец.

Язовир Клисурица и риболовните места в околността

Околностите са щедри откъм водни площи, което ги прави притегателни за любителите на въдицата. Най-близкият водоем е язовир Клисурица, наречен на съседното едноименно село и удобен за кратък излет още същия следобед. В радиус от около десетина километра се отварят още няколко добри възможности: язовирите Доктор Йосифово, Киселово и Горна Ковачица, всеки със спокойни брегове и условия за риболов далеч от тълпите. Тези места са особено приятни в топлите месеци, когато водата привлича и птици, и хора, търсещи тишина. Рано сутрин и привечер кълването е най-добро. А спокойната шир на язовирите създава усещане за откъснатост, рядко за толкова достъпен район.

За престой селото разполага с една къща за гости с леглова база за единадесет души, разпределени в четири стаи. Към нея има голяма обща маса за събирания, подвижно барбекю, летен басейн и няколко велосипеда, удобни за обиколка на близките язовири и черни пътища. Така една нощувка тук лесно се превръща в база за два-три дни сред водата и хълмовете. Самото село е тихо и подходящо за бавни разходки, а гористите хълмове наоколо предлагат сенчести пътеки за по-дълги преходи. Съседните селища Клисурица, Славотин, Смоляновци и Винище са на крачка и допълват картината на един типичен северозападен пейзаж. Тяхната близост означава, че дори без собствена инфраструктура селото остава свързано с по-голямата мрежа от пътища и водоеми в общината.

Брусарският и Чипровският манастир: две духовни спирки наблизо

Районът около Долна Рикса пази две забележителни обители за маршрута. И двете са на удобно разстояние за еднодневен излет и добавят историческа дълбочина към едно пътуване, което иначе е посветено основно на природата.

Първата е Брусарският манастир „Свети Архангел Михаил“, кацнал на хълм край град Брусарци. Той е периодично действащ и е в недобро състояние. Но историята му стига до Средновековието. През вековете е преживял няколко разрушения и възстановявания, а до днес от някогашния комплекс е оцеляла единствено църквата, която продължава да напомня за духовния живот по тези земи. Тихото му местоположение над града го прави приятна спирка за кратка почивка и размисъл.

По-внушителна е втората обител. Чипровският манастир „Свети Иван Рилски“ е изграден по долината на река Огоста, на около 5 километра от град Чипровци и на 17 километра от Долна Рикса. Основан през X век, манастирът има тежка съдба. Разрушаван е цели шест пъти, а сегашната сграда е издигната през 1876 година и оттогава се поддържа постоянно. Днес комплексът е част от Видинската епархия и включва църква, триетажна кула с костница, параклис с камбанария, малко гробище и монашеска обител. Любителите на църковната архитектура могат да продължат към съседните средища като Берковица, а към скалния феномен на Белоградчик и крепостта при Видин пътят е логично продължение на едно обиколно пътуване из Северозапада.

Легендата за владетеля Рикс и животновъдното минало

Името на селото има своя предания. Според една от местните легенди Долна Рикса е възникнала още по времето на Римската империя. А основател бил човек на име Рикс, който владеел околността и пасял стадата си тук. Преданието обяснява и втората Рикса в района: през зимата владетелят използвал мястото на днешното село за пасище в ниското, а през лятото подкарвал животните нагоре в планината, където днес се намира село Каменна Рикса. Така двете селища станали „долно“ и „горно“ продължение на едно и също стопанско движение между равнина и планина.

Точни сведения за по-късните столетия липсват, но се знае, че през османския период жителите се препитавали предимно с животновъдство. След Освобождението Долна Рикса влиза в пределите на новосъздадената българска държава и остава тихо стопанско селище, каквото е и до днес. Поколения наред хората тук са живели в ритъма на стадата и сезоните, а паметта за този начин на живот още личи в имената на местностите и в разказите на най-старите жители. Днес селото предлага на госта тъкмо това: спокойна среща с природата и с една история, която тихо свързва римското минало, антарктическата карта и северозападната земя.