Борущица

Борущица е малко и притихнало планинско селце в централна България. Сгушено сред южните склонове на величествената Стара планина, то отдавна е изградило свой собствен и ясно разпознаваем характер, какъвто рядко се среща в забързаните равнини.

Хората тук са малцина, тъй като населението наброява едва 47 души по официални данни от 2015 година, събрани при последното преброяване. И все пак мястото носи неочаквана тежест. Зад скромната си външност Борущица крие минало, далеч по-голямо от сегашните ѝ размери.

Селото изпъква преди всичко с железопътната си гара. Тя движи живота в околността вече повече от век и е важна част от линията Дъбово, Царева ливада и Горна Оряховица.

Времето тук тече съвсем иначе, бавно и без излишно бързане, в спокойния и равномерен ритъм на самата вечна планина. Шумът на забързания град и неговото напрегнато ежедневие остават някъде далеч отвъд високото било. Цялата суетня се стопява някъде между гъстите склонове и тъмните борови гори.

Къде се намира селото

Административно Борущица влиза в Община Мъглиж, в Област Стара Загора. Планината обгражда селото отвсякъде, тъй че най-близкият по-голям град остава отвъд билото, на цял превал разстояние по тесните серпентини.

Релефът наоколо е подчертано планински и спокоен, а южните склонове надеждно пазят селото от острите северни ветрове. Зеленината се разстила нагъсто във всяка възможна посока, докъдето стига погледът от двора. През самото селище минава третокласният републикански път, който осигурява ясен и пряк достъп без излишни заобикалки.

През зелената долина се спуска и Борущенската река, която следва склона неотклонно и поддържа свежестта на въздуха през цялата година, а тихият ѝ глас е постоянен спътник.

Съседните селища също са съвсем близо. Държавен, Бънзарето, Кръстец и Радунци опасват целия този район, тъй че всяко от тях е буквално на крачка оттук. Затова Борущица никога не остава съвсем сама сред просторната заобикаляща я планина.

Климатът в района е приятно мек, понеже гората задържа влагата, реката носи прохлада, а южното изложение топли склоновете през цялата дълга зима, затова тук се диша леко.

Гарата е истинското сърце на селото и се намира на 720 метра надморска височина. Тук, край малкия гаров перон, релсите и стрелките още живеят с пълна сила. Влаковете отмерват спокойния ритъм на всеки изминал ден, а гарата и днес осигурява значителна част от препитанието на местните жители.

Туризъм и места за отсядане

Борущица предлага на гостите си една модерна къща за гости с леглова база от 16 места, подходяща както за голямо семейство, така и за малка приятелска дружина. Тя е съвременна, но с душа.

Къщата е в автентичен битов стил. Обстановката вътре е топла, домашна и приветлива. Просторният двор пък разполага с барбекю, джакузи, камина и сауна, както и със собствено паркомясто за автомобила.

Тук хората идват преди всичко за спокойствие и за тихи вечери, когато тъмното небе над планината се обсипва с безброй звезди, а телефонът замлъква от само себе си.

Наоколо неизменно чака Стара планина, чиито живописни склонове превръщат всяка разходка в удоволствие. Въздухът е кристално чист и прохладен, а просторните планински гледки се отварят надалеч. Само на крачка оттук е и Кръстец, през който минава прочутият туристически маршрут Ком-Емине по самото било.

Пътеките се разклоняват в десетки посоки. Те водят към високи върхове, отдалечени хижи и потайни долини, а изборът на маршрут зависи единствено от настроението и силите на госта.

Идеята на цялото това място е удивително проста и се свежда до бавни дни, чист въздух и дълги разходки сред дивата природа. Това търсят уморените от града. Сезоните не пречат, защото лятото зове към билото, а зимата покрива склоновете с дебел сняг.

Реката и тихата природа

През долината тече Борущенската река, която следва склона търпеливо и не пресъхва дори в най-сухите августовски седмици на годината. Гласът ѝ се чува отвсякъде.

Гората се спуска чак до първите къщи. Буки, дъбове и гъст храсталак затварят целия хоризонт в наситено зелено и хвърлят дълбоки прохладни сенки над пътя. Птиците задават тона от сутрин до здрач.

Мнозина се връщат тук именно заради планинския въздух, който е лек и наситен със смолист аромат и прохладна влага. Той изпълва гърдите при първата глътка.

Реката храни цялата долина, затова по бреговете ѝ зеленината е най-гъста и сочна. Тревите по влажните брегове избуяват високи, сочни и ярки чак до късна есен. Планината пък обръща южните си склонове към слънцето през по-голямата част от дългия летен ден.

Картината се сменя плавно през цялата година, защото пролетта избухва в цвят, а есента пали склоновете в червено и злато. Човекът тук е само смирен гост.

Дървета, екопътеки и хижи

Любителите на природата имат богат избор. На около шест километра, в местността Мъглижка поляна, расте вековното дърво Големият бук, високо над трийсет и два метра над земята. Възрастта му е внушителна и надхвърля петстотин години.

Мощният му ствол помни безброй отминали поколения, а самият гигант разперва огромните си клони нашироко над цялата поляна. Сянката му е прохладен подслон.

Съвсем наблизо тръгва приятна екопътека. Тя започва от гара Спирка Бъзовец и се вие близо три километра през сенчестата гора, покрай малки потоци. По цялото ѝ протежение има заслон, места за отдих и малък православен параклис.

Самата горска пътека е лесна за вървене, с меко изкачване и приятни сенчести отсечки по цялото си протежение. Подходяща е дори за деца.

За по-сериозните планинари има и хижи. Хижа Българка се издига на превала на Тревненския проход, разполага с цели три етажа и приема петдесет и двама души едновременно. Тя е важна спирка по европейския път Е3.

Оттук планинските пътеки продължават нататък по голото било, в посока към съседните върхове, седловини и заслони. Маршрутите са за всеки вкус.

Едни от тях са леки и кратки, точно за един спокоен следобед сред гората. Други искат сериозна сила. Третите пък изпиват цял ден на крак по стръмното каменисто било, далеч от всякакви удобства.

Водопади, скали и манастир

Само на минути от хижа Българка се издига Виканата скала. Този скален феномен с височина около хиляда метра разкрива зашеметяваща гледка към Предбалкана и към необятната Дунавска равнина.

В района има и втора хижа. Грамадлива се намира на по-малко от десет километра, разполага с шейсет места и работи целогодишно, лете и зиме. Освен по голите скали и по буйната вода тук природата пише своя отделна, красива глава.

От Автогара Мъглиж тръгва живописният път към скоковете при Мъглиж, два съседни водопада на буйната Селченска река. Единият е истински красавец.

Големият скок се спуска от около петнайсет метра, а малкият до него е по-скромен. Глухият тътен на падащата вода ехти надалеч из тясната гориста долина. Ситните ѝ капки искрят на слънцето, а мястото остава свежо и хладно дори в най-горещия летен ден.

Всички тези забележителности се връзват удобно в един общ дневен маршрут, защото скала, водопад и манастир са съвсем наблизо. Денят излиза къс, но наситен.

И накрая идва духовното. Мъглижкият манастир „Свети Николай“ е средновековен и се смята, че датира още от времето на Второто българско царство. Съдбата му е била тежка и пълна с премеждия.

Манастирът е бил разрушаван и ограбван няколко пъти, но днес е напълно реновиран и отново действащ, а от 1922 година е девически. Камъкът пази хлад дори в жегите.

Историята на селището

Корените на Борущица са изненадващо дълбоки, защото селото възниква още през далечната 1323 година. Старите камъни по тези места помнят несравнимо повече от живелите край тях хора. Името на селището пък идва направо от стари преселници, дошли тук през бурните средни векове.

Още в края на четиринайсети век по тези стръмни склонове се заселват бежанци от Боруй, днешна Стара Загора. Те даряват селището с името му.

Преселниците носят спомена за равнинния си роден край. Съвсем скоро обаче се сродяват с твърдия планински живот и приемат неговите сурови неписани закони като свои. Освен спомена за бежанците местността пази и свои собствени стари легенди и предания.

Според едно предание на близкия Царски връх някога е имало голяма и кръвопролитна битка през 335 година преди Христа. Легендата звучи почти невероятно.

В нея, разказва преданието, войските на Александър Велики се изправят срещу местен тракийски владетел. Истината за този древен сблъсък и до днес тъне в непрогледна историческа мъгла. През средновековието районът отново е стратегически, а Асеневци го използват за битките си с Византийската империя през прохода Мъглиж, Трявна и Търново.

След Освобождението селото остава в Източна Румелия. Едва през 1885 година то се присъединява към свободна България и оттогава ролята му в района осезаемо нараства.

Самото разположение прави Борущица ключово място, затова именно тук се изгражда железопътната гара, която свързва Северна с Южна България. Тя остава важен възлов пункт в железопътната мрежа на страната и до днес. Строежът ѝ преобразява напълно всекидневието на дотогавашното тихо селище.

Край новите релси постепенно се раждат работа, поминък и нови домове, каквито селото дотогава изобщо не е познавало. Коловозите стават негова главна улица.

По тази улица пристигат хора, стоки и новини. Цели поколения железничари израстват край гарата и предават занаята от баща на син десетилетия наред. Така историята и стоманените релси на Борущица се сплитат здраво за десетилетия напред.

Селото устоява въпреки войните, границите и преместванията на цели империи, без да изгуби своя облик. Миналото му още е живо.

Днес Борущица пази духа си кротко и без показ. Макар да е малко и тихо, то носи дълга памет. Планината и влаковете завинаги остават неговите два неизменни символа, разказващи историята вместо хората.