Елин Пелин

# Елин Пелин

Елин Пелин е малък град в Софийска област и административен център на едноименната община, който лежи в югоизточния край на Софийската котловина между реките Елешница и Лесновска. До 1950 година носи името Новоселци, а днешното си име дължи на писателя Димитър Стоянов, познат с псевдонима Елин Пелин, роден в близкото село Байлово. Населението е около 7 430 души по данни на ГРАО към 2015 година, а до центъра на София се пътува под половин час по третокласния републикански път 6002 и магистрала „Хемус”. Тази близост обяснява и характера на града: тих, равнинен, удобен за еднодневен излет и за хората, които искат жилище извън столичното задръстване.

Градът е разпрострян в плоското Софийско поле, на надморска височина около 540 метра, върху стара земеделска земя, която векове е хранела селищата източно от столицата. Кварталите се нижат покрай шосето, а железопътната линия минава южно и е създала отделно селище, носещо днес името Гара Елин Пелин.

Който дойде тук, бързо усеща, че мястото живее с два ритъма: спокойния делник на малкия град и ежедневния поток от пътници към София.

От Нувосел до Новоселци: писмената следа

Първите писмени сведения за селището идват от османски регистър от средата на 15 век, където то е записано под формата Нувосел.

Това подсказва, че още тогава тук е имало уседнало население, обработващо нивите на изток от София. После следата прекъсва за дълго и се появява отново едва към средата на 19 век, когато селото вече се казва Новоселци и минава за едно от по-едрите села в източната част на Софийското поле.

През 1846 година тук е осветена църквата „Свети Никола“, което е сигурен белег за заможна и многолюдна общност.

Храмът остава една от опорните точки на старото селище и до днес е сред малкото сгради, които пазят паметта от времето преди преименуването.

След Освобождението от 1878 година Новоселци попада в пределите на новата българска държава и заради големината си е определено за околийски център в рамките на Софийския окръг.

Тази административна тежест ще се окаже трайна и ще проследи селището през целия 20 век.

Защо градът носи името на писателя

Преименуването става през 1950 година, когато Новоселци получава името Елин Пелин в чест на разказвача на българското село. Изборът не е случаен, защото Димитър Стоянов е роден и израснал в Байлово съвсем наблизо, а в прозата му оживява точно тази софийска полска шевица от ниви, мегдани и селски съдби. Пет години по-късно, през 1955, гарата на юг се отделя в самостоятелно село под името Гара Елин Пелин, а през 1960 самото селище е обявено за град. Така едно старо новоселско землище се разпада на два съседни населени пункта с едно и също литературно име, което и до днес обърква пътниците.

Когато търсите адрес тук, винаги уточнявайте дали става дума за града Елин Пелин, или за гарата със същото име. Литературната връзка е и причината мнозина да свързват района с прозата за софийското поле, а съседното Байлово пази родната къща на писателя като музей. За читателите на „Гераците” и „Земя” едно отбиване насам е срещата с реалния пейзаж зад страниците.

Двете реки и равнината на Софийското поле

Елин Пелин стои между Елешница и Лесновска река, два потока, които се спускат от Стара планина и Лозенската планина и поят равнината преди да се влеят в Искър.

Тази мрежа от вода е причината землището векове да е силно земеделско, с ниви, ливади и зеленчукови градини в покрайнините. Релефът наоколо е равен и открит, с дълги хоризонти към билото на Стара планина на север и към масива на Лозенската планина на изток.

Точно равнината прави района удобен за велосипед и за спокойни разходки по полските пътища между съседните села, а на юг полето опира в предпланините, откъдето започват маршрутите към по-високите части на котловината. Най-близките населени места очертават землището отвсякъде: Григорево, Мусачево, Петково, Лесново и селото Гара Елин Пелин на юг. Северно по равнината пътят води към общината Горна Малина, а на запад към софийските села като Казичене.

Тази гъста мрежа от съседи е типична за плодородното Софийско поле.

Манастирският венец около града

Околностите на Елин Пелин са обточени с малки манастири, останали от времето, когато селищата източно от София са били част от така наречената Софийска Мала Света гора. Това е и най-силната причина мястото да заслужава отбиване отвъд обедната почивка по магистралата. На около 7,5 километра стои Равнополският манастир „Свети 40 мъченици”, чието основаване проучванията отнасят към 13 век. През столетията историята му се губи, но през 20 век обителта е възобновена и днес е периодично действаща, а храмовият празник се пада на 9 март.

Тук тишината е почти пълна, а старите зидове напомнят колко дълбоко във времето стига вярата по тези земи. Малко по на изток, на около 8 километра в края на село Горни Богров, е Горнобогровският манастир „Свети Георги Победоносец”. Той е по-млад, изграден през 19 век, действащ мъжки манастир, а малката му църква стои върху основите на по-стар средновековен храм.

Поддържаната обител е удобна първа спирка за всеки, който тръгва да обикаля духовния пръстен около града. Най-известна остава Долнолозенската обител „Свети апостоли Петър и Павел” на около 8,5 километра, близо до автомагистрала „Тракия” и на около 5 километра от софийското село Лозен. Новата ѝ църква е осветена през 2005 година, а манастирът се смята за един от духовните центрове на района. Наоколо има още обители, сред които Желявският „Света Петка”, Буховският „Свети Архангел Михаил” и Елешнишкият „Света Богородица”, така че един ден лесно се превръща в обиколка от няколко спирки.

Тези обители не са случайно скупчени на едно място. През вековете, когато София е била под чужда власт, манастирите около нея са пазели книжовността, вярата и българския език, затова са наречени Мала Света гора по подобие на атонската. Монасите преписвали книги, укривали икони и поддържали живо самосъзнанието на населението по тия земи.

Обиколката им днес е спокоен маршрут за един ден. Разстоянията са къси, пътищата поносими, а всяка обител посреща с тишина, сенчест двор и хладна вода от каменна чешма. За вярващия това е поклонническа верига, а за любопитния пътник просто хубав начин да опознае околността.

Гарата, шосето и уикендът край столицата

Цялата логистика на града се върти около линията София Септември, пусната през 1888 година, която мина южно от старите Новоселци и роди отделното селище около гарата.

Влаковата връзка и до днес носи част от пътническия поток към столицата, а гарата остава оживена в ранните сутрешни часове. С автомобил пътят е още по-кратък: третокласният път 6002 свързва центъра с магистралата, а оттам до София са няколко десетки минути.

Базата за нощувка в самия град е скромна, с хотелски комплекс и къща за гости, като комплексът разполага с уелнес зона, басейн и лятна тераса за по-дълъг престой.

За по-широк избор мнозина продължават към София или към съседния Ихтиман. Точно заради близостта Елин Пелин работи добре като база за еднодневни маршрути из котловината и предпланините. Оттук са на ръка разходка в Горна Малина, отбиване до старинна Копривщица или към минералните води на Долна Баня.

Така малкият град се оказва тих възел, от който тръгват доста интересни посоки, а завръщането в столицата вечер отнема само няколко десетки минути по магистралата.

Чести въпроси за Елин Пелин

Защо градът се казва Елин Пелин? Името е дадено през 1950 година в чест на писателя Димитър Стоянов, познат с псевдонима Елин Пелин, който е роден в близкото село Байлово.

До тогава селището се е казвало Новоселци, а още по-рано, в османски документ от 15 век, е записано като Нувосел. Каква е разликата между град Елин Пелин и Гара Елин Пелин? Това са два различни населени пункта с едно име.

Градът Елин Пелин е общинският център, а Гара Елин Пелин е отделно село на юг, обособило се около железопътната линия София Септември и отделено като самостоятелно през 1955 година.

Какво си струва да се види около Елин Пелин? Околността е известна с венеца от малки манастири: Равнополският „Свети 40 мъченици”, Горнобогровският „Свети Георги Победоносец” и Долнолозенската обител „Свети апостоли Петър и Павел”, всички на по седем до девет километра. Към тях се добавят Желявският, Буховският и Елешнишкият манастир.

Как се стига до Елин Пелин от София? С автомобил по магистрала „Хемус” и третокласния път 6002 пътят отнема под половин час, а градът е достъпен и с влак по линията София Септември, която го свързва със столицата и с долината на Марица.