Родос

Родос е най-големият остров от Додеканезите и лежи в югоизточния край на Гърция, там, където водите на Егейско море се вливат в Средиземно. Само петнайсетина километра го делят от бреговете на Мала Азия, тъй че островът открай време стои на кръстопът между Европа и Изтока.

Площта му е около хиляда и четиристотин квадратни километра, а постоянното население наближава сто и петнайсет хиляди души. Заради близо триста слънчеви дни в годината пътеводителите отдавна го наричат острова на слънцето. Историята му се чете на пластове, защото върху античния гръцки корен по-късно лягат рицарите хоспиталиери, дългите векове на османското владичество и накрая италианската администрация от началото на двайсети век. Тъкмо тази пъстра смесица издига Стария град до обект на световното наследство на ЮНЕСКО още от края на осемдесетте години на миналия век.

Островът се дели грубо на три зони, всяка със свой облик и ритъм на живот. На север е столицата с оживените курорти Ялисос и Фалираки, а в средата се възземва масивът Атавирос с връх от хиляда двеста и петнайсет метра. На юг пък се нижат по-тихите села и дивият плаж Прасониси, докъдето стигат най-любопитните пътешественици. Разстоянията между тях остават съвсем удобни.

Името на острова идва от древногръцката дума за роза, която и до днес остава негов символ, изсечен дори върху антични монети. Ако кроите обиколка из Гърция, Родос се връзва логично с други егейски спирки като най-големия гръцки остров Крит, вулканичния Санторини и по-спокойния Наксос сред Цикладите.

Старият град и наследството на рицарите

Средновековното ядро на Родос минава за един от най-добре запазените обитавани крепостни градове в Европа. Обгражда го каменна стена, дълга близо четири километра, пробита от единайсет порти. Зад тези порти животът продължава и днес, защото хиляди жители още обитават каменните къщи, дворове и малки магазинчета в самото сърце на крепостта.

Рицарите на ордена на свети Йоан владеят острова цели два века, от хиляда триста и девета до хиляда петстотин двайсет и втора. След себе си те оставят цял каменен квартал, който и днес диша с духа на онази епоха. Сърцето му е Улицата на рицарите, права калдъръмена артерия, покрай която някога са били наредени странноприемниците на различните езикови групи на ордена. В горния ѝ край се издига Дворецът на великите магистри, готическа крепост, възстановена от италианците през трийсетте години на двайсети век. Дебелите му кули и просторните вътрешни дворове го нареждат сред най-внушителните сгради в целия Стар град.

Днес дворецът приютява мозайки, докарани от съседния остров Кос. В подножието на пристанището някога се е извисявал и Колосът на Родос, огромна бронзова статуя на бог Хелиос, висока около трийсет метра. Тя е била едно от седемте чудеса на античния свят. Земетресение обаче я поваля още в трети век преди новата ера. Оттогава от нея не остава нито следа.

Смята се, че статуята е стояла разкрачена над входа на пристанището Мандраки. Учените обаче отдавна отхвърлят тази романтична представа като технически невъзможна.

Новата част на града контрастира рязко с тесните средновековни улички. Тук италианската администрация изгражда ансамбъл в стил арт деко покрай самото пристанище Мандраки, чийто вход пазят бронзови елени. Всеки пласт е оставил свой каменен подпис. Старият град носи и следи от османския период, защото джамията на Сюлейман Великолепни, библиотеката и хамамите напомнят, че над триста и петдесет години островът е бил част от империята.

Линдос, акрополът над белите къщи

На около петдесет километра южно от столицата се гуши Линдос, най-фотографираното селище на острова. Белосаните му кубични къщи се катерят по стръмния склон под античния акропол.

Уличките тук са толкова стръмни, че товарите още се пренасят с магарета. Над селото скалист връх носи акропола на Линдос, където храмът на Атина Линдия стои още от четвърти век преди новата ера. По същите тераси рицарите по-късно надграждат своя крепост, тъй че историята и тук се чете на пластове. В подножието лежи заливът Свети Павел, кръгло заливче с лазурна вода, където според преданието апостол Павел се укрил при буря.

Славата вдига цените в Линдос над средните за острова, но компактността му позволява спокойно пешеходно разглеждане. Който търси сходна островна романтика другаде из Гърция, я открива по белите села на Корфу и Закинтос в Йонийско море.

Долината на пеперудите и зеленото сърце

Малцина подозират, че Родос крие и почти тропическа гора във вътрешността си. Природата тук изненадва всекиго. На около двайсет и пет километра от столицата се намира Петалудес, тоест Долината на пеперудите. Това е гъста широколистна гора покрай ручей с водопадчета и дървени мостчета, където прохладата и сянката носят истинско облекчение в лятната жега.

Името на долината идва от милионите пеперуди от вида Panaxia quadripunctaria. Всяко лято те се струпват по стволовете на дърветата стиракс, привлечени от ароматната им смола. От юни до септември стволовете направо почерняват от криле. Затова властите молят посетителите да не пляскат с ръце, понеже шумът изтощава насекомите. В тази фаза от живота си пеперудите изобщо не се хранят, тъй че всяко излишно безпокойство им струва скъпо.

По-нагоре в планината, сред боровете, се гуши манастирът Калопетра от осемнайсети век. Недалеч се издига хълмът Филеримос с останките на древния град Ялисос. Там има манастир на рицарите и дълга алея, която води до голям кръст с изглед към западния бряг. По склоновете спокойно пасат пауни, а сянката на боровете държи мястото приятно дори по пладне. Тази гориста част на острова рядко попада в туристическите брошури. И точно затова тя пази усещане за откритие, което оживените плажове трудно предлагат.

Зеленото сърце на Родос показва, че островът е много повече от морски курорт. Който му отдели ден навътре в сушата, се връща с образи, различни от пощенските картички.

Двата вида плажове и срещата на две морета

Дългата и разнолика брегова ивица на Родос дели туристите на два лагера. Източното крайбрежие е по-завет и топло, с пясъчни заливи в златист цвят. Западният бряг пък е по-ветровит, с по-едри овални камъчета в бели и сивкави нюанси. Тъкмо тази ветровитост превръща залива край Прасониси в рай за сърфистите.

На тясната пясъчна коса там Егейско море от едната страна се среща със Средиземно от другата. В зависимост от сезона провлакът ту се покрива от водата, ту се оголва до последното зрънце пясък.

Сред любимците на семействата е плажът на Линдос, заформен като плитко заливче с толкова прозрачна вода, че се вижда чак дъното.

За любителите на по-оживеното Фалираки предлага дълга ивица с водни пързалки и цял аквапарк. На юг тълпите бързо оредяват. Близкият Антъни Куин е скалисто заливче, кръстено на актьора, докато в южната половина бреговете стават по-диви и по-празни.

Заливите при Геникос и Калитеа примамват гмуркачите със скалистото дъно и бистрата вода. Термалните извори на Калитеа италианците преустройват в елегантен курорт още през трийсетте години на миналия век, а днес той посреща гостите сред мраморни ротонди, стройни палми и градини край водата. Колкото по на юг се движите, толкова по-малко хора срещате, а контрастите тук напомнят на разнообразието по Халкидики на отсрещния северен бряг.

Кога да хванете острова в най-добрия му вид

Родос се радва на мек средиземноморски климат, в който зимните дни често достигат петнайсет градуса. Затова декември тук напомня по-скоро ранна българска пролет, отколкото истинска зима. Дъждовете се случват предимно в студените месеци, а сухите ливади с маслини и кипариси показват колко рядко вали. Летата пък са дълги и горещи, с първи топли дни още през април и последни чак до ноември.

Плажният сезон отваря в края на април, когато първи по бреговете идват гостите от Германия, Великобритания и Скандинавия. В разгара на лятото живакът се движи между трийсет и два и трийсет и пет градуса, а стойности от трийсет и осем до четирийсет също не са рядкост.

Юли и август носят най-високите цени и най-пълните хотели, затова мнозина пътуващи ги избягват съзнателно. Най-приятни са дните около края на май и началото на юни, както и от края на септември до началото на октомври, когато въздухът се задържа около двайсет и пет градуса. Морето по това време още е топло, а същата логика на ранен и късен сезон важи и за оживената Кавала на материковия север.