Гургулят

Гургулят е малко село в община Сливница, Софийска област, чието население по данни на ГРАО към 2015 година е едва 22 души. То се е сгушило в западната част на страната, в хълмистия край между Сливнишкото поле и височините на Вискярската планина. Името му обаче далеч надхвърля скромните му размери, защото остава трайно свързано с една от ключовите победи на българската армия през Сръбско-българската война.

До селото се стига по третокласния републикански път 811, който го свързва със Сливница и близките Ракита, Гълъбовци и Арзан. От София го делят около четиридесет километра на запад, по посоката към граничния Драгоман и недалеч от отбивката за Годеч. Гургулят лежи встрани от автомагистрала „Европа”, което пази тишината му, но същевременно го държи удобно близо до главния път за Калотина. Землището наоколо е хълмисто и пъстро, със смесица от ниви, ливади и горички по баирите.

Тъкмо този релеф дава на мястото стратегическата му стойност през ноември 1885 година, когато сръбската армия настъпва откъм границата към София. За пътника, който търси тих ден извън утъпканите маршрути, Гургулят предлага рядко съчетание от история, спокойна природа и лесна достъпност.

Краткото разстояние до столицата побира обиколката в едно следобедно излизане, а липсата на туристически тълпи прави преживяването лично и неприбързано.

Пантеонът в местността Църквище и решителната битка

Най-разпознаваемият паметник край селото се издига в местността Църквище, на височината над Гургулят. Това е пантеонът на загиналите в битката при Гургулят от ноември 1885 година. Тогава българските части спират настъплението на сръбската армия и заедно с боевете при Сливница пречупват хода на цялата война. Монументът има формата на четириъгълна пирамида и се извисява на близо 20 метра.

В средата му стои статуя на жена, която олицетворява Майка България и скърбящата над своите паднали синове родина. Силуетът се вижда от километри.

Височината и откритото разположение го правят видим отдалеч, още преди пътникът да е приближил самото село. Местността носи името си от стара църква, която някога се е издигала на това възвишение. Изборът на точно този връх за пантеон не е случаен, защото оттук се разкриват полето и пътищата, по които се е водело сражението.

Победите при Гургулят и Сливница тежат пряко върху изхода на войната. Българският войник тук защитава младото Княжество само седмици след Съединението. Раната от онези дни е още прясна, а решимостта по височините личи във всеки ред от спомените на очевидците. Жителите на селото дават своя принос и в следващите Балкански войни, и в Първата световна война, когато областта отново се превръща в арена на сражения между български и сръбски части.

Тази натрупана памет личи и днес в грижата, с която местните пазят паметника и разказват за дедите си. Денят на паметника всяка година събира потомци и краеведи от близките села.

Те поддържат жива паметта за боя и превръщат възвишението в място на тиха почит.

Крепостта Петлюка и кладенецът при Пеключки камък

Над Гургулят, в района на Пеключки камък, личат останките от средновековната крепост Петлюка. Каменните основи се разчитат сред скалите и говорят за укрепен пункт, който е следял пътищата през тази част на Софийското поле. В центъра на някогашното укрепление е открит автентичен кладенец, дълбок около 8 метра, какъвто в крепостите е служел за водоснабдяване по време на обсада. За любителите на ранната история мястото е тих повод за разходка, без табели и без тълпи, само камъкът и гледката към околните хълмове.

Изкачването дотук не е тежко, но иска удобни обувки, защото пътеката се вие сред ниски храсти и каменисти участъци. Горе тишината е почти пълна, нарушавана единствено от вятъра и птиците, докато погледът обхваща голяма част от долината. Археолозите свързват подобни укрепления с гъстата мрежа от стражеви пунктове, които през Средновековието са пазели подстъпите към София, което прави Петлюка ценно, макар и слабо познато свидетелство.

Риболов на язовир Братушково

На около 4 километра от селото се разлива язовир Братушково, един от удобните водоеми за риболов в Сливнишко.

Площта му е близо сто и петдесет декара, а бреговете остават спокойни през по-голямата част от годината. Във водите виреят амур, шаран и толстолоб, което привлича както местните рибари, така и гостите, идващи за деня от София и Перник. Кълването е щедро. Едрата бяла риба тук дава добри улови през топлите месеци, а пролетта и ранната есен се смятат за най-удачните периоди.

Освен за въдица, околността е приятна и за бавна разходка покрай водата. По обраслите брегове гнездят водни птици, а сутрешната мъгла над огледалната повърхност е любим кадър на фотографите.

Който предпочита спокоен пикник, ще намери сенчести места под крайбрежните дървета, където денят минава без бързане.

Манастирите и паметниците в близкия край

Околността на Гургулят е плътно осеяна с църковни и военни паметници, които лесно се обхождат в един ден. На седем километра, над Сливница, стои мемориалът „Новото гробище над Сливница”, открит през 2010 година за сто двадесет и пет годишнината от войната, висок шест метра и с плоча с цитат от стихотворение на Иван Вазов. На девет километра, край селата Вискяр и Расник, се намира Вискярският манастир „Свети Свети апостоли Петър и Павел”.

Издигнат е върху основите на средновековна църква и днес действа периодично. Обителта отваря врати всяка година на Петровден, когато се правят курбан и водосвет. За посетителя това е повод да съчетае вярата с разходка сред тихите хълмове на Вискяр. По-нагоре, на около единайсет километра, върху билото на Люлин планина се издига Клисурският манастир „Света Петка”.

Средновековната обител е изцяло обновена през осемнадесети век, а от поляната пред нея се разкрива широка гледка към Черни връх и масива над София. Заедно тези свети места очертават удобна обиколка, в която вярата и историята се преплитат на всяка спирка.

Тихото ежедневие на село Гургулят

С едва двайсетина постоянни жители Гургулят е от онези села, в които животът тече бавно и без излишен шум.

По склоновете се редуват ливади, храсталаци и стари овошки, а въздухът остава чист заради липсата на промишленост и трафик.

Селото разполага и с неголям хотелски комплекс с около 30 места, двойни стаи и апартаменти, ресторант и зала за работни срещи. Това го прави удобна отправна точка за разходки из съседните села и към по-големите Брезник и Сливница.

Сезоните менят лицето на мястото осезаемо, като напролет ливадите се обличат в цвят, лятото носи дълги топли вечери, а есента обагря баирите в меки тонове.

Гостите често отбелязват колко лесно се диша след столичния шум и колко бързо денят придобива друг, по-човешки ритъм сред тази тишина.

Маршрут за един ден от Гургулят

Удобно е денят да започне от пантеона в Църквище над селото, докато светлината е още мека и полето се вижда ясно.

Оттам пътят продължава към крепостта Петлюка и Пеключки камък, които искат малко повече ходене сред скалите. Наградата е гледка и почти пълна тишина далеч от шосето.

След обяд язовир Братушково на 4 километра идва като приятна спирка за почивка край водата.

За тези, които искат да продължат, Вискярският манастир при Расник и мемориалът над Сливница допълват картината на този белязан от историята край. Препоръчително е да тръгнете с пълен резервоар и малко запаси, защото в самото село възможностите за пазаруване са оскъдни, а удобни обувки, вода и фотоапарат стигат за повечето спирки.

Който разполага с повече време, може да остане за нощувка в местния комплекс и на следващия ден да поеме към Брезник или към полите на Вискяр.