Габрово

Габрово е областен и общински център в Централна Стара планина с население около 59 000 души според данните на ГРАО, известен преди всичко с Карнавала на хумора и сатирата и с архитектурно-етнографския комплекс Етъра. Градът се проточва на близо 25 километра покрай река Янтра, което го прави един от най-дългите в страната. На минути от него е местността Узана, приета за географския център на България. Заради всичко това Габрово събира в едно музейна история, планинска природа и неподправено чувство за хумор.

През Възраждането тук се ражда модерното българско образование, а след Освобождението Габрово се превръща в най-силния текстилен център на страната. Тази двойственост между индустрия и самоирония личи на всяка крачка. Старите фабрики покрай Янтра днес съжителстват с галерии и музеи. А самоиронията е останала в местния говор.

Именно затова мнозина наричат града столица на българския хумор. За пътника това означава, че един уикенд тук рядко стига. Сутрин може да обикаляте възрожденски дюкяни, по обед да се изкачите към билото на планината. А вечер да слушате габровски шеги на чаша местно вино. Малко български градове предлагат толкова различни преживявания на толкова къси разстояния едно от друго.

Дом на хумора и сатирата и карнавалът, който събира улиците

Домът на хумора и сатирата отваря врати през 1972 година и пази над 37 000 творби: карикатури, плакати, маски и фигури от цял свят. Колекцията се гради около идеята, че смехът е сериозна работа. И затова експозициите редовно се обновяват с конкурсни творби от международното биенале. Тук ще видите как карикатурата пресича езиковите граници и как една шега звучи еднакво и на български, и на японски.

Девизът на града, „Светът оцелява, защото се смее“, е изписан като покана, а не като лозунг. Дори касовите бележки и сувенирите се продават с намигване към прословутата габровска пестеливост. Това е единствен по рода си музей, посветен изцяло на смешното, и сам по себе си е достатъчна причина за пътуване дотук. На всеки нечетен май улиците се изпълват с Карнавала на хумора и сатирата, който води началото си от 1970-те години.

Шествия, маски и духови оркестри превземат центъра за цял ден, а символът на празника е усмихната черна котка без опашка. Ако планирате посещение около този период, осигурете си нощувка предварително, защото леглата в района свършват бързо. В дните на карнавала програмата включва улични спектакли, изложби и концерти, които превръщат целия град в сцена.

Етъра: живият музей на занаятите край Сивек

На няколко километра южно от центъра, по поречието на река Сивек, се намира Етъра, първият етнографски музей на открито в България, открит през 1964 година. Комплексът събира над двадесет възрожденски обекта. Грънчарница, ножарска работилница, гайтанджийница и воденици, всичките задвижвани от силата на реката. Водни колела въртят истински работилници, а майсторите работят пред очите на посетителите и можете да си купите изделие направо от тезгяха. По калдъръма се редят дюкяни, в които миризмата на прясно изпечен симид се смесва с тази на обработена кожа. Това е рядка възможност да видите как е изглеждал занаятчийският Балкан преди индустриализацията.

Наблизо, на отсрещния хълм, е девическият Соколски манастир „Успение Богородично“ от 1833 година, известен с каменната си чешма с осем чучура, дело на майстор Кольо Фичето. Оттам гледката към габровската котловина е сред най-широките в района. Манастирът е свързан и с подготовката на четите по време на Априлското въстание. А до него се стига по стръмен горски път, обичан от пешеходците. Заради спокойствието и хладния въздух мнозина идват тук за кратка отмора между две музейни обиколки.

По стъпките на Васил Априлов и габровското училище

Габрово е градът, в който модерното българско образование тръгва за пръв път. През 1835 година Васил Априлов и Никола Палаузов основават първото българско светско училище, наречено по-късно Априловска гимназия.

Сградата и днес стои в центъра и е сред емблематичните възрожденски паметници на града.

Тук се ражда взаимоучителната метода, по която след това тръгват десетки училища из българските земи. В Националния музей на образованието, единствен по рода си в страната, са събрани първите учебници, карти, чинове и училищни помагала от онази епоха.

Експозицията проследява как от едно даскалско огнище се разраства цяла просветна мрежа. През 1868 година Васил Левски основава в Габрово революционен комитет. А градът се нарежда сред духовните центрове на освободителното движение. В местния Исторически музей се пази и една от ценните възрожденски реликви: екземпляр от граматиката на Неофит Рилски.

Тази памет се усеща силно из старите квартали покрай реката, където възрожденските къщи още пазят духа на просветителите.

Узана, връх Исполин и природата над града

Над Габрово, на около 30 километра по пътя към Стара планина, се разстила Узана, обширна поляна на около 1300 метра надморска височина, отбелязана като географски център на страната. Зиме тук работят ски писти. А лете поляната е изходна точка за преходи. Оттук тръгват маркирани пътеки към връх Исполин и към билото на планината, а наблизо минава международният туристически маршрут Е3. Любителите на по-спокойни разходки избират горските пътеки около хижите, където из ливадите цъфтят диви божури, а заради меките наклони районът е популярен и сред колоездачите.

На самия връх на Шипченския проход, на около 22 километра южно, се издига Паметникът на свободата на връх Шипка, едно от най-посещаваните места в България, свързано с боевете от 1877 година. До върха водят прочутите 890 стъпала, а отгоре погледът обхваща и двата склона на планината. Комбинацията от история и планина прави околностите на Габрово удобна база за няколкодневен престой.

През топлите месеци поляната е любимо място за семейни излети, а през зимата привлича скиори и любители на ските за бягане.

Габровската кухня и духът на пестеливите майстори

Габрово не е само музеи и история, а и трапеза, на която ясно личи характерът на местните хора. Балканската кухня тук е скромна, но щедра на вкус. Защото разчита на домашни продукти и на търпението на готвача. В малките гостилници около центъра ще опитате гъста зеленчукова чорба, печено агнешко и сладкиши с орехи и мед, приготвени по стари рецепти. Местните се шегуват, че габровецът реже опашката на котката си, за да не изстива къщата, докато тя влиза и излиза.

Зад тази самоирония обаче стои уважение към труда и към пестеливостта като добродетел.

Същата стопанска нагласа е изградила фабриките покрай Янтра и е напълнила музеите с майсторски изделия. Затова и сувенирите тук често носят усмихнато послание, а гостоприемството е сърдечно и без излишна показност.

Една вечеря в Габрово лесно се превръща в урок по местен дух.

Кога да посетите Габрово и как да се придвижвате

Габрово е удобно разположено почти в средата на страната, на около 220 километра от София и на по-малко от час път от Велико Търново. До града се стига лесно с автомобил по първокласния път през Стара планина. А редовни автобусни линии го свързват с повечето големи градове.

Заради планинския релеф зимното шофиране изисква внимание, особено по отбивките към хижите и Узана.

Най-приятните месеци за посещение са от късна пролет до ранна есен, когато пътеките са сухи, а поляните над града са обсипани с цветя. Любителите на снега предпочитат зимата заради пистите на Узана и заради спокойната атмосфера в почивните домове. Който иска да хване карнавала, трябва да се съобрази с нечетните години и да резервира нощувка много рано. За самата обиколка на музеите и Етъра пригответе удобни обувки, защото из калдъръма и горските пътеки ще извървите немалко.

Така подреден, престоят в Габрово събира култура, природа и добра кухня в едно пътуване.

Сред възрожденските села и съседните градове

Габровският край е обсипан с архитектурни резервати.

Само на десетина километра е село Боженци с каменните си покриви и калдъръмени улички, обявено за резерват заради автентичната си възрожденска архитектура. В близост са и малките балкански селца Кметовци и Зелено дърво, удобни за тиха почивка сред природата и за домашна балканска кухня.

На юг към тях води същата планинска пътна мрежа, която обслужва и хижите над града, така че за един ден лесно се съчетават село, манастир и връх.

Съседното Дряново пази Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро, скътани в живописен скален пролом, а старопрестолното Велико Търново с хълма Царевец е на по-малко от час път.

На запад граничните общини стигат до Ловеч с покрития му мост, а на юг през Шипченския проход се излиза към Стара Загора и Розовата долина.

Това положение прави Габрово удобен възел за обиколка на цяла Централна България, без всеки ден да сменяте нощувката.