Копиловци

Копиловци е средноголямо планинско село в северозападния край на България, сгушено в Стара планина под склоновете на Копренския балкан, само на крачка от границата със Сърбия. Административно то принадлежи към община Георги Дамяново и област Монтана, в един от най-запазените кътове на Северозапада. Според статистиката на ГРАО за 2015 година тук живеят 557 души, а къщите са пръснати на надморска височина около 545 метра. Именно от селото тръгва прочутата Копренска екопътека, която води нагоре към връх Копрен и към каскадите на Копренските водопади.

Описание на селото

Копиловци оставя впечатление за тихо планинско селище, в което ритъмът на деня се задава от природата, а не от трафика. Тук бързането просто няма смисъл. Землището му обхваща внушителните 50,85 квадратни километра, което за мащабите на този край е сериозна територия. Пейзажът, местният говор и празничният календар са останали близо до първоначалния си облик. Такава неподправеност днес рядко се среща дори в дълбоката Северозападна България.

Първата събота и неделя след Спасовден, тоест след църковния празник Възнесение Господне, селото се събира на своя ежегоден събор. Тогава площадът се изпълва с музика, а гостите се връщат по бащини домове от всички краища на страната. Не по-малко любопитна е и етимологията на самото име, която повежда през вековете. В различни исторически документи селището се появява като Копиловации, Копилуфча, Копиловец и Копиловац, което подсказва колко подвижно е било изписването му. Според езиковеди най-старата форма е „Копиловьць” и произлиза от думите купа сено, купен и копа. Тази връзка с косенето и трупането на купи рисува картина на стопанско селище, следвало сезоните столетия наред.

Така името се превръща в кратък разказ за поминъка на хората по тези склонове. Зад една дума стои цял бит, който днешното село продължава да носи в паметта си.

Къде се намира Копиловци

Географски Копиловци е разположено в планински район на Стара планина, точно под масива, известен като Копренски балкан. Това съседство определя климата, растителността и характера на местния туризъм. През землището текат няколко малки, но постоянни реки, които дават на мястото неговия свеж облик. Именно водата е първото, което оформя облика на този край.

През селото минават четири малки реки, Добревска, Графска, Лева и Милина, които постепенно се сливат една в друга. Така се ражда Копиловската река, която се влива в Дългоделска Огоста, а тя на свой ред е приток на река Огоста.

Пътната връзка е скромна, но напълно достатъчна за спокойно пътуване, защото през селото минава само един основен път, който тръгва от третокласния републикански път 1024 и се губи нейде високо в планината.

Тази задънена посока всъщност е предимство за търсещите тишина, понеже никакъв транзитен поток не нарушава спокойствието на улиците. Наблизо са Главановци, Еловица, Говежда, Дива Слатина, Меляне и Дълги дел, а по-голямата Вършец заедно с областния център Монтана и близката Берковица оформят удобна база за обиколка на целия Северозапад.

Природата край Копиловци

Водата е първото, което се усеща в Копиловци. Постоянните реки поддържат влагата и горите по склоновете остават зелени дори през по-сухите летни месеци, когато другаде тревата отдавна е прегоряла. Речният дъх се носи из въздуха и вечер захлажда чак до къщите в ниското. Надморската височина от 545 метра прави лятото приятно свежо, без да превръща зимата в сурово изпитание.

От юг Копренският балкан затваря хоризонта и пази селото като естествена каменна стена. Точно това затворено пространство създава усещането, че си попаднал в отделен, забравен от бързането свят.

Голямото землище отваря простор за гори, поляни и обширни пасища. Пейзажът тук не е подреден заради туристите, а е останал работен, жив и понякога намръщено суров, какъвто е бил открай време. Точно с това той печели всеки, който търси природа без грим и без излишен декор.

Нощувки и преходи край селото

Копиловци е удобна отправна точка за планински преходи и за спокоен престой далеч от градския шум. Селото разполага с две къщи за гости с по двадесет легла, а към тях се добавя и малък комплекс с бунгала. Този скромен фонд напълно покрива нуждите на основната публика и е подходящ за семейни събирания, приятелски компании и фирмени тиймбилдинги. Точно над покривите се издига Копренският балкан, който посреща гостите с чист въздух и безброй разходки из красиви местности.

Който търси по-сериозно изкачване в същия дял на Стара планина, спокойно може да насочи стъпките си към връх Ком, който се издига над Берковица. Пролетта и есента са особено благодатни за преходите, защото тогава горите менят цвета си, а реките текат пълноводни и шумни.

Забележителности в селото и района

В самото село започва прочутата Копренска екопътека, дълга около двадесет километра, за която се предвиждат близо пет часа ход. Това не е маршрут за начинаещи, затова е разумно да тръгнете с опитен водач, а наградата накрая е подножието на връх Копрен.

По пътеката се стига и до прочутите Копренски водопади, които са сред най-емблематичните природни обекти на Северозапада. Първата каскада по маршрута е Ланжин скок, отдалечена на около пет километра от селото, чийто воден пад достига осем метра височина. Гледката си струва всяка изкачена крачка. Малко по-нататък се откриват още две каскади, Воден скок и Дуршин скок, които също се посещават по същата екопътека. Така един-единствен преход събира няколко гледки наведнъж и се превръща в най-силното преживяване в околността.

Районът предлага и богата обиколка отвъд водопадите, защото наблизо се редят Гушовският манастир „Свети Архангел Михаил”, екопътеката Деяница край Чипровци, крепостта Кипровец и църквата „Свето Възнесение Христово”. Тук е и Чипровският манастир „Свети Иван Рилски”, а любителите на каскадите ще оценят Чипровския водопад, останалите водопади в България и скалните феномени край Белоградчик.

Кога да посетите Копиловци

Има два сезона, в които селото се показва в най-добрата си светлина, и това са пролетта и есента. Тогава горите менят цветовете си, реките текат пълноводни, а преходите по Копренската екопътека са най-щедри на гледки. Лятото носи тишина и приятен планински хлад, докато зимата остава тиха почти до безмълвие. Всеки сезон има собствено настроение, но именно преходните месеци показват най-пълно характера на мястото.

Ако искате да усетите живия календар на хората, елате за събора в първата събота и неделя след Спасовден, когато празничните обичаи звучат така, както са звучали преди поколения. Един спокоен уикенд стига, за да забавите дишането си, а два цели дни отварят време и за водопадите, и за манастирите наоколо.

Историята на Копиловци

Историята на мястото започва далеч преди днешното село. Коренът ѝ е дълбок. В близката местност Алдинци археолозите откриват останки от тракийска могила, а в самото Копиловци е разкрит храм-светилище с оброчни плочки от същата епоха. Тези находки показват, че тук е кипял живот още в дълбока древност. По-късно земите усещат присъствието и на Римската империя, и на заселилите се славянски племена.

Съществува дори теория, че в определен период Копиловци е било населено изцяло със славяни и е сред първите славянски селища по нашите земи. През тринадесети век към тях се присъединяват немски рудари, известни като сакси, прочути майстори на мини и рудодобив. Те дават силен тласък на рударството в целия Чипровски край и оставят траен отпечатък върху поминъка му. Именно тези рудници спасяват селото по неочакван начин по време на османското нашествие през четиринадесети и петнадесети век. Завоевателите пощадяват Копиловци заедно с останалите села от Чипровско, защото осъзнават колко ценна е рудата под тукашните склонове. Така добивът се оказва не само препитание, но и своеобразен щит срещу разрушението и опожаряването.

Спокойствието обаче не трае вечно, а следващият прелом идва с голямото въстание. Чипровското въстание през 1688 година повлича след себе си разрухата на редица села, сред които и Копиловци, разорено и разграбено до основи. Едва в началото на осемнадесети век животът се завръща и селището е заселено наново. През 1869 година местните хора издигат своята черква като знак за възродената общност. След Освобождението през 1878 година Копиловци влиза в пределите на новосъздадената българска държава.

Тракийско светилище, саксонски рудари, оцеляване под османска власт и възраждане след въстанието се преплитат в биографията на това село. Днес цялата тази пъстра памет се е събрала в едно тихо планинско селище над реките.