Карнобат

Карнобат е средноголям град в югоизточна България и трети по население в Бургаска област с около 18 000 жители по данните на ГРАО.

Известен е преди всичко с лозовите си масиви и с производството на вино и ракия, които стигат до пазарите в цялата страна. Пътникът идва тук заради историята и винарската култура, а не заради класическа курортна инфраструктура.

Градът е административен център на едноименната община и лежи в равнина, прорязана от долините на реките Русокастренска и Мочурица. Любопитна подробност е почти еднаквата отдалеченост до трите близки областни града, Бургас, Ямбол и Сливен, което прави Карнобат удобна спирка при обиколка на Югоизтока.

Полето наоколо е открито и слънчево, меките хълмове на изток водят към последните разклонения на Стара планина, а лозята и житните ниви оформят облика на този спокоен земеделски край.

Лозята и винарската слава на града

Винарството е стопанският гръбнак на Карнобат от няколко поколения насам. Местните лозя заемат значителна част от землището и хранят както големи изби, така и десетки семейни стопанства, които варят ракия за собствена и за пазарна употреба. Заедно тези стопанства нареждат Карнобат сред разпознаваемите винарски средища в Югоизтока и обясняват защо гроздето присъства в почти всеки местен разговор. Това обяснява и защо туризмът тук остава по-скоро второстепенно занимание. Населението се препитава от обработка на лозята и от полската земя, а не от настаняване на гости. Затова базата за нощувки е скромна, а в самия град работят два хотела и един ресторант.

За пътника това си има предимство, понеже цените остават ниски, а тълпите почти липсват дори в разгара на сезона. Виното и ракията се купуват направо от производителя, без никакъв посредник, а често и на цена, която трудно се среща по магазините в големите градове. Сезонът на гроздобера през септември е най-интересното време да усетите ритъма на града, когато миризмата на мъст се носи из дворовете и по тесните улички. Лозята оформят и облика на околностите, а между Карнобат и съседните села землището е накъсано от редове чокани, които напролет се раззеленяват, а наесен потъмняват до меднокафяво. Тази картина обяснява защо градът се свързва с гроздето и с избите, а не с планинска или морска забележителност, така че който има време, се отбива в семейна изба за глътка бяло или червено вино направо от бъчвата. Стопаните разказват с охота за сортовете, за реколтата и за тънкостите на варенето, а кратката визита неусетно се превръща в малък урок по винарство, който оставя по-трайно впечатление от всяка изрядно подредена дегустационна зала.

Етнографският музей в къщата на Димитър Полянов

Главната градска забележителност е етнографският музей, който заема единствената съхранена възрожденска къща от градски тип в Карнобат. Сградата е известна като къщата на Димитър Полянов и стои в непосредствена близост до храма Свети Йоан Богослов. Експозицията е подредена в три зали и проследява традиционната култура на този край от Възраждането до първите десетилетия на двадесети век.

Всяка от залите е посветена на отделна страна от местния бит, а заедно те очертават цялостен разказ за занаятите, дома и семейството. Тук се редят носии, домашни сечива, тъкани и предмети от занаятчийския бит, които разказват за ежедневието на местния човек. За малко повече от час посетителят получава цялостна представа за поминъка и за обичаите в района. Затова музеят е удобна първа спирка, преди да поемете към околните села и крепости. Самата къща заслужава внимание и заради архитектурата си, защото дървената конструкция, широкият чардак и подредбата на стаите издават дома на заможно градско семейство от Възраждането.

Уредниците са запазили автентичната атмосфера, така че разходката из стаите се усеща почти като пътуване назад във времето. Карнобат е родно място и на редица известни българи, сред които художниците Атанас Жеков, Бенчо Обрешков и Жечко Попов, писателят Минко Неволин и поетът Иван Карановски. Оттук произхождат и революционерът от ВМОРО Слави Мерджанов, и волейболистът Николай Николов, а тази редица показва, че градът не е само лозарско средище, а място с трайна творческа жилка.

Крепостта Маркели на седем километра

На около седем километра от Карнобат се намират останките от византийската крепост Маркели.

Именно тя е причината, заради която мнозина изобщо спират в района. Смята се, че укреплението е изградено в късната Античност и вероятно е разрушено по време на османското нашествие. Маркели е била важен граничен пункт между Византия и Първото българско царство, а околностите ѝ помнят сражения за контрол над пътя към старопланинските проходи и към столицата. Археологическите проучвания показват, че мястото е било обитавано столетия наред и че крепостта е поемала няколко вълни на укрепване. Днес на терена се различават крепостни стени, кули и основи на сгради, които археолозите разкриват сезон след сезон. Обектът е подходящ за половин ден разходка с панорама към равнината и лозовите масиви, а ако сте с автомобил, кратката отбивка е най-силната причина да включите Карнобат в маршрута си.

Лозарево и църквата на майстор Генчо Кънев

На около шестнадесет километра от града лежи село Лозарево.

Най-известният обект там е енорийската църква Свети Димитър.

Храмът е изграден през 1858 година от прочутия български първомайстор Генчо Кънев. Неговият почерк личи в каменната зидария и в премерените пропорции на сградата. През 1878 година, по време на Руско-турската освободителна война, църквата е ограбена и подпалена. Впоследствие обаче тя е реставрирана внимателно и възстановена до първоначалния си вид. Северно от селото, в местността Градището, се откриват останки от раннохристиянска базилика. Смята се, че тъкмо тя е поела функциите на по-ранен църковен обект в района.

Лозарево се връзва добре с обиколка на Искра и на съседните села като Соколово, Глумче и Церковски, така че от Карнобат се сглобява цял ден с църкви и руини без дълги преходи. Малките разстояния между обектите правят района особено удобен за пътуващите със собствен автомобил. Затова дори кратка отбивка тук лесно се превръща в спокойна обиколка из миналото на Югоизтока.

Панаирът и възрожденското минало на Карнобат

Карнобат има дълга градска памет, защото от петнадесети век насам е административен център и средище на стопанския и търговския живот в региона. В различни пътеписи селището се споменава с имена като Карново, Кариноваса и Каринабад. Най-трайната местна традиция е годишният панаир, който превръщал града в кръстопът за търговци от широк периметър.

Търговците пристигали от близки и по-далечни краища, за да предложат стоката си на многолюдния пазар. Именно този панаир поддържал репутацията на Карнобат като пазарно средище. През Възраждането градът се утвърждава и като просветен център.

През 1791 и 1792 година тук работи поп Стойко Владиславов, по-късно познат като епископ Софроний Врачански. По време на Руско-турската война градът многократно става жертва на обири и безчинства от черкези и башибозуци, преди да бъде тържествено освободен на 24 януари 1878 година. С изграждането на новата българска държава Карнобат отново се утвърждава като стопански, просветен и административен център, а ролята му на железопътен възел затвърждава това значение. През гарата дневно минават над тридесет влака, които свързват източната с централната част на страната, а оттук тръгва и разклонът към Шумен и Северна България, което оставя Карнобат истински кръстопът на Югоизтока.

Как да стигнете и кога да дойдете

Карнобат е лесен за достигане от всяка посока, защото лежи на главния път и на железопътната ос между морето и вътрешността на страната. С автомобил пътят от Бургас отнема около час, а от Сливен и Ямбол се стига за още по-кратко време. Пътуващите без собствен транспорт също намират удобна връзка, тъй като през гарата минават десетки влакове на денонощие. Най-благодатно за посещение е ранната есен, когато гроздоберът е в разгара си. Тогава целият град заживява с ритъма на реколтата.

Пролетта пък разкрива раззеленените лозя и меките багри на полето, които правят разходката из околностите особено приятна. През лятото равнината става знойна и уморителна за дълги преходи. Затова обиколките на крепостта и на близките села е разумно да се планират за по-ранните часове на деня. Един спокоен ден стига, за да обходите музея, крепостта Маркели и някоя от семейните изби. Ако разполагате с повече време, добавете и църквите в Лозарево. Така Карнобат се превръща в удобна отправна точка за опознаване на целия Югоизток, без да се налага дълго шофиране между отделните забележителности.