Априлци

Априлци е малък планински град в Област Ловеч, разпрострян в подножието на връх Ботев и Централен Балкан, с население около 2 700 души. Градът е административен център на едноименната община. Той тръгва от четири някогашни села, слети в едно през 1976 година. Тук идват хора, които търсят чист въздух, изходни пътеки към билото на Стара планина и спокойствие далеч от шумните курорти.

Името на града пази паметта за героите от Априлското въстание през 1876 година. Заради близостта до Националния парк Централен Балкан Априлци е сред предпочитаните изходни пунктове за планинари в Северна България и място за по-кратки семейни почивки през топлите месеци. Градът се е разтегнал по поречието на реката и по склоновете, така че няма стегнат център, а дълга поредица от махали сред гори и ливади. Това разпръснато устройство е и причината разстоянията вътре в Априлци да се мерят в километри, не в улици.

Именно тази необичайна форма прави града привлекателен за хора, които искат тишина и зеленина пред прозореца. Всяка махала пази собствен облик, а между тях се редуват овощни градини, поляни и иглолистни горички. За мнозина гости това е и първото силно впечатление от мястото, защото природата започва буквално зад оградата на къщата.

Видимско пръскало и водопадите на Централния Балкан

Най-силната природна забележителност край Априлци е Видимското пръскало в Национален парк Централен Балкан. То е вторият по височина водопад в България след Райското пръскало и пада на каскади по скалния венец под билото. Пътеката към него тръгва от квартал Видима и постепенно навлиза в стари букови гори, където реката върви ту скрита, ту шумна между камъните.

Маршрутът е изцяло планински и изисква здрави обувки. Но е достъпен и за подготвени семейства. През пролетта, когато се топят снеговете по върховете, водопадът е най-пълноводен и звукът му се чува дълго преди да се покаже водната струя. Лятото пък е удобно за по-бавна разходка, защото горите държат сянка през горещите часове, а реката остава хладна дори в най-сухите дни. Препоръчително е да тръгнете рано сутрин, за да хванете меката светлина и да избегнете следобедните валежи, които в планината идват внезапно.

Любителите на водопадите често комбинират похода с по-дълъг преход към билото. Оттам гледката се отваря към съседни долини и към склоновете над съседните селища в Област Ловеч, която обхваща голяма част от северните склонове на планината. По същата пътека се срещат и по-малки прагове, които напролет също се превръщат в шумни поточета.

Връх Ботев, Марагидик и пътеките към билото

Над града се извисява връх Ботев с надморска височина 2376 метра и е най-високата точка на Стара планина. Изкачването му от страната на Априлци е сериозен целодневен преход. И затова повечето туристи нощуват в хижа Тъжа или в заслоните по билото, преди да тръгнат към върха. По-достъпна цел е връх Марагидик на 1889 метра, познат и с името Русалка. Той е популярен сред туристите заради тревистите била и широките гледки, а през лятото поляните под него се покриват с диви цветя.

От седловината между двата върха се вижда голяма част от Подбалкана. За нощувка и почивка преди преходите служат няколко планински хижи в района, сред които хижа Плевен, хижа Зора и хижа близо до билото под Ботев. Те са изходни точки за обиколни маршрути. Маршрутите свързват Априлци с южните склонове над Калофер и Карлово в Розовата долина. Зимата районът е тих и заснежен, а летните месеци остават най-удобни за изкачване заради дългите дни.

Билото пази сняг до късна пролет, затова опитните туристи планират по-високите преходи за периода от юни до септември. В по-ниските части край града сезонът за разходки е по-дълъг и започва още с първите топли дни на април. Който се готви за билото, добре е да носи топла дреха дори в разгара на лятото, защото горе времето се мени бързо. Мъглите се спускат за минути, а вятърът над откритите поляни е осезаемо по-студен от долината.

Новоселски манастир и духовните места край града

В покрайнините на града стои Новоселският манастир, изграден през 1830 година в годините на Възраждането. Той е скромен по размери, но пази атмосферата на епохата, когато околните села са били оживен занаятчийски и църковен център.

Дворът му е заобиколен от гори и е тихо място за отдих след дълъг ден по пътеките.

В близост до него някога са се развивали характерните за района занаяти, а паметта за тях все още личи в старите чешми и каменни огради. На около 11 километра западно се намира Троянският манастир Успение Богородично, третата по големина обител в България.

Той е известен със стенописите на Захарий Зограф и привлича поклонници и пътешественици целогодишно. Пътят дотам минава през горист дял на планината. И лесно се съчетава с обиколка на самия град Троян. Тези два манастира оформят кратък духовен маршрут, който мнозина свързват и с обиколка на църквите в съседните селища от община Лознина и Троянско в западната част на областта.

Спокойствието на дворовете и звукът на камбаните правят тази обиколка подходяща и за хора, които търсят почивка от градското ежедневие.

Видима, Зла река, Острец и Ново село: четирите корена на града

Днешният град израства от четири отделни села, всяко със своя история. Ново село възниква след падането на Търновското царство през 1393 година. Тогава българи от търновския и севлиевския край, сред тях и неколцина боляри, се заселват в новоселската котловина. През Възраждането то се превръща в значим занаятчийски, търговски и просветен център. Около него по време на Османското владичество се оформят още три села: Видима, Зла река и Острец, чиито жители усвояват горския планински край. След Освобождението селищата влизат в състава на Княжество, а по-късно Царство България.

През 1976 година с решение на тогавашния Държавен съвет четирите села се обединяват в един град.

Старите имена още живеят в названията на кварталите и в местните разкази. Затова разходката из Априлци често прилича на обиколка на няколко села наведнъж, всяко със своя черква, чешма и спомен. Гостите, които остават за повече от ден, обикновено обхождат именно тези квартали пеша или с кола, за да усетят как градът се мени от долните махали край реката до по-високите къщи в подножието на гората.

Местните хора с готовност разказват откъде идва всяко име и коя махала с какво се е славела навремето.

Римският път и крепостите над Русалийския проход

Стратегическото положение на котловината личи още от древността. През тези земи е минавал римски път, който е свързвал провинциите Тракия и Мизия през старопланинското било. За охраната му са били изградени две крепости: едната при Русалийския проход, а другата на връх Острец, които пазели прохода от набезите на племена.

След 363 година, когато земите на днешна България стават част от Източната Римска империя, котловината преживява вълни от преселения, най-напред остроготски, а по-късно славянски.

С времето селищата влизат в новосформиралата се българска държава на Дунав. Тази дълга история прави района интересен и за пътешественици, тръгнали по следите на старите проходи между северната и южната страна на планината, отвъд по-известните маршрути край Габрово и Велико Търново.

И до днес следите от калдъръма и каменните основи напомнят, че този тих балкански кът някога е бил оживен кръстопът между две римски провинции.

Как се стига до Априлци и движение в района

Априлци се намира на около 110 километра от София и на близо 50 километра от областния център Ловеч, до който се пътува по живописен планински път. Най-удобният начин за достъп е със собствен автомобил, защото градът е разпрострян и обществен транспорт между махалите практически липсва.

Пътищата са асфалтирани, но тесни и криволичещи, затова шофирането изисква спокойствие и внимание, особено през зимата.

Има и автобусни връзки от Троян и Ловеч, които стигат до централната част на града, но за разходки до отдалечените квартали и до началата на пътеките колата остава най-практичното решение. Гостите без автомобил често се уговарят с домакините за превоз до изходните пунктове на маршрутите. Заради разтегнатата форма на града е добре предварително да отбележите къде ще отседнете и кои забележителности искате да видите. Така ще планирате движението си разумно.

Разстоянието от единия до другия край на Априлци е няколко километра, така че пешеходните преходи между кварталите отнемат повече време, отколкото изглежда на картата.

Настаняване, домашна кухня и местни вкусове

Настаняването в Априлци е изградено почти изцяло от семейни къщи за гости, малки хотели и вили сред зеленина.

Голяма част от имотите предлагат двор, барбекю и изглед към планината, което ги прави удобни за семейства и компании, дошли за няколко дни. Тъй като градът отдавна разчита на селски и планински туризъм, домакините са свикнали да посрещат гости целогодишно и често помагат с насоки за маршрутите.

Кухнята в района е домашна и сита, подходяща след дълъг ден сред природата.

На масата се появяват ястия с местно агнешко и телешко, прясна риба от близките рибарници, гъби от горите и млечни продукти от планинските стопанства. Мнозина гости опитват и домашни сладка, мед и билкови чайове. Те се приготвят от събрани в района растения.

Вечерите тук минават бавно и тихо, далеч от градския шум, а чистият въздух и спокойствието са сред главните причини хората да се връщат отново.

Заради тази спокойна атмосфера Априлци често се избира и за по-дълги почивки извън активния летен сезон, когато цените са по-достъпни, а природата остава също толкова щедра.