Съдържание
Описание на град Априлци
Априлци е китен български град разположен в центъра на България. С не особено голямо население от 2 708 души той е едно от най-красивите населени места в страната.
Географията и историята на града го правят изключително живописно и приятно място за посещение, независимо от сезона.
Местоположение на Априлци
Градът е разположен в подножието на старопланинския връх Ботев (най-високият в Стара планина) и близо до връх Марагидик. Той е свързан чрез автомобилен път с град Троян от запад и с планинските проходи Граднишки и Дебневски от север и Батошевски от североизток.
Подножието на Централния Балкан предоставя чист въздух, спокойствие и прекрасна гледка към върховете на Стара планина. Административно, Априлци е център на едноименната община и е част от Област Ловеч.
Туризъм в и около Априлци
Селището разполага с големи възможности за туризъм и почивка. Освен двата големи семейни хотели, градът разполага с редица къщи и стаи за гости, подходящи за семейна почивка или пътуване с приятели.
Любителите на планината могат да посетят някоя от хижите, които се намират в близост, като например хижа „Плевен“, хижа „Зора“ и хижа „Табите“, намираща се до връх Ботев.
Забележителности, които да разгледате
Априлци е изпълнен с история и забележителности, за които човек ще трябва да си отдели поне няколко дена, за да разгледа. Освен намиращата се наблизо Стара планина, градът разполага и с Национален парк „Централен балкан“, в който се намира Видимското пръскало – вторият по големина водопад в България след Райското пръскало.
Планинарите могат да опитат от чистия въздух на горите на Централния Балкан, а запалените катерачи могат да се изкачат до най-високия връх на Стара планина – връх Ботев, извисяващ се на 2 376 метра надморска височина. Намиращ се наблизо е и връх Марагидик (1889 м надморска височина) известен и с другото си име „Русалка“.
В покрайнините на града се намира и Новоселският манастир, построен през 1830 година. На само 11 км се намира и третият по големина манастир в България – Троянският.
История на селището
Поради стратегическото си местоположение, през селището е минавал важен римски път, свързващ провинциите Тракия и Мизия. Около пътя са изградени две крепости на Русалийския проход и на връх Острец, които да го отбраняват от набезите на диви племена.
След 363 година, когато земите на днешна България стават част от Източната римска империя (Византия), в землището около Априлци става обект на набези на редица племена, най-вече остроготски и по-късно славянски, като част от масовото преселение на номадски племена. В по-късен етап селището става част от новосформираната в Дунавския регион българска държава.
След падането на Търновското царство през 1393 година много българи от търновския и севлиевския край се изселват в новоселската котловина, сред които и няколко боляри. През Възраждането Ново село става значим занаятчийски, търговски и културно-просветен център, отчасти благодарение и на благоприятното си географско местоположение.
Около Ново село се сформират и още няколко селища – Видима, Зла река и Острец, които се създават от българи, преселили се през почти целия период на Османското владичество и решили да използват благоприятния горист планински край. След Освобождението селищата преминават в състава на Княжество България (след 1908 година Царство България).
През 1976 с решение на Държавния съвет на Народна Република България четирите села се обединяват в град с името Априлци. Градът е кръстен на героите от априлското въстание през 1876 година.