Катунище

Катунище е малко възрожденско село в Котленския дял на Стара планина, разположено в Община Котел и Област Сливен. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят около 29 постоянни жители, което го нарежда сред най-малките населени места в страната. През южната част минава Нейковската река, а каменните къщи от 18 и 19 век привличат гости през цялата година.

До общинския център Котел остават едва около 13 километра, а до Жеравна разстоянието е близо 5, така че селото се превръща в удобна отправна точка за обиколка на съхранените балкански села наоколо. Малкото име крие изненадващо богато съдържание, защото на крачка от него се нареждат архитектурни резервати, водопади и горски пътеки.

Каменните къщи и духът на Котленския Балкан

Катунище принадлежи на същия архитектурен свят като Жеравна и Кипилово, нисък планински край с тежки каменни плочи по покривите и дворове, заградени с дялан камък. Селото е запазено почти изцяло в облика си от епохата на Възраждането, без бетонните намеси, които обезличиха повечето български села.

Ценна е самата цялост, не отделна сграда. Голяма част от старите къщи са възстановени и приспособени за гостуване, без да губят автентичната си дървена резба и огнища. Местните майстори повтарят вековните техники на зидане, при които камъкът ляга на сухо, без хоросан между плочите. Покривите от сиви каменни плочи се леят една върху друга като рибени люспи и придават на селото онзи тежък, вкоренен вид.

Дървените чардаци гледат към тесните улички, а високите каменни дувари пазят дворовете от планинския вятър. Разходката тук прилича повече на връщане назад във времето, отколкото на обикновена туристическа спирка. Тишината е другата запазена марка на мястото, защото малкото постоянни жители и липсата на транзитно движение го правят притегателно за търсещите откъсване от градския шум.

Каменните чешми, дървените порти и старите ясли по дворовете допълват усещането за живо музейно село. Всекидневието тече по бавния планински ритъм.

Храмът „Света Троица” и източноправославната памет

Главната забележителност в самото село е църквата „Света Троица”, изградена през 19 век от местни каменоделски майстори. Каменният храм пази източноправославния характер на Катунище, който почти не се е променял през цялата му дълга история. Малката църква стои като спокоен ориентир в центъра на селището и до днес остава действащо средище за местните празници. Около нея личат следите от някогашния по-голям брой жители, заради които изобщо е била изградена толкова просторна за мащаба черква.

Храмовият празник Свети Дух всяко лято събира потомците на изселените родове, които се връщат в бащините домове. В този ден тясната уличка пред храма се изпълва с хора, а старите икони и резбованият иконостас напомнят за майсторството на котленските резбари.

Нейковската река и местностите наоколо

През южната част на селото минава Нейковската река, а околното землище носи имената Средоряка, Вълков чаир и Лисичи дол. Тези местности предлагат лесни маршрути за разходка сред гори и поляни, типични за нископланинския Котленски Балкан. Релефът тук е мек и достъпен, без стръмните прагове на високите дялове на Стара планина.

Пътеките край реката са леки и семейни.

През пролетта поляните се изпълват с диви цветя, а есента обагря буковите гори в топли тонове. Реката шуми тихо покрай дворовете и в горещите месеци се превръща в любимо място за разхлада.

Целият Котленски Балкан е известен с богатата си изворна вода и с горите от бук и габър, които приютяват сърни, диви свине и множество птици. Колата остава най-удобният начин за достигане, тъй като редовен обществен транспорт тук практически липсва. До селото води само четвъртокласен път до второкласния път 48, а най-близките села са Градец, Жеравна, Садово, Нейково, Ичера и общинският град Котел, към който води най-прекият изход навън.

Жеравна, Сини вир и конната база в Ичера

Само на около 5 километра се намира Жеравна, един от най-известните архитектурни резервати в страната и родно място на писателя Йордан Йовков. В старинното село Жеравна се разглеждат къщата музей на Йордан Йовков, домът на Сава Филаретов и този на Руси чорбаджи, наред с десетки грижливо запазени възрожденски улички.

Всяко лято там се провежда и пъстрият фестивал на народната носия, който привлича участници от цялата страна. На около 6,5 километра, край село Медвен, се крие водопадът Сини вир, станал истински символ на този край. Водопадът не е висок и пада от около 3 до 4 метра, но скалният му амфитеатър и тюркоазеното езеро под него го правят една от най-фотографираните гледки в целия район. В съседното село Ичера работи конна база с уроци по езда за начинаещи, полева езда и весел пони клуб за най-малките.

Така само в радиус от няколко километра около Катунище се събират автентична архитектура, дива природа и конен спорт. Същата близост свързва селото и с по-голямото село Градец на изток. Самият Котел пък добавя своя богат етнографски музей, изложбата на килими и Пантеона на котленските възрожденци. Този гъст възел от обекти прави района подходящ за престой от няколко дни, а не само за бегло отбиване. Разстоянията са толкова кратки, че всеки обект се вписва без бързане в една спокойна дневна обиколка.

Затова малкото Катунище става удобна база за целия край. Оттук пътищата към резерватите, водопада и конната база тръгват в различни посоки, но остават еднакво близки.

Кога да посетите и какво да очаквате

Катунище е място за всички сезони. Всеки от тях обаче разкрива на госта различно лице на притихналото планинско село. През пролетта и ранното лято околните поляни цъфтят, реката е пълноводна, а въздухът мирише на цъфнали овошки и диви треви. Тогава пешеходните маршрути са най-зелени, а температурите остават меки дори в най-топлите часове на деня.

Есента е любимото време на фотографите, защото буковите и габъровите гори по склоновете се обагрят в злато и мед. През зимата покривите побеляват и селото притихва. Тогава то се превръща в уютно убежище край печка с дърва, далеч от всякаква суетня. Препоръчително е настаняването да се запази предварително, особено около храмовия празник и през летните уикенди, когато малкото къщи за гости бързо се пълнят. Който търси тишина и автентичност, ще намери тук точно това, стига да остане поне за една нощувка под звездното небе на Балкана.

История: от османско селце до село на гостоприемството

Писмените сведения за миналото на Катунище са оскъдни. Предполага се, че селището възниква през османския период с предимно земеделски и животновъден поминък, какъвто е бил типичен за балканските села по тези планински места. Името му насочва към стар чергарски или скотовъден произход, свързан с летните катуни по обраслите балкански пасища.

След Освобождението от 1878 година краят влиза в границите на автономната област Източна Румелия. През следващите десетилетия младото население постепенно се преселва към по-близките градове като Котел, Сливен и Ямбол. Така някога оживеното село се свива до днешния си съвсем малък размер. Хора от областните центрове, сред които и крайморският Бургас, днес купуват имоти тук и търпеливо възстановяват старите къщи. Така постепенно се ражда новата съдба на селото, в която запазената старина се превръща в най-ценния му капитал и в главната причина гостите да търсят точно това място.

Днес туризмът е основната посока на местната икономика. Селото разполага с един хотелски комплекс и около шест къщи за гости, чийто брой бавно расте всяка година. Повечето са изградени в традиционния битов възрожденски стил на този край, същия, който се среща и в Жеравна, и в Медвен, така че гостуването тук е естествено продължение на самата атмосфера на селото.