Горни Окол

# Горни Окол

Има места, които изглеждат скромни на картата, но крият повече, отколкото обещават, и Горни Окол е точно такова.

Това е българско село в западната част на страната, чието население по данни на ГРАО към 2015 година наброява сто осемдесет и девет души. Малко, нали?

И все пак името му е стигнало далеч, чак до другия край на света. В чест на Горни и Долни Окол са кръстени скалите Окол, разположени край остров Гринуич в Южните Шетландски острови.

Това е едно от онези дребни, но трогателни доказателства, че и най-тихото българско селище може да остави следа.

Селото под Плана планина

За да усетите чара на Горни Окол, добре е първо да го поставите в неговата природна рамка, а тя е щедра. Административно селото е част от Община Самоков и от Софийска област. Разположено е в подножието на Плана планина, а до него преминава река Вуйна, която е приток на голямата река Искър. Съвсем наблизо се намират язовир Искър и второкласният републикански път с номер осемдесет и две, така че селото не е откъснато от света, въпреки тихия си вид.

Най-близките населени места са Долни Окол, Долни Пасарел и Злокучене, всичките малки и спокойни. Това разположение определя и целия характер на мястото. От една страна стои планината с нейните гори и пътеки, от друга голямата вода с нейните плажове и забавления, а селото се е сгушило точно по средата, на крачка и от двете. Питате се какво прави едно село привлекателно за пътника? Често именно това съчетание, при което природата предлага всичко наведнъж, без да се налага да пътувате надалеч.

Горни Окол го има. Затова, макар да е малко, то се оказва изненадващо удобна основа за почивка, която съчетава планинския покой с водните удоволствия. Има и една подробност, която придава на мястото особено очарование. Самото име на селото е пренесено далеч отвъд българските граници, до ледените брегове на Южните Шетландски острови, където скалите Окол носят спомена за този тих кът под Плана планина. Малцина селца могат да се похвалят с подобна чест. И тъкмо тя напомня, че големината невинаги се измерва с броя на жителите, а понякога и с дирята, която едно място оставя в света.

Плана планина е ниска и заоблена, покрита с борови и широколистни гори, идеална за спокойни преходи без стръмни изкачвания. От откритите ѝ поляни погледът обхваща едновременно Витоша, гърба на Рила и синята шир на язовира долу. Тъкмо тази мекота я прави обичана от семейства и от търсещите лек планински въздух близо до столицата. Наесен горите пламват в жълто и червено, а гъбарите тръгват по познатите си пътеки.

Реката Вуйна и пътищата

Малките реки рядко попадат в пътеводителите, а напразно, защото именно те дават характер на едно място. Река Вуйна, която преминава край Горни Окол, е приток на Искър и носи прохлада на цялата околност. Покрай нея въздухът остава свеж.

Заедно с близкия второкласен път и съседните села, тя свързва Горни Окол с по-широкия свят, без при това да нарушава неговото спокойствие. Това е рядко равновесие. Селото е достъпно, но не и шумно, близо до големите центрове, но все пак скътано в своя планински кът, и точно затова е толкова приятно за онези, които търсят тишина без пълна изолация. Покрай реката минават тихи пътеки, любими за сутрешна разходка или за игра на децата край водата. В по-пълноводните месеци тя ромоли осезаемо, а сянката на крайбрежните дървета държи прохлада дори в летния пек.

Реката напомня и за нещо друго. Тя свързва малкото с голямото, вливайки своите води в Искър, който подхранва язовира и стига чак до столицата. Така и най-скромният поток тук участва в нещо много по-голямо от себе си.

Подслон за всеки вкус

Колкото и да е малко селото, то предлага две съвсем различни лица на госта, и това е приятна изненада. Първото е едрото и оживено. Горни Окол разполага с хотелски комплекс с леглова база от петдесет и осем места, разположен на самия бряг на язовир Искър. В хотелската му част има двайсет двойни стаи, а отделно стои и къща с девет двойни стаи, така че място се намира и за големи компании. Комплексът разполага с всички нужни удобства, сред които паркинг със сто и двайсет места, ресторант на три нива и плаж с шезлонги и шатри. За любителите на водните спортове има дори рампа за пускане на плавателни съдове.

Второто лице е тихото и уютно. Ако предпочитате спокойствието, в самото село ви очаква къща за гости с четири места, скътана на тихо кътче и оборудвана с всичко необходимо за една семейна почивка. Така изборът е изцяло ваш. Искате ли оживление край водата или уединение в сърцето на селото? И двете са на разположение, на минути едно от друго. Тази възможност за избор е по-ценна, отколкото изглежда на пръв поглед.

Тя позволява на различни хора да намерят своето тук, без да си пречат един на друг. Едни идват за глъчката и плажа, други за тишината и съня под отворен прозорец, а селото някак побира и двете желания. Затова Горни Окол е удобно както за шумна компания, тръгнала за уикенд край водата, така и за семейство, което иска просто да си отдъхне далеч от градската забързаност.

Язовир Искър, най-голямата вода

Трудно е да говорим за Горни Окол, без да отделим особено място на язовир Искър, защото той е истинският съсед на селото. Този язовир е най-големият по площ и обем изкуствен водоем в България, разположен на едноименната река Искър. Функцията му е сериозна, защото той снабдява с вода столицата София и същевременно произвежда електроенергия, но освен това служи и за отдих.

По бреговете му са обособени места за къмпинг, във водите му се практикуват водни спортове, а риболовът тук е любимо занимание за мнозина. Мащабите му впечатляват всеки, който се изправи пред него за първи път. Водата се простира надалеч и в тихите дни огледално отразява околните хълмове. За жителите на Горни Окол този язовир не е просто забележителност, а част от всекидневието, съсед, с когото селото живее рамо до рамо от десетилетия. На широката вода се плъзгат каяци и малки платноходки, а привечер повърхността застива като огледало под залязващото слънце. Рибарите вадят костур, каракуда и щука, а по-търпеливите изчакват едрия улов на разсъмване.

Манастирите в съседство

Околността на Горни Окол пази и духовни кътчета, които заслужават отбиване. Край село Пасарел, на около седем километра, се намира Долнопасарелският манастир, посветен на светите апостоли Петър и Павел. Първоначално възниква като малък параклис, а впоследствие се престроява в манастир, макар днес да е недействащ и да не се поддържа. Друг интересен манастир е Шишмановският, посветен на Успение Господне и познат още като Чумурлийски манастир. Той се намира в района на Панчарево и е изграден през 1927 година върху основите на разрушен средновековен манастир. Наблизо чака и още една вода.

Язовир Пасарел е разположен в Панчаревския пролом на река Искър и е част от хидровъзела Искър, като водите му също се използват за водоснабдяване на София, но риболовът и къпането в него са забранени.

Тия обители са част от богатия венец от манастири около София и Самоков, познат някога като част от Софийската Мала Света гора. За вярващия обиколката им е тих поклоннически маршрут сред планината, а за любопитния пътник е повод да свърне от главния път.

История на селището

Историята на Горни Окол е тиха, но не и празна.

Няма точни сведения за възникването на селото, но се предполага, че то започва съществуването си в началото на османския период от българската история. Първите данни за това населено място се откриват в османски регистър от 1576 година.

Предполага се, че тук се заселват хора след прекарана чумна епидемия, потърсили спасение в по-закътаните планински места.

В близост до селото има открити останки от крепост, както и следи от голямо селище, а сред находките се срещат фрагменти от тухли, керемиди и керамика, които свидетелстват за стар живот по тези земи. През 1835 година в селото е открито килийно училище, а само след две десетилетия е завършена и църквата Свети Пророк Илия. Около тях са се събирали хората на празник, кръщавали са деца и са изпращали своите близки, а каменните останки от крепостта пазят спомен за далеч по-стар живот по тия склонове. През 1878 година Горни Окол става част от новосформираната българска държава по силата на Берлинския договор.