Бата

Бата е село в Община Поморие, Област Бургас, на около 20 километра от Черно море и на 35 километра от Бургас, а изворът на река Ахелой избива съвсем близо до него. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят 1 241 души, а землището попада в най-южните разклонения на Стара планина. За пътника селото означава тихо легло между лозята и баира, на час от повечето черноморски курорти. Малкото население и липсата на шумни атракции са причината мнозина да го подминават, но точно това го прави интересно. Тук планинският въздух и солта на морето се срещат в едно землище, без да си пречат, а спокойствието не е рекламен лозунг, а ежедневие, което усещате още с влизането в селото.

Изворът на Ахелой и Батският язовир

Река Ахелой избива в землището на Бата и оттам тръгва на изток към морето, край едноименния крайбрежен курорт Ахелой северно от Поморие. Името ѝ носи историческа тежест: по нейното поречие през 917 година се води битката при Ахелой, едно от най-големите сражения на Българската държава срещу Византийската империя. Така едно тихо поморийско село се оказва свързано с поречие, което всеки учебник по история помни добре. Изворът обикновено е тих, скромен и лесно подминаван, но именно от него тръгва вода с такова име. Самата река е сред по-късите български реки и тече изцяло в Бургаска област; дължината ѝ е малко над 40 километра, а пътят ѝ от баира до плажа е кратък и стръмен. Затова водосборът ѝ край Бата е свеж, а язовирът се пълни бързо след пролетните дъждове.

На 3,5 километра от Бата водите на реката са събрани в Батския язовир, познат и като язовир Ахелой. Освен за напояване на околните ниви, той служи за риболов и почивка. Бреговете му привличат и местни, и хора от съседните селища и от Бургас. Тук са зарибени седем вида риба и точно това прави водоема любим на въдичарите от целия край. През топлите месеци по дигата винаги има по някоя въдица, опъната към дълбокото, а заслонът от баира пази язовира от силния вятър, който иначе брули открития бряг.

Сред зарибените видове най-често се споменават бял амур, сом, клен, толстолоб, шаран, червеноперка и каракуда. Тежестта на сома и съпротивата на амура са причината мнозина да карат тук цял ден. Спокойствието на огледалната вода допълва картината и я прави подходяща и за семейства, които идват не толкова за улова, колкото за деня сред природата. За въдичаря това означава жива вода и активна риба през по-голямата част от годината.

Етнографският комплекс „Златната бъчва"

В самото село стои етнографският комплекс „Златната бъчва”. Това е атракционно-битов кът, разделен на две зони. Първата е ресторантска част, където посетителите сядат да хапнат традиционна българска кухня в обстановка, пресъздаваща стария селски двор. Втората е така наречената улица на занаятите и тъкмо тя превръща обяда в цяло преживяване, а не просто в спирка по пътя.

Гостите тук традиционно биват посрещани с хляб и сол, а момче и момиче, облечени в фолклорни носии, ги пресрещат със звука на гайда. По улицата на занаятите се редят сувенирен магазин, работилница на грънчар и на дърворезбар, кът с животни и стан за тъкане. Тук е и мястото за огън, на което се изпълняват нестинарски танци върху жарава, един от най-силните образи на странджанско-черноморския фолклор. За дете, дошло от града, всичко това е жив урок по български обичаи, който никой музей не може да замени. Комплексът работи и като място за празненства, сватби и фирмени събития, защото обединява автентична атмосфера с пространство за големи групи. Тук обядът тече бавно, между разказа на грънчаря и тропота на хорото.

Близостта до утвърдени крайбрежни средища като Ахелой и Бяла прави „Златната бъчва” удобна еднодневна цел за хора, които летуват на морето и търсят нещо различно от плажа. Половин час кола делят шезлонга от грънчарското колело, а разликата в усещането е огромна.

Добровански гъби: скалите в Стара планина

На 11 километра от Бата, навътре в Стара планина, се крие един от по-малко известните скални феномени на Бургаска област. Това са Доброванските гъби. Името идва от вече несъществуващото село Доброван, чиито следи са почти заличени, но дали името си на скалите. Феноменът представлява три скални образувания, които наподобяват огромни гъби и стоят плътно едно до друго; средната „гъба” е най-едрата, с височина около четири метра, а характерната ѝ форма е изваяна изцяло от вятъра и водата през хилядолетията. Няма данни за човешка намеса в образуванията, което ги нарежда сред чистите природни скулптури. Кратък преход по баира е достатъчен, за да стигнете до тях, а гледката отгоре заслужава усилието.

За любителите на пешеходния туризъм Бата е удобна основа, защото около него северните склонове на Стара планина предлагат маршрути с различна тежест. Същата планинска верига минава и над Сливен, и над лозята на Карнобат, така че пейзажът е познат за всеки, обикалял Източния Балкан. Околността пази и следи от стар бит, защото изоставеното село Доброван не е единственото обезлюдено място в този край на планината. Тук землищата са широки, а къщите редки, което оставя простор за дивеч и птици, а любителите на тихия туризъм ценят именно тази пустош, в която се движат сами с картата и баира. Добра идея е да тръгнете рано сутрин, докато въздухът е още хладен.

От Батаджик до днешното село

Старото име на селището е Батаджик. През 1934 година то получава днешното си кратко име Бата. Това става в годините, когато много селища в страната смениха османските си названия с български. Зад тази смяна стои цяла държавна политика по побългаряване на топонимите.

За средновековния период има малко писмени сведения, но е известно, че селището дълго е било населено с турско население. В края на XIX век тези жители се изселват в Османската империя, а на тяхно място идват българи от Източна Тракия заедно с преселници от други населени места на империята. Така само за едно поколение се сменя цялото лице на селото, неговият език, вяра и празници. Днес селото е свързано със света през третокласен път, който минава през него и съединява Просеник с Медово. Най-близките съседни села са Страцин, Белодол, Габерово и Медово, а почти всички крайбрежни курорти са на около час път с кола. От Бата морето, Балканът и големият град Бургас са еднакво достъпни, което рядко се случва на едно толкова малко село.

Защо да отделите ден за Бата

Бата събира на малка площ неща, които другаде се търсят поотделно: историческо поречие, язовир за риболов, жив етнографски комплекс и скален феномен в планината. Това го прави удобна спирка за деня сред по-голяма обиколка по Южното Черноморие, която допълва ваканция в Бяла или разходка из улиците на Бургас, без да изисква дълъг преход встрани от морето. Най-удобният сезон е от късна пролет до ранна есен, когато водата на язовира е топла, а пътеките към Доброванските гъби са сухи. През лятото бягството от плажната жега към планинската сянка е истинско облекчение, а етнографският комплекс работи активно тъкмо в туристическия сезон. За семейства с деца съчетанието от риба, занаяти и кратък планински преход прави деня разнообразен.

Тихото село няма да ви залее с тълпи, нито с шумни атракции, и точно това е чарът му. Мнозина се връщат тук именно заради спокойствието.