Балчик

Балчик е пристанищен град на северното Черноморие. Разположен е в Област Добрич, на около 40 километра североизточно от Варна, а населението му е малко над 11 000 души.

Градът се издига амфитеатрално по белезникавите варовикови склонове над морето. Оттам идва и старото му име Тихото гнездо. Сърцето на Балчик е дворцовият комплекс на румънската кралица Мария, а до него Ботаническата градина пази стотици редки растения. Тук морето отстъпва на терасите, кипарисите и каменните стълби, а не на широкия плаж, и точно това спокойствие отличава града от шумните курорти наоколо.

Кварталът на двореца лежи в подножието на скалите, по самата вода. Оттам пътеката тръгва покрай морето към центъра и старото пристанище. Балчик е едновременно курорт и жива история на Южна Добруджа, в който всяка тераса и всяка калдъръмена улица разказват по нещо за миналото.

Мнозина пътешественици се връщат тук по няколко пъти. Причината е тази рядка смесица от природа, изкуство и предания.

Дворецът на кралица Мария и алеята на Аллах

Архитектурно-парковият комплекс „Двореца“ е изграден между 1924 и 1934 година. Служи като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска, когато Балчик и цяла Южна Добруджа са под румънска власт.

Кралицата избира именно тези тераси заради тишината и гледката към морето, която според разказите ѝ напомняла за приказния Изток. Около централната вила „Тихото гнездо“ архитектите подреждат поредица каменни дворчета, мостове, воденица и параклис.

През градината тече така наречената Алея на Аллах. По нея са вградени каменни плочи с арабски надписи, а малък параклис, увенчан с минаре, издава смесицата от християнски и източни мотиви, която кралицата обича. Виненото дворче и тронните площадки гледат право към водата. Между терасите се вие сребриста водна каскада, която слиза към морето на няколко нива. Сърцето на Мария е погребано тук, в параклиса „Стела Марис“, по нейно изрично желание, преди по-късно да бъде преместено в Румъния.

Дворецът днес е филиал на музей и една от най-посещаваните забележителности по северното крайбрежие. Разходката из него отнема няколко часа, ако се влезе и в Ботаническата градина наблизо.

Във вилните стаи са запазени част от оригиналните мебели и лични вещи на кралицата. От горните тераси пък се откриват едни от най-красивите морски панорами по цялото крайбрежие.

Ботаническата градина и нейните редки растения

Ботаническата градина на Балчик е създадена през 1955 година под ръководството на академик Даки Йорданов и заема терасите непосредствено до дворцовия комплекс. На площ от около 65 декара тук растат над шестстотин растителни вида, събрани от различни климатични пояси, което я нарежда втора по богатство на Балканите след тази в Букурещ. Гордостта ѝ е колекцията от големи кактуси. Тя е втора по големина в Европа след колекцията в Монако, с екземпляри, които достигат внушителни размери под открито небе.

През пролетта и началото на лятото цъфтят над двеста и петдесет сорта рози. Каменните алеи се изпълват с лавандула, магнолии и редки иглолистни видове, а метасеквоята и ливанският кедър придават на склона почти средиземноморски облик. По терасите са разпръснати каменни чешми и беседки, които академик Йорданов запазва от времето на кралицата, така че ботаниката и архитектурата вървят ръка за ръка. Билетът за градината често е общ с входа за двореца, тъй като двете територии се преливат една в друга. Любителите на морето могат да съчетаят разходката с плаж в близката Албена, до която се стига за петнайсетина минути с кола. Най-приятно е посещението рано сутрин или привечер, когато жегата отстъпва и ароматът на розите и лавандулата се усеща най-силно.

Възрожденският Балчик, църквата „Свети Никола“ и каменните къщи

Старият Балчик пази дух от епохата на Възраждането. Той се усеща най-силно в тесните калдъръмени улички над пристанището.

Възрожденската църква „Свети Николай Мирликийски“ е построена през 1848 година, с прилежащо килийно училище и стара фурна отсреща, обявена за ансамблов паметник на културата от национално значение. Каменните къщи около нея се изкачват стъпаловидно по склона, всяка със свой двор и лозница. Дюлгерите от епохата майсторят прозорците и еркерите така, че всеки дом да гледа към морето над покрива на съседа. В квартал „Васил Левски“ са запазени части от крепостните стени на античния и средновековен град, обявени за археологически паметник с национално значение. Тези пластове от различни столетия превръщат самата разходка из стария град в малък урок по история. По крайбрежната алея днес работят рибни ресторанти, галерии и ателиета на художници, които идват тук още от началото на XX век заради светлината над белите скали.

Балчик отдавна е наричан градът на художниците именно заради тях. Морската панорама е особено красива привечер, когато слънцето пада зад нос Калиакра и белите тераси светят в розово.

От тракийско селище до Крайовската спогодба

Първите заселници по тези скали са тракийците. При археологически разкопки тук са открити предмети на възраст над две хиляди години.

В късната античност селището е изтеглено навътре от брега, а римляните изграждат крепост на самия бряг, под името Дионисополис. Тази крепост е завладяна от българите около 680 година, малко преди създаването на българската държава, и остава българско владение почти през целия период на Първото и Второто българско царство. В края на XIV век градът пада под османска власт. Балчик е освободен на 22 януари 1878 година от руски войски, а след Берлинския конгрес остава в новосъздаденото Княжество България.

След Втората балканска война обаче преминава под румънска власт заедно с цяла Южна Добруджа. Това поставя началото на дворцовата епоха на кралица Мария. Едва през 1940 година, благодарение на Крайовската спогодба, Балчик се връща в пределите на България. Смяната на владетели е оставила в облика на града рядко преплитане на български, османски и румънски пластове, така че една разходка минава за час през антична крепост, възрожденска църква и кралски дворец, без посетителят да напуска центъра.

Голф тераси, риболов и съседните курорти

Бреговата ивица на самия Балчик е тясна и скалиста. Затова градът залага повече на тихата почивка, отколкото на широките плажове. В околностите му работят две голф игрища с международна категория, разположени по плавните склонове над морето, които привличат играчи през по-голямата част от годината. Старото пристанище пък пази силна рибарска традиция и пресен улов всеки ден, който още сутринта стига до тезгяхите на крайбрежните ресторанти.

За плаж посетителите обикновено се отправят към съседните курорти. На юг е Кранево с дългия пясъчен бряг, а още по-нататък започва голямото крайбрежие. На север пътят води към Каварна и нос Калиакра, минава край рибарското Българево и стига до скалните брегове на Камен бряг и крайния Дуранкулак до румънската граница. Областният център Добрич е на около 40 километра във вътрешността и допълва маршрута с музеи и етнографски комплекс. Така Балчик става удобна база за обиколка на цялото северно Черноморие, а по крайбрежния път на север лесно се нанизват рибарски селца и скални носове в един дневен маршрут.

Кога да посетите Балчик и какво да опитате

Най-подходящото време за разходка из Балчик е от късна пролет до ранна есен, когато Ботаническата градина е в пълния си цвят, а вечерите по крайбрежната алея остават топли. През май и юни розите ухаят най-силно, а тълпите още не са нараснали, докато септември носи спокойно море и мека светлина над белите скали. Зимата също има своето очарование. Тогава дворцовият комплекс е почти безлюден и предлага съвсем различно, съзерцателно изживяване. Кухнята на града стъпва върху прясната морска риба, която рибарите носят още сутринта. На крайбрежните тезгяхи често има цаца, сафрид и попче, приготвени на скара или в хрупкава панировка, а към тях върви местно бяло вино от лозята на Южна Добруджа.

Любителите на сладкото ще открият тиквеник и баклава, останали от османските и румънските пластове в кухнята на областта. За пълноценно опознаване на града си струва да се отделят поне два дни, в които да се поберат дворецът, градината, старата църква и неспешна вечеря край пристанището. Така Балчик се разкрива не като поредния морски курорт, а като малък музей под открито небе, в който историята, изкуството и природата живеят една до друга.