Бургас

Бургас е областен център на Югоизточна България и четвъртият по големина град в страната, с население около 200 000 души по данни на ГРАО. Разположен на западния бряг на Бургаския залив, той е едновременно морски курорт, голямо пристанище, индустриален възел с нефтохимически комбинат и отправна точка към десетки черноморски курорти. Международният път Е87 минава през него. А летище Бургас в квартал Сарафово го свързва с цяла Европа през летния сезон.

Градът е стиснат между четири водни огледала. Морето на изток и трите Бургаски езера (Атанасовско, Бургаско и Мандренско) на запад и север. Тази мокра рамка от лагуни прави околностите едни от най-важните за орнитоложкия туризъм места на Балканите. Малко големи градове в България събират на едно място плаж, пристанище, защитени влажни зони и пешеходен исторически център в толкова компактно пространство.

Заради тази близост между море, езера и оживен център Бургас се превръща в удобна база, от която за един ден се обхождат и северните, и южните курорти на залива. Градът е по-спокоен и по-автентичен от прочутите крайморски селища наоколо. А животът в него тече целогодишно, не само през трите летни месеца.

Морската градина и пешеходната Александровска

Сърцето на крайбрежния Бургас е Приморският парк, познат на всички като Морската градина, заложен в самото начало на ХХ век по идея на градинаря Георги Дюзюрен. Парковата алея се проточва над три километра по ръба на крайбрежната тераса. А от нея стълби и сериозен мост слизат към Централния плаж. Тук са разположени Лятният театър, Часовникът и редица паметници, а през лятото алеите се пълнят с концерти и фестивали. От парка към центъра тръгва Александровска, главната пешеходна улица, около която е групиран старият Бургас с неговите къщи от края на ХІХ и началото на ХХ век.

По нея и по съседните улици са нанизани кафенета, галерии и магазини, а в горещите следобеди тя остава най-оживената отсечка в града. Любителите на тихите крайбрежни селища пък могат да продължат на юг към съседното Крайморие, което вече е част от градската тъкан. Архитектурата на центъра пази следи от еклектиката, донесена от заможните търговци, корабопритежатели и митничари на пристанищния град. Разходката между Александровска, ул. Богориди и парка отнема час. Но дава ясна представа защо Бургас се развива толкова бързо след Освобождението.

Вечер мостът над плажа се превръща в любимо място за залези, а пейките по алеите се пълнят с местни жители и гости на града. Който търси сянка в най-горещите часове, ще намери прохлада под високите дървета на парка, засаждани грижливо повече от век.

Музеите на Бургас и домът на Петя Дубарова

Бургаският музеен комплекс е разпределен в няколко самостоятелни сгради и е сред най-богатите по Южното Черноморие. Археологическият музей показва находки от тракийско, гръцко и римско време, събрани от целия залив, докато Етнографският музей е подреден в къщата на Бракалови от 1873 година и пресъздава бита и носиите на региона. Към комплекса принадлежат и Природонаучният музей с богата сбирка от черноморска фауна и минерали, и Историческият музей, който проследява развитието на града от Девелт до индустриалния център на ХХ век. Художествената галерия пък пази икони, възрожденска живопис и творби на бургаски художници.

Отделно стои Домът-музей „Петя Дубарова”, посветен на родената в Бургас поетеса, чиято съдба се преплита с морето и града. На нейно име градът провежда ежегоден национален конкурс за млади таланти, който всяка пролет събира поети от цялата страна.

За посетителите е удобно, че повечето сгради са на пешеходно разстояние една от друга в стария център, така че музеите спокойно се обхождат за един ден. Музейната мрежа прави Бургас удобна база и за вътрешността на областта, включително за по-малки селища като Айтос и Карнобат.

Бургаските езера и солниците

Северно от града лежи Атанасовското езеро, свръхсолена лагуна, обявена за резерват, която е дом на над 300 вида птици, сред които розови пеликани, лопатарки и колпици. През него минава прелетният път Виа Понтика, заради което всяка есен над лиманите се вият хиляди щъркели и грабливи птици. Същото езеро от десетилетия се използва за добив на сол по класическия слънчев способ. А Бургаските солници са се превърнали в любопитна атракция заради лечебната луга и кафявата лиманна кал.

До солните басейни се стига пеша от северния плаж, а калолечението е достъпно през топлите месеци направо на открито. Южно от града Мандренското езеро и резерватът „Пода” допълват тази верига от влажни зони, а заради нея Бургас се рекламира едновременно като морска и като орнитоложка дестинация. За разлика от шумните плажни курорти наоколо, езерата предлагат тиха природа на крачка от центъра, удобна и за семейства с деца.

Природозащитните центрове край езерата предлагат наблюдателници, беседи и водени обиколки, които превръщат разходката в малко приключение за любителите на птиците. Любителите на дивия бряг могат да продължат на север към скалистите носове край Камен бряг.

Остров Света Анастасия и нос Кафка

Срещу пристанището, на около половин час с корабче, се намира остров Света Анастасия, единственият обитаем български остров в Черно море. На него има действащ манастир, фар и музейна експозиция. А малкият ресторант поднася ястия по местни рецепти. Островът е свързан с легенди за пирати и за чудотворни билки, които столетия наред са привличали поклонници. Корабчетата тръгват от Магазия 1 на пристанището, където напоследък се появиха и приятни заведения покрай водата.

На около десет километра южно от Бургас се издига нос Кафка, известен още като Кабата, върху който се е разположила стара рибарска хижа. Под него морето е издълбало карстови пещери и причудливи скални образувания. А гледката към залива е сред най-красивите по тази отсечка от брега. Двата обекта показват, че морето край Бургас не е само плаж, а и култура, вяра и дива природа. Към тях лесно се добавя екскурзия до близкия Ахелой или до Каблешково във вътрешността на общината.

Плажовете и крайбрежният живот

Самият град предлага няколко обособени плажа, които се редят един след друг под Морската градина. Централният плаж е най-достъпният, с фин пясък и спасители, и е любим на семействата заради близостта до центъра. Малко по-нататък Северният плаж граничи със солниците и е предпочитан от по-младата публика и от любителите на водните спортове.

През лятото крайбрежието оживява от плажни барове, спортни игрища и временни сцени, а вечер животът се пренася по алеите на парка. Който търси по-уединено къпане, само за минути с кола достига тихите заливчета на юг към Крайморие. Водата в залива се затопля рано и остава приятна до края на септември, което удължава сезона отвъд традиционните летни месеци. Заради защитения залив вълните рядко са високи. Така че брегът е спокоен и подходящ за деца и за начинаещи плувци.

Кухнята и пазарите

Бургаската трапеза е изградена около прясната риба и морските дарове, които всяка сутрин пристигат на пристанището. По заведенията се поднасят сафрид, попче и цаца. А през есента менютата се изпълват с прочутата черноморска паламуда. Към тях върви местно вино от близките лозя на Странджа и Южното Черноморие.

Сърцето на всекидневния живот е Централният кооперативен пазар, където продавачите редят сезонни зеленчуци, мед, сирене и подправки от целия регион. Тук туристът усеща истинския ритъм на града далеч от плажните алеи и често попада на дребни местни производители. В стария център се намират и малки сладкарници, в които още се пазят рецепти от началото на миналия век. Гастрономичните фестивали през топлите месеци пък показват, че кухнята на залива отдавна е надраснала обикновената плажна закуска и заслужава отделна разходка сама по себе си.

От Девелт до нефтохимическия град

Землището на днешния Бургас е населено още от каменно-медната и късната бронзова епоха, а през VI век преди Христа тракийски племена изграждат тук свои селища. През 72 година след Христа император Веспасиан основава наблизо Девелт, колония за ветерани от VIII Августов легион, която остава важен пристанищен и църковен център през цялата античност. След разпада на Римската империя областта Загоре, в която влиза и днешният град, при хан Крум трайно влиза в българската държава, преди да премине под османска власт през XIV век.

Под името Бургас селището за първи път е споменато в османски регистър от 1603 година. По време на Руско-турската освободителна война градът служи за военен склад. А след Освобождението става административен център на Източна Румелия и през 1885 година влиза в пределите на обединена България. След 1878 година Бургас е сред най-бързо растящите градове в страната заедно със София. Стратегическото му пристанище предопределя и изграждането на нефтохимическия комбинат, който и до днес е сред гръбнаците на местната икономика.

През ХХ век градът се разраства бързо около пристанището, гарата и индустриалната зона, а кварталите му поглъщат околните рибарски и земеделски селища. Историята на залива се чете и в съседните селища като Драчево, част от Бургаска община.

Как се стига и кога да дойдем

Бургас е лесно достъпен от всяка посока, което го прави удобна отправна точка за цялото Южно Черноморие. Летище Бургас в Сарафово приема десетки чартърни и редовни полети през лятото, а от него до центъра се пътува за петнайсетина минути. Железопътната и автобусната гара са разположени една до друга край пристанището, така че прехвърлянето между влак, автобус и кораб е въпрос на минути.

Най-многолюден е градът през юли и август, когато плажовете и фестивалите са в разгара си, но мнозина предпочитат спокойния май и топлия, златист септември. През тези месеци времето остава приятно, цените са по-разумни, а опашките пред музеите и корабчетата изчезват. Любителите на птиците пък избират ранната есен заради големия прелет над езерата. Откъдето и да тръгне обиколката на залива, Бургас остава естественият център, към който всички пътища се връщат, а оттук към Ахелой и северните курорти се пътува само за минути.