Голец

Голец е българско село в централна България, скътано сред меките хълмове на Предбалкана. Административно то принадлежи към Община Угърчин и Област Ловеч, в южната половина на областта. По данни на ГРАО към 2015 година населението му наброява сто шейсет и осем души, което го нарежда сред малките предбалкански селища. През землището минава река Дрипла, а съвсем наблизо тече първокласният републикански път, който свързва района с Ловеч и съседните общини.

Накратко, това е тихо място за бавна почивка сред природата и за еднодневни обиколки из Ловешко, далеч от масовия туризъм и забързаното всекидневие. Селото лесно се превръща в удобна база, от която тръгват маршрути към няколко интересни природни и исторически забележителности, а близостта до областния център прави съчетанието на спокойствие и разходка напълно постижимо за един уикенд.

Къде се намира селото

Голец лежи в Предбалкана, там където равнинният север се преплита с първите стръмни склонове на Стара планина. Релефът наоколо е хълмист и зелен, с редуващи се ниви, ливади и широколистни гори. Полегатите била са обрасли с дъб, габър и цер, а между тях слънчевите поляни напролет се изпълват с тревни цветя.

Най-близките населени места са Микре и Абланица, докато през самото землище тихо лъкатуши река Дрипла.

Минаващият наблизо първокласен път осезаемо улеснява придвижването към областния център, а оттук сравнително бързо се стига и до по-известни предбалкански селища като Голяма Желязна, откъдето през вековете са идвали част от заселниците. Самият Ловеч отстои на около четиринайсет километра, така че една обиколка до града и обратно се събира в рамките на няколко часа.

Околният пейзаж се променя плавно заедно с покачването на надморската височина. Тази мозайка от гора и открити пространства създава добри условия за наблюдение на птици и дребен дивеч. Тишината тук се нарушава единствено от ромона на реката и лекото шумолене на листата.

Кратка история на Голец

Смята се, че селището възниква някъде около тринайсети век, макар и не на сегашното си място. През столетията местоположението му се измества няколко пъти, което е напълно типично за предбалканските села, търсещи защита и по-добри условия за поминък.

През османския период поминъкът на Голец е бил предимно земеделски и животновъдски. Към началото на шестнайсети век тук започват да се заселват българи от близките селища. Сред тях са Голяма Желязна, Угърчин, Микре, Славяни и Шипково, а самите преселвания постепенно оформят и говора, и обичаите на общността. След Освобождението селото влиза в пределите на новосъздадената българска държава и в следващите десетилетия укрепва както стопански, така и културно.

Подобна участ сполетява и съседните селища. Сред тях са Калейца и Врабево, две предбалкански селца, оформили заедно облика на този тих и потънал в зеленина край. Паметта за честите премествания и преселвания живее в местните предания. Тя се пази в имената на околните местности и в семейните истории, които и до днес се разказват от по-възрастните жители. Така миналото на Голец остава неразривно свързано с историята на цялата околност.

Местните жители и до днес грижливо пазят спомена за рода, за земята и за корените си. Тези предавани разкази придават на малкото селище дълбочина, която далеч надхвърля скромните му размери. Затова дори кратката разходка из Голец се превръща в тиха среща с историята на Предбалкана.

Туризъм и престой в селото

Голец разполага с две къщи за гости, по-голямата от които предлага двайсет и две места. Стопаните осигуряват всички нужни удобства за приятен и спокоен престой сред природата. В по-голямата къща се организират тиймбилдинги, презентации, изложби, музикални събития и празненства, а понякога и творчески ателиета. Така малкото селище върши еднакво добра работа и за семейна почивка, и за по-голяма приятелска или служебна група.

Истинската причина да дойдете е природата. Селото е разположено в красив кът на Предбалкана и предлага чудесни условия за дълги, неуморни разходки сред нетронатата зеленина. Маршрутите се вият сред горите, ливадите и поречието на река Дрипла. Те варират от леки следобедни обиколки до по-сериозни преходи към склоновете на Стара планина. Любителите на тихия селски туризъм ще оценят и съседните селища като Дерманци и Голяма Брестница, които допълват картата на района. Сами по себе си тези села също са добра основа за бавна обиколка с автомобил из цялата област.

Тук времето тече осезаемо по-бавно, а звуците на природата заместват градската шумотевица. Това усещане за откъсване връща мнозина. Някои идват наесен, други през зимата, за да открият селото в съвсем нова светлина. Сезоните придават на Голец различен облик и сменят настроението на цялата околност. Напролет ливадите се изпъстрят с цветя, а въздухът носи аромата на разцъфналите овошки в дворовете.

Лятото е създадено за дълги преходи и за разходки покрай прохладното поречие на Дрипла. Есента облича горите в топли краски и привлича търсачите на гъби и спокойствие. През зимата заснеженият Предбалкан става тих и почти приказен, удобен за кратко бягство от града. Местната кухня също заслужава внимание, защото в дворовете наоколо все още се правят домашно сирене, мед и ракия по стари рецепти.

Сезонните плодове и зеленчуци идват право от градината, а гостоприемството на хората е неподправено. То създава онова рядко усещане за връщане към корените, което трудно се намира в големия град. Подобна автентична атмосфера ще откриете и в близките малки села като Дивчовото и Зелено дърво, скътани сред горите на същия предбалкански масив.

Какво да видите в околността

На около девет километра от селото се простира язовир Морун, сгушен в пределите на Стара планина. Природата около него е изключително красива, което го прави предпочитано място за отдих и риболов. Във водите му виреят сом, шаран, пъстърва, щука, каракуда и костур, а до тихия бряг при желание може да наемете и лодка за спокоен излет по водата.

Спокойните брегове на язовира са подходящи и за пикник, и за дълъг ден на въдицата. Съвсем наблизо се намират и останките от римската крепост Состра. Тя е била изградена като укрепен военен лагер, който пази важния римски път през Балкана и подслонява разположените тук легиони. Днес крепостта е частично възстановена. Разходката из археологическия обект е любопитна и за деца, и за възрастни, защото съчетава история и приятна разходка на открито.

Самият Ловеч е на около четиринайсет километра и спокойно заслужава отделен ден. В града се редят десетки паметници. Сред тях изпъкват Ловешката крепост Хисаря, Чешмата на Бяла Анаста и архитектурно-историческият резерват Вароша, който е същевременно и стар, потънал в спомени квартал на самия град. Към списъка се добавят Етнографският музей и музейната сбирка „Радиоапарати и минерали“. Не пропускайте и Музея на Васил Левски, както и Покрития мост, превърнал се в символ на Ловеч. Към тях се нареждат художествената галерия, историческият музей и градският зоопарк.

Повече за самия град можете да прочетете в страницата за Ловеч, откъдето пътищата водят и към областния център Плевен. По пътя към Севлиево спрете при Пази мост. Това е малък каменен мост, от който според преданието започва залавянето на Васил Левски. Заради тази случка той се е превърнал в символ на борбите за национално освобождение на България. Така от една тиха база като Голец се отварят посоки към природа, антична история и възрожденско наследство.

Всичко това се събира в сравнително малък периметър, който се обхожда удобно за два или три дни. Затова мнозина гости избират Голец именно заради лекотата, с която съчетава тишината на селото и богатата програма наоколо.

Практични съвети за престоя

Най-удобно е до Голец да се пътува с автомобил, защото това дава свобода за обиколки из околните села и природни забележителности. От Ловеч се поема в посока Угърчин, а отбивката към селото е добре обозначена и трудно се пропуска.

Пътищата в района са в задоволително състояние през по-голямата част от годината. Все пак през зимата си струва да проверите прогнозата, тъй като снеговалежите в Предбалкана понякога затрудняват придвижването. Препоръчително е настаняването в къщите за гости да се резервира предварително, особено през топлите месеци и около празниците. Тогава свободните места бързо се изчерпват.

Носете удобни обувки за преходите, дрехи за променливо време и достатъчно вода за по-дългите маршрути. Който иска да съчетае няколко обекта, спокойно може да отдели два или три дни и да обиколи язовира, крепостта Состра и самия Ловеч без излишно бързане.