Антоново

Антоново е малък град в Североизточна България, административен център на едноименната община в област Търговище. Разположен е сред хълмовете на Предбалкана, на около четиристотин и трийсет метра надморска височина, там където планинският релеф постепенно преминава в равното Лудогорие. През града минава международният път между София и Варна, което го превръща в удобна спирка по средата на страната. С малкото си население Антоново е сред най-скромните по големина градове в България, но районът наоколо пази тиха, слабо позната природа.

Мнозина подминават Антоново на път за морето или за Търново, без да подозират какво остава встрани от асфалта. Който все пак отбие, открива смълчан провинциален град, обкръжен от гори, ливади и десетки пръснати малки села.

Общината е една от най-обширните по площ в областта, но и една от рядко населените, съставена от близо петдесет села около градчето. Тази разпръснатост придава на края особен характер, в който разстоянията се мерят с горски пътища и билни гледки. За любителя на спокойните маршрути това е предимство, а не недостатък, защото тук не се стига случайно, а нарочно.

Градът сред Антоновските възвишения

Антоново е кацнало върху вълнистите Антоновски възвишения, част от източния дял на Предбалкана, обрасли с широколистни гори от бук, дъб и габър. Надморската височина носи по-хладно лято и по-снежна зима от съседните равнинни райони на Лудогорието. Меките била се редуват с долове и малки реки, а между тях се гушат нивите и пасищата, от които поминъкът на района зависи от векове. Гледките от по-високите места се разгръщат на десетки километри, чак до далечните силуети на Стара планина на юг.

Горите наоколо са богати на дивеч и гъби, а през есента склоновете пламват в ръждиви и златисти тонове. Тази смяна на сезоните е сред причините ловци, гъбари и любители на тихите разходки да се връщат в района година след година.

От Яйла кьой до днешното име

Селището носи дълга история под различни имена. По време на османското владичество то се нарича Яйла кьой, название, което подсказва за летните пасища по околните възвишения. През 1934 година е преименувано, а днешното си име Антоново получава през 1949 година.

Статут на град Антоново придобива през 1974 година, когато вече се е утвърдило като административен и стопански център на общината. През двадесети век тук се изграждат училище, читалище и малки предприятия, а главният път към Варна донася оживление и работа за местните.

Районът е населяван далеч преди основаването на самото градче, за което свидетелстват находки от околните възвишения. Вековете са редували заселвания и опустявания, а днешният облик на общината се оформя най-вече през последното столетие.

Населението на града и общината намалява осезаемо през последните десетилетия, както в повечето малки селища от вътрешността на страната. Въпреки това Антоново остава средище, към което гравитират съседните села за пазар, услуги и административни нужди.

Какво да се види в Антоново

В центъра на града се пази къщата музей на местен художник, превърната в малка галерия с картини и лични вещи. Тя е сред малкото културни забележителности на градчето и дава повод за кратка спирка на минаващите пътници. Градската църква и площадът около нея допълват спокойния облик на центъра, където животът тече без бързане.

Истинското богатство на общината обаче е пръснато из околните села. Стари каменни чешми, паянтови воденици, скромни селски храмове и вековни дървета се откриват по отбивките, а всяко село пази по нещо от бита на Предбалкана.

Селата на общината

Около Антоново са пръснати близо петдесет села, повечето от които малки и тихи, потънали сред горите на Предбалкана. Част от тях пазят стари къщи от камък и дърво, каменни мостове и чешми, останали от времето, когато районът е бил по-многолюден. Смесеното население на общината, съставено от българи, турци и роми, е оставило разнообразни следи в бита, храната и празниците на края.

Обиколката на тези села е бавно, но възнаграждаващо занимание за онзи, който обича да се отклонява от главните пътища. По отбивките се откриват гледки към хълмовете, стари воденици край потоците и запазени селски храмове. Гостоприемството тук е искрено и непринудено, а домашните продукти от градините и стопанствата са сред най-приятните спомени от подобно пътуване.

Природата на Предбалкана около Антоново

Районът на Антоново е рай за онези, които предпочитат природата пред забележителностите. Горските пътища са подходящи за дълги разходки и колоездене, а тишината е почти пълна далеч от натоварените маршрути. През пролетта поляните се покриват с цветя, а потоците са пълноводни от снеготопенето. Есента пък обагря буковите гори в топли цветове, заради които мнозина идват специално за сезона.

Наблизо, вече в равното Лудогорие, се редуват обширни ниви и дъбови масиви, останки от някогашната Дели орман, прочутата дива гора на Североизтока. Контрастът между хълмистия Предбалкан и равнината прави обиколката на района разнообразна и ненатоварваща.

Как се стига до Антоново и накъде оттук

Антоново лежи на международния път между София и Варна, което го прави лесно достъпно от двете посоки. От Търговище градчето е на около петдесет километра на изток, а Велико Търново е на почти толкова на запад. Редовни автобуси по линията свързват града с областния център и с по-големите съседни градове.

Съвсем наблизо е и Омуртаг, друг малък балкански град със смесено население и сходен планински дух. Комбинацията от двата града и селата помежду им прави чудесен маршрут за тихо пътуване из Предбалкана, далеч от туристическите потоци.

За нощувка Антоново разчита на скромни семейни къщи за гости и малки хотели, каквито има и в по-големите съседни села. Именно тази скромност е част от чара на място, което не се старае да впечатли, а само да приюти пътника.