Монтана

Монтана е средноголям български град и един от областните центрове в страната, разположен в северозападната част на България. Населението му към 2015 година възлиза на 44 502 души по данни на ГРАО, но статистиките на НСИ показват, че този брой постоянно намалява. Днешното си име градът носи едва от 1993 година и това е само последната от поредица промени, минали през вековете. Тук римското минало, природата на Предбалкана и водите на язовир Огоста се събират в едно компактно пространство, удобно за разходка за един уикенд. Заради разположението си в подножието на Михайловградския баир и близостта едновременно до граница, река и планина, Монтана върши работа като база за обиколка на целия северозападен край. Тази страница събира важното: откъде идва името на града, къде точно се намира, какво да видите и кои съседни обекти заслужават отделен ден.

Произход на името

Малко български градове са сменяли името си толкова често. Римското наименование е Монтанезиум, докато заселилите се по-късно славяни кръщават мястото Кутловица, вероятно по котловината около него. След Освобождението тогавашното село се нарича Голяма Кутловица, а през 1891 година е повишено в град и получава името Фердинанд в чест на българския княз.

През 1945 година идва ново преименуване, този път на Михайловград в чест на местния комунистически активист Христо Михайлов. Чак през 1993 година с указ на тогавашния президент Желю Желев градът връща стъпката към античността и приема днешното Монтана, стъпило върху римското Монтанезиум. Тази дълга поредица от имена сама по себе си разказва историята на Северозапада, в който всяка епоха е оставяла своя отпечатък върху картата.

Сред известните личности, родени тук, са политикът Асен Греков, актрисата Елен Колева, видният деец на БЗНС Любен Коларов, певицата Нели Рангелова, футболистът Стилиян Петров и волейболистът Теодор Тодоров. Имена, които напомнят, че въпреки малкия си размер градът има жива културна и спортна следа, поддържана от поколения местни хора.

Къде се намира Монтана

Монтана е административен център на едноименните община и област, а по големина се нарежда на 20-то място сред областните градове у нас. Географски градът заема равнинно хълмист терен в източното подножие на така наречения Михайловградски баир, част от Западния Предбалкан и Веренишкото бърдо. Средната надморска височина е 147 метра, а землището се простира на площ от около 69 235 000 квадратни метра. В по-широк план Монтана лежи в долината между възвишението Пъстрина и язовир Огоста.

Транспортните връзки на града са добри. През Монтана се преплитат първокласният републикански път 1, второкласният път 81 и третокласният път 816, които я свързват с останалата част от региона. Река Дунав остава на около 45 километра на север, а границата със Сърбия на 30 километра на запад. Най-близките населени места са Николово, Долно Белотинци, Крапчене, Студено буче, Войници, Живовци, Долна и Горна Вереница, Горно Церовене и Благово. Заради това разположение градът е удобна спирка по пътя между дунавското крайбрежие и билото на Стара планина.

Природа и язовир Огоста

Най-силната природна притегателна сила на района е язовир Огоста, един от най-големите изкуствени водоеми в България. Огледалната му повърхност се простира на запад от града и оформя цял свят от заливи, заливчета и тревисти брегове, по които е приятно да се разходите във всеки сезон. През топлите месеци водата е подходяща за къпане, а тихите кътове край нея са любими на семействата, които търсят спокойствие далеч от градската глъч.

Любителите на риболова намират тук истински рай. Във водите на Огоста и на околните по-малки язовири се въдят шаран, бяла риба, костур и сом, а ранната утрин край брега често носи и най-добрия улов. Около водоема има поляни, удобни за пикник, и черни пътища, по които с велосипед или пеша лесно се стига до по-уединените заливи. Привечер залезът над язовира оцветява хълмовете на Предбалкана в топли тонове и превръща обикновената разходка в запомнящо се преживяване. За тези, които искат да продължат покрай вода, наблизо чакат още няколко малки язовира, всеки със своя собствена атмосфера.

Туризъм в Монтана

Туризмът тук не е сред най-развитите: градът разполага с около 10 хотела и няколко къщи за гости. Поводи да дойдете обаче не липсват, било за семейно събиране, екскурзия или спокойна почивка за двама. Настаняването е достъпно, а спокойният ритъм на града бързо предразполага към почивка.

Природата е дала немалко на града. Намиращият се в съседство язовир Огоста е подходящ за риболов, излети, пикници и къпане, а водоемите наоколо привличат любителите на тихия отдих край водата. От Монтана лесно се планира еднодневен излет до съседния областен център Видин или до планинската Берковица в полите на Стара планина. Любителите на каскадите пък могат да продължат към тематичния хъб с водопадите в България, където са събрани едни от най-красивите водни обекти в страната. Така кратката визита в Монтана се превръща в отправна точка за по-широка обиколка из Северозападна България.

Самият град стига за един спокоен ден. Историята му личи в музеите и в античните руини, а зеленината около язовира приканва към излет на открито. После пътят обикновено продължава към планинската Берковица или към дунавския Видин.

Забележителности в и около града

Всяка обиколка из града логично тръгва от Историческия музей. Създаден е през 1951 година като Музей на Септемврийското въстание и едва през 1991 година е преобразуван в нетематичен Исторически музей, запазвайки ценните си експонати. Днес той разполага с няколко експозиции, сред които етнографска и археологическа. Наблизо е и археологическата експозиция на открито Лапидариум, разположена в малка градинка и включваща 56 паметника, обявени за културна ценност.

Историята на града личи и в каменните му пластове. Раннохристиянските базилики на античния град Монтанезиум са запазени и датират от периода между 2 и 6 век, а край тях са открити мраморни римски статуи. Останките им имат статут на архитектурно исторически паметник с национално значение. Самата крепост Кастра ад Монтанезиум се намира в северозападния край на града, на хълма Калето, и днес е с напълно свободен достъп, след като част от руините са реставрирани. От билото на хълма се открива широка гледка към града и долината, заради която изкачването си заслужава.

Районът около Монтана е изпълнен с язовири, които любителите на въдицата могат спокойно да обходят. Това са водоемите Липовец, Чернила, Огоста, Долна вода, Ягодник и Добри дол, разположени в радиус от около 10 километра. Толкова вода и зеленина наблизо прави околността привлекателна и за риболов, и за дълги разходки сред природата.

Историята накратко

Монтана съществува още от времето на Римската империя, а преди това на същото място е имало тракийско селище. Заради стратегическото си разположение върху бърдо мястото е избрано за военен гарнизон, който трябва да възпира нашествията на племена от север. През 160 година след Христа гарнизонът получава градски права и името Монтанезиум, което в превод от латински означава „планинско селище”. В разцвета си градът се превръща във втория по важност в провинция Горна Мизия.

Шести век е повратен за района. Славянски и аварски племена опустошават селището, а към 560 година славяните се заселват и го наричат Кутловица. То отново процъфтява при Първото и Второто българско царство, дори се превръща в епархийски център, но след османското нашествие е разрушено и запустява. Между 1450 и 1688 година Кутловица постепенно се заселва с турци и придобива облик на типичен ориенталски град.

В по-новата си история градът преживява няколко вълни на преселение. След Берлинския договор от 1878 година Кутловица влиза в пределите на новата българска държава, което предизвиква миграция на заселници от района на Белимел и Митровци, а по-късно и от Берковско и Годечко. Монтана е сред центровете на Септемврийското въстание от 1923 година, по време на което въстаниците за кратко превземат града. През социализма селището се превръща в сериозен промишлен център, а след административната реформа от 1999 година окончателно се утвърждава като самостоятелен областен град.

Кога да посетите Монтана

Монтана е приветлива по всяко време на годината, но всеки сезон разкрива различно лице на града. Пролетта и ранното лято са идеални за разходки край язовир Огоста, когато бреговете са зелени, а времето позволява дълги престои на открито. Горещите летни месеци пък са най-подходящи за къпане и за пикник на сянка край водата, особено за семейства с деца.

През есента хълмовете на Предбалкана се обагрят в топли цветове и създават чудесен фон за обиколка на крепостта Калето и античните базилики. Дори зимата си има своето очарование, когато тихите улици и музеите предлагат спокойно убежище от студа. Заради компактния си център градът се обхожда лесно пеша за един ден, а близостта на Берковица, Видин и десетките околни язовири позволява лесно да удължите престоя си с още някоя и друга нощувка. Който търси спокоен Северозапад без тълпи, ще намери в Монтана удобна и гостоприемна отправна точка.