Сен Тропе

Сен Тропе е малко крайбрежно градче в южна Франция, разположено на полуостров в едноименния залив. То спада към департамента Вар в региона Прованс-Алпи-Лазурен бряг и лежи на западния край на Лазурния бряг, на седемдесет километра от Кан и на близо сто от границата с Монако на изток. Постоянните му жители са около четири хиляди, но през летните месеци населението нараства многократно заради туристическия наплив.

Кратката версия за бързащите звучи така. Тук се идва за старото рибарско пристанище с цветните фасади, за дългия плаж Пампелон отвъд носа и за онзи специфичен шик, който превръща обикновено рибарско селце в символ на лукса. Градчето пази оригиналните си стари къщи, същите, които зрителите помнят от френската комедийна поредица за полицая от Сен Тропе с Луи дьо Финес. Името му идва от християнския мъченик Торпес от Пиза, обезглавен по времето на император Нерон. Според преданието тялото му приплавало с лодка точно на този бряг.

Днес то съчетава два свята в едно. От едната страна е блясъкът на яхтите и известните гости, а от другата остава спокойното прованско ежедневие край чинарите и рибарските мрежи.

Старото пристанище и кейовете със суперяхти

Сърцето на Сен Тропе е Старото пристанище, наречено от местните Льо Пор. Яркоцветните фасади на рибарските къщи се отразяват в спокойната вода на залива и придават на кея онзи мек, почти нарисуван вид. Допреди столетие тук са акостирали обикновени рибарски лодки, а днес покрай кея Жан Жорес се нареждат суперяхти от цял свят. Заливът е защитен, водите му се затоплят бързо още с първите топли дни, а линията на хоризонта остава ниска и тиха.

Кеят си остава мястото, на което се събира цялата суетня на градчето. Именно той най-често попада в обективите на фотографите, защото оттук се вижда едновременно и водата, и пъстрата редица къщи зад нея.

В дъното на пристанището стои прочутото кафене Сенекие с характерните си червени тенти и столове, отворило врати още в края на деветнайсети век като сладкарница. Тук се продава местният сладкиш тарт тропезиен, кръгъл бриош с пълнеж от лек крем, създаден през петдесетте години от полския сладкар Александър Микка. Сладкишът получава днешното си име по предложение на актрисата Брижит Бардо, която по същото време снима в района. Именно нейният филм „И Бог създаде жената” от петдесет и шеста година превръща селцето в световен символ на морския лукс, а по кейовете и днес се редят галериите, където Пол Синяк открива светлината на пуантилизма.

Малко встрани от глъчката започва кварталът Ла Понш, най-старата рибарска махала с тесните си калдъръмени улички и сводести проходи. Тук са кадрирани сцени от филма, който прославя мястото, а атмосферата остава осезаемо по-спокойна от тази на пристанището само на крачки разстояние. Кварталът извежда към малък градски плаж и към основите на старите крепостни стени, а тесните стъпала слизат право към водата, където рибарите и днес кърпят мрежите си.

Цитаделата и музеят на морската история

Над покривите на градчето се издига Цитаделата, шестоъгълна крепост от началото на седемнайсети век, изградена да пази входа към залива от морски нападения. От тревистите ѝ валове се разкрива най-широката панорама към пристанището, залива и планинския масив Мор отвъд него, а изкачването отнема едва петнайсетина минути пеша от центъра. В ясно време погледът стига чак до отсрещния бряг и до съседните рибарски селца.

Вътре в донжона се помещава Музеят на морската история, посветен на дългата връзка на градчето с морето. Разказът тръгва от адмирал Пиер Андре дьо Сюфрен, родом от тукашен род, и стига до местните мореплаватели, поемали на далечни експедиции. Отделни зали са отредени на рибарството и корабостроенето, изхранвали селището дълго преди идването на туризма. Около крепостните стени пък се разхождат свободно пауни. Птиците отдавна са се превърнали в неофициален символ на мястото и често излизат насреща на изкачилите се дотук посетители.

В подножието на стария град стои и Музеят на Благовещението, подреден в бивш параклис от шестнайсети век. Колекцията му събира платна на Синяк, Матис, Дерен и Бонар, повечето от които работят именно по този бряг, и минава за едно от най-ценните частни дарения за региона.

Плажът Пампелон и носът на залива

Истинските пясъци на Сен Тропе не са в самото градче, а на около пет километра от него, по протежение на залива Пампелон. Ивицата е близо пет километра дълга, обърната на изток и заслонена от ветровете, със ситен светъл пясък и плитка топла вода. Именно тук през петдесетте години се ражда модерният плажен живот на Лазурния бряг, когато сред дюните отварят първите частни плажове. Достъпът минава през лозя и тесни черни пътища, което донякъде запазва усещането за уединение въпреки славата на мястото.

По крайбрежна пътека може да се обиколи целият нос между градчето и плажа, покрай скалисти заливчета и борови горички. Този маршрут, познат като крайбрежната митническа пътека, някога е служел на граничните пазачи срещу контрабандата, а днес извежда пешеходците до скрити заливчета и до гледки към открито море, недостъпни за пристигащите само до пристанището.

Бравадите и площад Де Лис

Най-живото събитие в годината са Бравадите, тридневно военно-религиозно шествие в чест на покровителя свети Торпес. Провежда се всяка година в средата на май, когато облечени в исторически униформи местни мъже обикалят улиците с барабани и пушки. Залповете им ехтят между фасадите цели три дни поред. Празникът съществува непрекъснато от петнайсети век и е едно от най-старите живи градски тържества по този бряг, а през юни го следва втора, по-малка бравада в памет на отблъснат испански набег.

Светското сърце на градчето е площад Де Лис, засенчен от стогодишни чинари и заобиколен от кафенета и тераси. Два пъти седмично тук се разпъва пазарът с прованско зехтин, билки, маслини и зеленчуци, между чинарите старите жители играят петанк с метални топки, а мястото си остава просто едно прованско селище, незасегнато от блясъка на пристанището.

Цените и достъпността

Най-неприятната страна на Сен Тропе са цените. Градчето отдавна е сред най-скъпите за почивка по цялото Средиземноморие. Местата за хранене покрай пристанището държат цени доста над средните за региона, а наемът на легло в централна локация през върховия сезон е сериозен разход. Сигурността за сметка на това е висока и нивото на престъпност остава ниско дори в най-натоварените летни вечери. Това до голяма степен се дължи на заможния профил на жителите и гостите му.

Който търси по-достъпен престой, обикновено отсяда в по-изолираните селца наоколо или в съседните курорти по залива. Цените извън централната ивица понякога падат чак до нивата на лъскавите български черноморски курорти. Разликата се усеща веднага щом човек се отдалечи на няколко километра от пристанището.

Достъпът до самото градче е по-труден, отколкото изглежда. То няма собствена жп гара, а пътят минава през тесен крайбрежен участък, който през лятото често се задръства.

Из околностите на Сен Тропе

Около градчето релефът е сред най-привлекателните по този бряг. Отклоненията на Алпите слизат чак до морето, хълмовете са обрасли с лозя, маслини и борови гори, а през лятото из вътрешността цъфтят лилавите ниви на лавандулата. Този релеф ражда богато разнообразие от плодове и зеленчуци. Те пълнят местните пазари през целите топли месеци.

По Лазурния бряг на Франция на кратко разстояние се нижат няколко легендарни имена. Кан с прочутия си филмов фестивал и Монако с казиното в Монте Карло са в рамките на час и нещо път с кола. Малко по-нататък по крайбрежието е изисканият Мантон с лимоновите си градини. На запад покрай морето лежи и пристанищната Марсилия, най-старият град на Франция. Всеки от тези градове става за самостоятелен ден, стига човек да тръгне рано. Пътищата между тях са живописни и вървят почти през цялото време край водата.

Любителите на островите често продължават към Корсика, до която има морска връзка от близките пристанища. Други поемат към Барселона на отсрещния каталонски бряг, а за тези, които искат първо да видят столицата, удобна отправна точка остава Париж, свързан с юга чрез бързия влак. Самото градче обаче остава най-добре отворено към морето и заливите си.