Лефкада

Лефкада е гръцки остров в Йонийско море, който изненадва с това, че се стига по суша. Тесен насип и подвижен мост при крепостта Санта Маура го свързват с континентална Гърция, затова дотам се пътува с автомобил или автобус, без нужда от ферибот. Името си островът носи от белите варовикови скали по западния бряг, защото на гръцки „лефкос” означава бял. Площта му е около триста квадратни километра, а най-високата точка е връх Ставрота, който се издига на малко над хиляда сто и петдесет метра.

Административният център е едноименният град Лефкада на север, а заедно със съседните острови мястото влиза в Йонийската група и съседства по вода с Кефалония, Закинтос, Паксос и Корфу. Населението е около двайсет хиляди души, а животът се дели между рибарските и земеделски села във вътрешността и оживените крайбрежни курорти по двата бряга.

Градът Лефкада и църквите със звънарни на пилони

Главният град лежи на около километър от моста и е свързан с континента чрез плитка лагуна, прорязана от тесен плавателен канал. Уличките тук са толкова тесни, че на много места не минава автомобил, а каменните и тухлени фасади хвърлят плътна сянка. Точно тази сянка носи прохлада в часовете на тежката лятна жега.

Калдъръмът, надвесените балкони и олющената мазилка в розово и жълто придават на центъра вид, който напомня по-скоро за южна Италия, отколкото за останалата част от страната.

Хората се движат пеша, с колело или с малки скутери, които се промушват и през най-тясната пресечка. Една особеност обаче издава историята на острова почти веднага.

След опустошителните земетресения местните започват да строят горните етажи и камбанариите от дърво и ламарина вместо от камък, за да олекотят сградите. Силната земетръсна дейност е оставила следи навсякъде, а най-тежките трусове през миналия век срутват цели улици. Затова много от храмовете имат звънарни, които стоят отделно върху метални пилони, а не върху самата църква, и този силует се е превърнал в запазена марка на местната архитектура.

Сред църквите се открояват Свети Димитър, Свети Мина, Свети Йоан и Свети Спиридон, с дървени тавани и икони от епохата на венецианското владичество. В храма „Пантократор” се пази гробът на поета Аристотелис Валаоритис, чието име носят училище и площад, а тихите стари дворове наоколо канят към бавна разходка пеша.

Санта Маура и крепостта над лагуната

Крепостта Санта Маура пази входа към острова още от началото на четиринадесети век, когато франкски владетели я издигат на края на насипа. Тя е първото, което вижда всеки прекосил моста, и дълго остава ключът към протока между острова и сушата. Самото ѝ име някога е служило за название на целия остров. През вековете минава през ръцете на венецианци и османци, които я преустройват с барутни погреби и бастиони във форма на звезда.

Голяма част от старите постройки не са оцелели, но запазените стени и ровът с морска вода показват някогашната ѝ мощ. От бойниците се вижда лагуната с рибарските колиби на колове и плитчините, където и днес се добива морска сол.

Под стените на крепостта минава пътят към плажовете на запад. Оттам нататък пейзажът бързо се сменя, а равната лагуна отстъпва място на стръмните бели канари край брега. Соленото блато наоколо пък привлича чапли и розови фламинго в края на лятото.

Порто Кацики, Егремни и западните плажове под белите скали

Западният бряг на Лефкада минава за един от най-красивите в цялата страна. Тук белите скали се спускат почти отвесно към вода с наситено тюркоазен цвят. Най-прочутият плаж е Порто Кацики, а високата му отвесна канара присъства в безброй брошури и пътеводители за острова. Малко по на юг е Егремни, дълга ивица бял чакъл в подножието на стръмен склон, до която някога се слизаше по стълба от стотици стъпала.

Съвсем близо е и Атани, докато по-нататък пейзажът се сменя със зелени заливи и полуострови. Сред тях изпъква дългият плаж Катизма, предпочитан заради лесния достъп и множеството заведения.

Част от тези плажове периодично пострадват от срутвания след земетресенията, които често разклащат Йонийско море, затова достъпът до някои се променя от сезон на сезон. Водите остават удивително бистри заради светлия чакъл и варовик по дъното, който придава на морето млечно сини оттенъци. По цялото западно крайбрежие духат постоянни ветрове, които вдигат вълни и носят хлад дори в най-горещите дни.

Точно тези пориви превръщат брега в притегателно място за хората, които търсят от плажа нещо различно. Спокойните заливи пък остават откъм източната, защитена страна на острова.

Василики и заливът, в който се учи кайтсърфинг

Василики е второто по известност селище след Нидри и лежи в дъното на закътан залив на юг. Самият залив е добре защитен от околните планини. Характерният следобеден термичен вятър, наричан тук ераклис, духа с почти часовникова точност всеки летен ден. Тъкмо това постоянство прави мястото едно от най-добрите в Европа за начинаещите в уиндсърфинга и кайтсърфинга.

Заливът е плитък близо до брега и остава безопасен за начинаещите, които правят първите си опити с дъската. Следобед, когато вятърът се усили постепенно, десетки цветни платна се появяват над водата почти едновременно. Школите по сърф отдавна са превърнали малкото селище в оживен и разпознаваем център за водни спортове.

Дъскарите идват тук от цял свят, понесли собствения си багаж и екипировка. От пристана на Василики тръгват малки лодки към съседния плаж Агиофили. Той е скрит зад скалист нос и остава достъпен почти само по вода. Самото градче има дълъг пясъчен плаж и оживена крайбрежна улица с таверни. Вечер там се събират сърфистите, изморени след последния порив на вятъра. По-навътре във вътрешността теренът бързо преминава в хълмове, покрити с маслинови горички и лозя.

Между тези хълмове са сгушени села, чийто бит почти не се е променил от векове. Северно от Василики се намира заливът на Нидри, най-голямото туристическо средище на острова. Оттам всеки ден тръгват разходки с лодка към зелените островчета отсреща. Точно срещу Нидри се вижда островчето Скорпиос, някогашното частно владение на корабния магнат Аристотел Онасис. На него се е състояла и прочутата му сватба с Жаклин Кенеди.

На около два километра от Нидри, сред гъста зеленина, се спуска водопадът Димосари. Той пада в тясно каменно дефиле с ледено студени вирове. До него се стига по удобна пътека покрай ромолящия поток.

Лефкадската леща, бялата дантела и местните маслини

Стопанството на острова стъпва преди всичко върху маслините, чието масло минава за едно от най-ароматните в страната. Към тях се добавят и цитрусите, които зреят по равните части край брега.

Голяма слава има и лефкадската леща, дребна и тъмна на цвят. Мнозина я определят като най-добрата в страната и я готвят на гъста супа с лук и зехтин. Освен с храна островът е известен и със занаятите си. Най-ценени са ръчната дантела и бродерията, които жените изработват от поколения и продават по сергиите в планинските села.

Кухнята тук стои на границата между две традиции и съчетава гръцки и италиански вкусове по начин, рядко срещан другаде. Местният специалитет ладопита е плосък сладкиш с олио, а сушената наденица саворо и твърдите сирена допълват трапезата заедно със сладкото от индийско орехче. Във всяко по-голямо село има таверни, които готвят почти изцяло с продукти от острова.

Тази смесица от вкусове е наследство от вековете под венецианска власт. Тя личи и в говора, и в музиката на местните певчески дружества, и дори в имената на ястията.

Музеи, антични руини и манастирът над лагуната

Освен крепостта Санта Маура градът пази и Археологическия музей с находки от древните селища. Наблизо се крие и музей на фонографите със стари грамофони и плочи. На крачка от центъра е селото Калигони с останки от античния град. Част от учените го свързват с Омировата Итака, а немският археолог Вилхелм Дьорпфелд търси точно тук дома на Одисей.

Манастирът Фанеромени над града е духовният център на острова. От него се разкрива широка гледка към лагуната и моста към сушата.

Във вътрешността са скрити села като Каря, прочуто с дантелата си и с малкия си музей на народното изкуство, където животът тече бавно сред овощни градини и лозя. Любителите на Йонийско море могат да продължат към съседните острови или да впишат Лефкада в по-голяма обиколка на Гърция, стигаща до далечни цели като Санторини. Който пък търси контраст, ще намери в близката Кефалония по-стръмни планини и съвсем различен ритъм.