Боровец

Боровец е първият български планински курорт и най-близкият зимен курорт до столицата София. Разположен е в северното подножие на Рила на около 1350 метра надморска височина и е любимо място за отдих на софиянци заради близостта, красотата и широките възможности за ски спортове. Курортът е известен и като любимото място на българските царе Фердинанд I и Борис III, а в непосредствена близост се намира дворецът „Царска Бистрица“. Тук е и най-удобната отправна точка към връх Мусала, най-високият на Балканския полуостров.

Зимата тук е за скиори и сноубордисти, а лятото същите склонове стават база за планински преходи, велосипедни маршрути и почивка сред иглолистните гори. Боровете дават името. Те обгръщат курорта отвсякъде и пазят прохлада дори в най-жежките дни на годината.

Местоположение и климат

Боровец е разположен в Софийска област и административно е част от Община Самоков. Надморската височина от 1350 метра му осигурява чист планински въздух и продължителна снежна покривка. Столицата София отстои на 68 километра, Благоевград на 83 километра, а Пловдив на 125 километра. От три големи града наведнъж това е едно от удобните места за уикенд бягство и именно достъпността държи Боровец сред най-натоварените зимни дестинации в страната. Климатът е умерен и планински, със мека зима и обилни снеговалежи; ски сезонът обикновено започва през декември и продължава до април, а в по-високите части снегът се задържа още по-дълго.

Долината, в която ляга курортът, е оградена от гъсти иглолистни гори и от стръмните рамене на Рила. Старата железарска столица Самоков е само на десетина километра по пътя на север. Оттам иде и историческата връзка на местността с поминъка на самоковци, които столетия наред слизали и се качвали по тези усои. Пролетта тук закъснява. Зимата се задържа дълго и снегът ляга високо по билото чак до ранното лято, което удължава ската горе и дава на курорта предимство пред по-ниските планински селища.

От Боровец най-лесно се достига до връх Мусала, висок 2925 метра. Маршрутът минава край поредица ледникови езера и е сред най-обичаните в Рила. Любителите на планината използват курорта като входна врата към сърцето на най-високия български масив.

Боровите гори и името на курорта

Името на Боровец иде право от горите, които го заобикалят. Преди Освобождението местността носи името Чамкория, дума, останала от турското название на иглолистния лес. Чам ще рече бор, кория ще рече гора. Двете думи пазят спомена за времето, когато тук е имало само дървета, тишина и пътеки за дървари. Гъстите борови и смърчови масиви и до днес слизат до самите хотели, а смолистият им дъх изпълва въздуха през цялата година.

Тъкмо тези гори правят климата толкова ценен за почивка. Въздухът е чист и хладен. Лекарите отдавна препоръчват високопланинския въздух на Рила за отмора и възстановяване, а боровият балсам подсилва усещането за свежест. Реките слизат бистри от планинските чела и подхранват потоците около курорта, сред които и Голяма Сливница под Черната скала. Който върви по горските пътеки, открива поляни, изворчета и стари коренища, които краеведите свързват с някогашните дървени колиби на чамкорийци. Тук природата още диктува ритъма на деня.

Ски туризъм и почивка

Основната дейност в курорта е ски туризмът, а хотелиерството и ресторантьорството са силно развити около него. Пистите имат обща дължина около 58 километра, като най-дългата от тях достига внушителните 12 километра и предлага непрекъснато спускане през гората. Трасетата са разпределени в няколко зони с различна сложност, така че мястото е подходящо както за начинаещи, така и за напреднали скиори. Връзката с планината се осигурява от кабинкови и седалкови лифтове, които пренасят посетителите към по-високите части и разкриват панорамни гледки към Рила. От горните станции зимата започват пистите, а лятото оттам тръгват маркираните пешеходни пътеки.

Хотелската база надхвърля 35 хотела, като най-големият от тях разполага с над 1500 легла. Гостите могат да избират между висок лукс и по-достъпни семейни заведения според бюджета си. Освен хотелските ресторанти, в курорта работят над десет самостоятелни заведения с българска и международна кухня, така че пълноценна почивка е възможна без излизане извън курортното ядро. Вечерният живот също е оживен през пиковия сезон.

Лятото курортът сменя облика си, но не и притегателната си сила. Маркираните пътеки тръгват от лифтовите станции и водят към билото на Рила, а по-леките маршрути са подходящи за семейства с деца. Велосипедистите намират горски отсечки с различна трудност, а любителите на спокойствието просто се разхождат сред боровите гори, на които курортът дължи името си. Чистият въздух и хладината правят Боровец предпочитано убежище и в най-горещите месеци.

За тези, които предпочитат по-тихо настаняване, наблизо има удобни села. Само на няколко километра е Бели Искър, разположен в долината на едноименната река, а малко по-нататък в Рила е планинското село Говедарци, обичана база за преходи към Седемте рилски езера.

Мусала и рилските езера

За мнозина Боровец е преди всичко праг към високата Рила. Оттук тръгва най-удобният път към Мусала, който се извисява на 2925 метра и е най-високият връх на целия Балкански полуостров. Кабинковият лифт изкачва пешеходците високо към билото и съкращава дългото изкачване с часове. Горе планината е друга. Камък, тревни поляни и студени езера сменят боровия пояс, а пътеката нагоре минава край поредица ледникови езера, изваяни от древните ферове.

Маршрутът до върха е сред най-обичаните в страната и в ясен ден разкрива гледка чак до съседните планини. По него редят се заслони, изворчета и каменни грамади, оставени от поколения планинари. Любителите на тишината тръгват рано, преди тълпите. Освен Мусала, наоколо има десетки циркусни езера, скътани в скалните легла на масива, които правят района притегателен за всеки, който търси висока планина без дълъг подстъп. Тъкмо тази близост до сърцето на Рила отрежда на курорта особено място.

Забележителности около курорта

Сред природните забележителности изпъква „Черната скала“, огромна каменна стена недалеч от курорта. Тя се издига на около 135 метра над долината на река Голяма Сливница и е лесно достъпна, без да изисква специална подготовка или екипировка. От върха ѝ се открива широка гледка към околните склонове. Архитектурната перла на района пък е дворецът „Царска Бистрица“, построен от цар Фердинанд. Той е сред малкото запазени царски резиденции в България и пази духа на епохата, в която Чамкория се превръща в място за отдих на короната, а сградата и парковете около нея остават притегателни и днес. А любителите на високата планина намират тук изходния пункт към Мусала и съседните рилски езера; панорамите от лифтовите станции са достъпни целогодишно и са сред най-фотографираните в Рила.

История на Боровец

Поради разположението си високо в планината, Боровец има сравнително млада история като населено място. До Освобождението на негово място се е простирала гора, наричана Чамкория, където жителите на близкия Самоков често са идвали за отдих и пикници. Първоначално районът е бил по-скоро ловно и горско землище, отколкото селище. След Освобождението тук започват да изникват вили на видни общественици и заможни хора, а първият построил си имот е българският генерал Петър Тантилов. Постепенно мястото придобива облик на изискан планински кът.

Огромен принос за развитието има цар Фердинанд, който издига двореца „Царска Бистрица“ и превръща Чамкория в едно от любимите си места за лятна почивка и лов в рилските гори. Под царско покровителство районът се прославя в цялата страна. Тогавашните вили събират каймака на софийското общество, а ловните излети в околните усои стават предмет на разкази, които и днес обикалят между краеведите.

През 1942 година името на курорта е сменено на Боровец. През 60-те и 70-те години на двадесети век той се оформя като ски курорт, когато се изграждат първите хотели в алпийски стил и съоръженията за зимни спортове. Тогава са прокарани и първите лифтови съоръжения, които отварят високите склонове за масовия скиор. Днес Боровец е сред най-популярните дестинации както за българи, така и за чужденци, и през зимния, и през летния сезон. С годините курортът се утвърждава и на международната сцена: тук са провеждани състезания от световната ски купа, а пистите редовно посрещат гости от съседни държави. Това признание затвърждава мястото на Боровец сред водещите зимни центрове на Балканите.

Как се стига и какво има наблизо

Достъпът до Боровец е удобен от посока София през Самоков, а от юг през проходите към Костенец. Пътят е поддържан и натоварен особено в почивните дни на зимния сезон. Зимно време веригите и зимните гуми са задължителни по последните завои нагоре, защото пътят се вие стръмно през гората.

На север от курорта е градчето Костенец с минералните си извори, а още по на изток е Ихтиман, разположен по стария път към Пловдив. Близо до подножието на планината е и Долна Баня с термалните си води, удобна за релакс след ден на пистите. За тези, които искат да сравнят Боровец с други зимни центрове, са подходящи родопското Пампорово и пиринското Банско заедно със съседното Добринище. Така Боровец остава кръстопът между планинско приключение и спокоен отдих, а близостта до три големи града и до най-високия връх на Балканите му отрежда специално място сред ски курортите в България.