Етрополе

Етрополе е град в Софийска област, в западния дял на Стара планина, и е административен център на едноименната община. Населението му към 2015 година по данни на ГРАО е 10 936 души, което го нарежда сред по-големите селища в областта. През града минава второкласният републикански път III-37. А около него се нижат селата Рибарица, Горунака, Бойковец, Лъга и Правец. Който търси планински въздух близо до столицата, тук намира водопад, средновековен манастир и една от най-старите часовникови кули в България на едно място.

Градът лежи в полите на Етрополска планина, на около час и половина път от София, което го прави удобна цел за еднодневна или уикенд екскурзия.

Релефът е разнообразен: тесни речни долини, букови склонове и високи била, по които се вият туристически пътеки. Старата чаршия пази духа на занаятчийско градче. А наоколо се редуват каменни къщи, чешми и тихи дворове. Именно това съчетание от история, природа и достъпност прави Етрополе предпочитано място за хора, които искат да избягат от шума, без да пътуват дълго.

До града се стига лесно с автомобил, а редовни автобусни линии го свързват със София и Ботевград.

Часовниковата кула от 1710 година

Каменната часовникова кула е символът на града и една от най-старите запазени кули от този тип в страната. Майстор Тодор я издига през 1710 година, използвайки два местни материала: речен камък и бигор, лекия варовит туф от старопланинските извори. Кулата се извисява на близо 20 метра. И първоначално служи за отбрана и наблюдение над пътя през прохода. Едва през 1821 година я преустройват в часовникова. Когато поставят механизма, който и до днес отмерва точно времето.

Туристите я разглеждат само отвън, защото вътрешността не е достъпна за посетители. Дори така тя остава най-фотографираната гледка в центъра и удобна отправна точка за разходка из старите улици. Около основата ѝ са подредени пейки. А от площада се откриват изгледи към околните склонове.

Подобни каменни кули срещате и в други подбалкански градчета по линията към Копривщица. Но етрополската е сред малкото с толкова ранна датировка. Местните се гордеят, че механизмът е оцелял през толкова поколения и продължава да бие на всеки кръгъл час.

Водопадът Варовитец и екопътеката от Рибарица

Най-търсеният кратък преход тръгва от съседното село Рибарица и носи името екопътека „Екот от камбанен звън”. Маршрутът е дълъг 2,5 километра. И е подходящ за семейства с деца. Денивелацията е лека, а настилката е удобна за разходка през по-голямата част от годината.

Пътеката води до водопада Варовитец, който се спуска сред вековна букова гора и е сърцето на местността. По трасето са поставени дървени мостчета, беседки, пейки и обособени кътове за детски игри. Така че разходката минава спокойно дори с малчугани.

Името на пътеката идва от близостта ѝ до манастира, чиито камбани се чуват сред дърветата. Самият водопад е активен целогодишно. Но е най-пълноводен напролет, когато снегът по върховете се топи. Зиме при по-силни студове водните струи замръзват и образуват ледени драперии по скалата.

А името Варовитец издава и геоложкия характер на мястото. Водата тече през варовикови и бигорни наслаги, същите, от които е изграден и местният камък. За любителите на по-дълги преходи екопътеката е само началото. От местността тръгват пътеки нагоре към билото на Стара планина. А наоколо се редуват букови гори, поляни и хладни извори, удобни за пикник. Препоръчително е да тръгнете с удобни обувки и вода, защото на места пътеката става стръмна и каменлива.

Регионът се връзва добре с планинските маршрути около Антон в подножието на Балкана.

Етрополският манастир и книжовната школа

На няколко километра от града, сред гората, стои Етрополският манастир „Света Троица”, едно от значимите средновековни духовни огнища в подбалканския край. През XVII век тук разцъфтява прочутата Етрополска книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа, чиито преписвачи създават богато украсени ръкописи. В обителта функционира килийно училище още от 1613 година. А близо два века по-късно, през 1811 година, в самия град отваря врати и обществено килийно училище. Така Етрополе се вписва трайно в картата на българската книжовност преди Възраждането.

Манастирът е действащ и достъпен за поклонници и пешеходци, а пътят до него съчетава тиха гора и хладни извори. Камбанният звън, който дал име на близката екопътека, идва именно оттук и се носи надолу към Рибарица. Дворът е спокоен и подреден, а сянката на старите дървета прави посещението приятно дори в горещ летен ден. Тази духовна традиция нарежда града редом с други стари книжовни средища, които откривате по пътя през Златица и съседните проходни селища.

Историческият музей в стария конак

Любителите на миналото започват обиколката от Историческия музей, открит през 1958 година в сградата на бившия конак.

Експозицията събира над 1200 експоната: предмети от бита, обзавеждане, стари документи и фотографии, които разказват за рударския и занаятчийски разцвет на града. Музеят членува в международната организация „Музеите в света”, което говори за нивото на колекцията му. Изложените предмети напомнят, че през XVI и XVII век Етрополе живее от добива на мед, сребро, злато и желязо. А рудничарството поставя основата и на местната просвета.

Тъкмо приходите от рудите и оживената търговия около тях захранват книжовния разцвет, така че музеят и манастирът разказват две страни на една и съща история.

Самата сграда на конака е част от наследството на града и допълва разходката из стария център край часовниковата кула. Посещението отнема около час и дава добра представа за това как е изглеждал животът тук през вековете.

За посетителите, които тръгват от столицата, музеят е логично първо спиране след пристигането от София.

Древните корени и пътят през прохода

Историята на селището се проследява над 2500 години назад. Смята се, че възниква през шести и пети век преди Христа. А първите му заселници са тракийското племе трибали.

Археологическите находки от района потвърждават, че мястото е било обитавано непрекъснато от дълбока древност.

Тукашните рудни жили привличат заселници още в най-ранните епохи. И оформят занаятчийския облик на селището. Ключовото му място край Етрополския и Златишкия проход го превръща в важен пункт по балканските пътища, което му носи и стопанска тежест.

Преданията свързват тукашните пътеки с походите на Филип II Македонски, Александър Велики, Исак II Ангел, както и на Михаил III Шишман през 1330 година.

Преломът идва през 1865 година, когато Мидхат паша прокарва нов главен път от София за Северна България през прохода Арабаконак. Новото трасе подминава Етрополе. И издига съседното Самунджиево, прекръстено на Орхание, днешният Ботевград.

След Освобождението градът става част от Княжество България и постепенно намира туристическото си призвание.

Подслон и тръгване из планината

Леглова база в града има за всеки вкус: шест хотела, единият от които семеен, и три къщи за гости. Най-големият хотел разполага със 92 места. А най-голямата къща за гости предлага 14 легла.

Извън нощувките интерес буди и конната база, където водят курсове по езда за начинаещи, напреднали и деца, а на територията ѝ работи ловна резиденция с ресторант.

Така един уикенд тук лесно се пълни с разходка до водопада, посещение на музея и час езда. Препоръчително е да се резервира предварително през активния летен сезон, когато местата се запълват бързо.

Планинският климат държи летата хладни, а есента оцветява буковите гори в злато, което прави септември и октомври особено благодатни за пешеходен туризъм.

Близостта до София прави Етрополе удобна цел за кратко бягство от града, без дълъг път. Местната кухня предлага традиционни ястия от планинския край. А в няколко механи може да опитате домашни специалитети след дълъг ден сред природата.

Мнозина комбинират планинския престой с отскок до Ихтиман и подбалканските градчета наоколо, нанизани по старите проходни пътища.