Къде се намира каньонът на водопадите?

Каньонът се намира в Западните Родопи, в непосредствена близост до Смолян, по пътя в посока запад към село Мугла. Попада в границите на резервата Сосковчето, на по-малко от десет километра от границата с Гърция.

Колко водопада има в каньона?

Броят на водопадите е между 40 и 50. Те се различават значително по височина, а най-високият от тях, наречен Орфей, се спуска от около 68 метра.

Кога е най-подходящото време за посещение?

Най-добрият период е късната пролет и началото на лятото, особено месеците юни и юли. Заради надморската височина над 1600 метра температурите остават приятни, докато през зимата снегът прави маршрута опасен.

Подходящ ли е маршрутът за начинаещи?

Да. Екопътеката следва течението на Еленска река и е лесна за обхождане, затова е подходяща и за семейства с деца. За пълното ѝ преминаване обаче са нужни няколко часа, а край бързеите трябва да се спазват очертанията на пътеките.

Каньон на водопадите

Каньонът на водопадите се намира в най-южните части на България, на по-малко от десет километра от границата с Гърция и в непосредствена близост до Смолян. Той представлява живописно дефиле по течението на Еленска река, в което природата е изваяла между 40 и 50 водопада. Най-високият от тях, наречен Орфей, се спуска от внушителните 68 метра. Мястото попада в границите на резервата Сосковчето и се смята за една от най-прелестните родопски местности.

Достъпът дотук е изключително лесен, а заради близостта до оживения туристически център мнозина стигат до началото на пътеката дори пеша. Все пак е по-разумно да оставите автомобила при входа на резервата и да запазите силите си за самата разходка. Маршрутът покрай каньона не е кратък и за пълното му обхождане ще са нужни няколко часа.

Точно тази комбинация от достъпност и дива природа прави мястото толкова обичано. За броени минути ходене попадате от шумния град в свят на бистри води, влажни скали и плътна горска тишина.

Каньонът е подходящ както за кратка следобедна разходка, така и за по-задълбочено еднодневно изследване на резервата.

Водопад сред есенната гора — Водопад се спуска по скалата сред пламналата есенна гора

Римският мост в началото на пътеката

Туристическият маршрут, който разкрива каньона в пълната му прелест, започва край един стар и масивен каменен мост, наричан Римския мост.

Достигайки до него, вие сте на прага на резервата Сосковчето, един от най-красивите защитени резервати в страната. Мостът прекрачва не особено голямата Еленска река, която обаче компенсира скромните си размери с буен нрав.

Водите ѝ се изливат стремглаво през поредица от ледени каскади.

Малко след всеки водопад реката временно се успокоява, само за да полети отново с бясна скорост при следващия скок.

Понякога разстоянието между две каскади е едва няколко десетки метра, така че гледката се сменя почти на всяка крачка. Не е случайно, че мнозина свързват маршрута с по-широкото изследване на района около Смолян.

Планинският град е удобна изходна точка и за пътувания към съседни родопски места, а каньонът се вписва естествено в подобна обиколка.

Дървено мостче по екопътеката през каньона на водопадите — Дървеното мостче отвежда навътре в иглолистната гора, покрай бързея на дъното.

Пеш през каньона по екопътеката

Голямото предимство на тази каскада е, че през нея минава лесна и приятна за обхождане екопътека. Тя следва течението на Еленска река почти през целия маршрут и по пътя ви оставя насаме с планинския пейзаж, с чистия въздух и с дъха на гъстите борови гори. Над всичко това витае успокояващият ромон на водата, която се спуска по скалите.

Най-вълнуващи са онези места, където реката временно се укротява, защото именно там над нея преминават мостчета от масивни дървени трупи. Водата е толкова близо, че можете да докоснете кристалната ѝ повърхност. Любопитното е, че тези мостчета съществуват преди всичко за удоволствие на туристите. Няма обективна причина човек да преминава от единия на другия бряг, освен заради насладата от разходката над чистите и студени води.

Местността се смята за една от най-прелестните в цяла България и е сред причините Родопите често да бъдат описвани като най-красивата българска планина. Подобно усещане за недокосната природа ще откриете и около Девин, и по поречието на Арда в по-южните дялове на планината. Маршрутът обаче остава приятен дори за хора без специална подготовка, така че е подходящ и за семейства с деца.

Широка каскада по голата скала — Широка каскада се стича по голата скала край дървения парапет

Богата флора и фауна в резервата

Докато много места в страната се славят с разнообразна растителност, тук към нея се добавя и изключително богат животински свят.

Резерватът Сосковчето пази съчетание от иглолистни гори и влажни крайречни местообитания, които приютяват множество видове. По време на разходката е напълно вероятно пътя ви да пресекат редки птици, дребни бозайници и безброй насекоми.

Влажният въздух поддържа сочни мъхове и папрати, които покриват скалите и стъблата с наситено зелено покривало. Тази буйна растителност придава на каньона облик на същинска приказна гора. Сред най-внушителните обитатели на околността са мечките, които макар да се появяват рядко пред очите на туристите, са естествена част от фауната на резервата. Именно това усещане за дива и ненарушена природа отличава мястото от по-питомните курортни местности като Пампорово.

Тук човек е гост в територия, която принадлежи преди всичко на животните, затова е добре да се движите тихо и да не оставяте отпадъци след себе си.

Водопадите в каскадата

Броят на водопадите в каньона е между 40 и 50, като всеки от тях има свой облик. Някои са разположени съвсем близо един до друг, докато при други разстоянието в каскадата е значително по-голямо. Същото важи и за височината им. При едни тя е едва няколко десетки сантиметра, което ги прави да изглеждат по-безобидни от градски фонтан.

При други водата се спуска стремително между стръмните скали и прави спиращи дъха завои. Най-голям сред всички е водопадът Орфей, чиито студени и прозрачни планински води пропадат от височина 68 метра. Гледката е изключително вълнуваща както за фотографи, така и за обикновените наблюдатели.

Около обедните часове слънчевите лъчи нерядко раждат малки дъги във водната пръска, което прави момента още по-фотогеничен. Тъкмо заради тази мощ е добре да бъдете предпазливи и да спазвате очертанията на пътеките. Има реален риск да се подхлъзнете или да пропаднете, ако се доближите твърде много до някой от бързеите. Камъните край водата почти винаги са влажни и хлъзгави, затова стабилните обувки са повече от препоръчителни.

Кога да посетим каньона на водопадите

Най-доброто време за посещение на каньона е късната пролет или началото на лятото, а за мнозина най-привлекателен е месец юни. Мястото се намира в Южна България, което подсказва за топло време, но голямата надморска височина смекчава жегите.

На места тя надхвърля 1600 метра, така че температурите остават приятни и обикновено достигат около 24 до 25 градуса на сянка.

Тази комбинация прави разходката освежаваща дори в разгара на сезона. Ако юни не ви устройва, добра алтернатива е юли.

Разликата не е голяма, а температурите на сянка рядко надхвърлят 26 градуса.

Близостта до Златоград и автентичните родопски селца като Гела позволява лесно да съчетаете каньона с по-дълга обиколка из планината. Заради топенето на снеговете именно през пролетните месеци водопадите са най-пълноводни и шумни.

Който иска да види каскадите в най-внушителния им вид, добре е да планира посещението си скоро след като зимата си отиде.

През зимните месеци

Заради голямата надморска височина през зимата тук често се образува дебела снежна покривка.

Това превръща маршрута покрай водопадите в рисков и неподходящ за обхождане. Зимните температури са доста ниски и носят опасност от измръзване, затова е разумно най-студените месеци да бъдат избягвани и да оставите посещението за по-топлата част от годината. В по-меки зимни дни мнозина все пак се изкушават да зърнат заледените каскади, които наистина изглеждат вълшебно.

В такива случаи са нужни сериозна екипировка, противоплъзгащи приспособления за обувките и неизменно повишено внимание.

Дървените мостчета стават коварно хлъзгави, а пътеката лесно се губи под снега. Без подготовка и опит подобно начинание носи повече опасности, отколкото удоволствие, така че преценявайте трезво силите си.

Ако все пак тръгнете, никога не го правете сами и винаги предупреждавайте близък човек за маршрута и часа на връщане.

През есента

Каньонът притежава особен магнетизъм през есента. Тогава над бреговете на Еленска река се стелят мъгли, които пълзят между дърветата някак мистериозно.

Над пейзажа се спуска все по-дълбока тишина, нарушавана единствено от шума на бързите води.

Иглолистната растителност се разнообразява от широколистни дървета, чиито листа преминават през оранжево, жълто и червено и формират контрастна мозайка сред зелените борове. Подобни багри ще видите и около Борино в съседния дял на Западните Родопи.

Ако изберете този сезон, носете топло облекло, защото времето тук е своенравно и температурите лесно падат под нулата.

Носете и резервни дрехи, тъй като есенните дъждове идват внезапно и пътеката става влажна. В замяна обаче ще получите едни от най-живописните гледки по цялото поречие.

Пъстрите листа, влажните скали и пълзящата мъгла създават неповторима атмосфера, която остава в спомените дълго след завръщането у дома.