Боженица

Боженица е малко село в Община Ботевград, Софийска област, сгушено в Предбалкана на западната старопланинска зона. По данни на ГРАО към 2015 година тук живеят едва 128 души, което веднага издава колко тихо е всекидневието. Селото лежи в южното подножие на рида Гола глава, докато през южния му край тече река Бебреш, а отвсякъде освен от юг го затварят планински върхове.

Причината повечето хора изобщо да тръгнат насам е една, а именно крепостта Боженишки Урвич със запазения скален надпис от времето на цар Иван Шишман. Наоколо се нижат църкви, манастири и тракийски укрепления, които допълват картината на едно наситено с история землище. Достъпът минава по третокласен републикански път, който прорязва селото и го свързва с по-големия Ботевград. Оттам се излиза на магистрала „Хемус”. Най-близките съседни населени места са Липница, Елов дол и Новачене, разположени в същия предпланински пояс.

Заради малкото жители и липсата на масов туризъм Боженица остава място за хора, които търсят история и спокойствие, а не оживени курорти. Тук има само едно място за нощувка, вила с 13 легла, където стаите държат на модерен уют с автентичен стил и традиционна домашна кухня. Капацитетът е толкова скромен, че посещението обикновено се планира предварително, а това пази мястото от тълпи и му оставя почти семеен характер.

Боженишки Урвич и надписът на Иван Шишман

Крепостта Боженишки Урвич е причината името на селото да се споменава в учебниците по средновековна история. Тя се издига върху скалист рид в Стара планина, на стратегическа позиция над околните проходи, и пази следи от живот още от късната античност. Най-ценното тук е скалният надпис от управлението на цар Иван Шишман, изсечен директно в камъка и оцелял до днес. Автентичните епиграфски паметници от късното Второ българско царство почти не са се запазили, затова надписът превръща Урвич от обикновени руини в документ, който говори с гласа на четиринайсети век.

Самата крепост крие няколко изненади. В кулата ѝ има таен изход за бягство при обсада, а на терена се различават малка скална църква, водохранилище и издълбано в камъка жилище. Тези елементи показват, че укреплението е било пригодено за продължителна отбрана, а разходката дотук съчетава лека планинска пътека с усещането, че стъпвате по средновековен команден център.

Църквата „Света Петка" и първото килийно училище

В самия център на Боженица стои църквата „Света Петка”, изградена през 1834 година, още в десетилетията преди Освобождението. Тя е настанена в сградата на бившето килийно училище, което е било първото в целия район и дълго време е крепяло просветата на всички околни села. След десетилетия занемаряване сградата е реставрирана през 2006 година и днес работи като официален филиал на историческия музей в град Ботевград. Така тя е едновременно действащ храм и музейна точка за паметта на килийното образование по тези тихи предбалкански земи. Дворът е тесен и притихнал. По-късно към нея се появяват читалище и библиотека, които превръщат Боженица в културно-просветен център за себе си и за съседните села, затова храмът е първата спирка за повечето гости преди крепостите наоколо.

Река Бебреш и ридът Гола глава

Природата около Боженица се определя от два ориентира, рида Гола глава на север и течението на река Бебреш на юг. Ридът е част от старопланинската верига и затваря селото в зелена котловина, докато реката внася движение и звук в иначе тихия пейзаж.

Бебреш не е голяма река. Тя обаче е достатъчна за две неща наведнъж, защото е подходяща за риболов в по-дълбоките вирове и за освежаващо къпане през летните месеци, когато склоновете наоколо се нагряват до пек. По бреговете ѝ растат върби и елша, които правят плътна сянка и в най-горещите дни на лятото. Затова местните и гостите я ползват като естествена зона за отдих, съвсем близо до къщите в центъра на селото.

Възможностите за активна почивка не свършват с реката, защото наблизо работи конна база, а планинските пътеки тръгват директно от селото. Изворът на самата Бебреш се намира по-нагоре в планината, недалеч от пътя към Етрополе, което прави Боженица удобна изходна точка за природа без дълги преходи.

Манастирите Чекотински и Скравенски наоколо

Околностите са осеяни със стари манастири, които си струва да се обходят в един общ маршрут за ден. Заедно с църквата „Света Петка” те очертават духовния пояс около селото и показват колко гъсто религиозните средища са покривали този участък от Предбалкана.

На пет километра и половина оттук, по поречието на река Малък Искър, се намира Чекотинският манастир „Свети Архангел Михаил”, един от най-големите в целия регион. Обителта е датирана от Второто българско царство, а съдбата ѝ е пряко свързана с близката Урвичка крепост, така че двата обекта се четат заедно и се обхождат в общ маршрут. Наоколо се пазят стари дървета и тих вътрешен двор, които я правят приятна и сенчеста спирка веднага след разходката до Урвич. Тук маршрутът се укротява. До съседното село Скравена пък стои манастирът „Свети Николай Мирликийски”, чиято история е дълга поредица от рушене и възстановяване през столетията, минали над него.

Смята се, че е градѐн още по време на Второто българско царство, после е разрушен през османския период, изграден отново и пак сринат до основи. За последно е обновен през 1930 година. Днес е недействащ, но в него са се запазили уникални древни стенописи, каквито рядко оцеляват в изоставени храмове от този период. Реката Малък Искър, край която стои Чекотинският манастир, се влива по-надолу в по-голямата Искър и така свързва целия район с широката речна долина и селата по течението ѝ.

Тракийската крепост Боровец и съседните укрепления

На девет километра от Боженица, в едноименната местност, се намира крепостта Боровец, обект с дълбок праисторически пласт. Разкопките изваждат на бял свят фрагменти, които доказват, че тук е живяло тракийско племе от първото хилядолетие преди Христа чак до шести век. Останките са скромни, но красноречиви. И тъкмо в наблюдението е било предназначението на мястото, защото от Боровец се виждат съседните крепости Острома, Чертиград и Урвич, тоест строителите са мислели за визуална връзка и ранно предупреждение.

Тази система от наблюдателни точки превръща хълмовете около селото в естествена отбранителна линия. За любителите на историята комбинацията е рядка, защото на малко разстояние се събират тракийска, късноантична и средновековна следа, което прави Боженица удобна база за обиколка на крепости към Враца или село Караш.

Стопанският възход и читалище „Саморазвитие"

Първото писмено сведение за селото идва от турски данъчен регистър от 1607 година, в който то е записано под името Божениче. След Освобождението Боженица влиза в новосъздаденото Княжество България и тръгва по пътя на бързо обществено развитие.

През 1897 година се открива читалището „Саморазвитие”, а към него и библиотека, които заедно с училището и църквата издигат селото в просветен център за целия край. Седем години по-късно се появява селска кооперация. До 1926 година Боженица вече разполага с телефонна и телеграфна станция, основно училище и прогимназия, а в самото село работят и две производствени мощности, а именно модерна мелница и дъскорезница.

През годините на социализма мястото се преориентира към животновъдство, отглеждайки едър и дребен добитък и овце. Днес тази история се усеща в тишината на улиците, защото Боженица носи паметта на село, което някога е било двигател за целия си край.