Кирково

Кирково е малко родопско село и административен център на едноименната Община Кирково в Област Кърджали, сгушено върху северните склонове на рида Гюмюрджински снежник в Източните Родопи. Намира се на 14 километра от граничния пункт Маказа-Нимфея, което го прави една от най-близките български точки до Беломорска Тракия и Егейско море. По данни на ГРАО за 2015 година населението наброява 724 души, а религиозната картина смесва източноправославни християни и мюсюлмани. През селото тече река Къзълач, наричана от старите хора и Чорбаджийска река.

За пътешественика Кирково е от онези места, които не се рекламират шумно, а се откриват полека. Тук планината слиза почти до праговете на къщите, а животът върви в ритъма на реката и на сезоните. Селото е удобна изходна точка за обиколка из южните родопски земи и същевременно последна спирка преди прехода към Гърция.

Гюмюрджински снежник и реката Къзълач

Селото лежи в долината на река Къзълач, която прорязва северните поли на Гюмюрджинския снежник и слиза към Кърджалийското поле. Възрастните още ѝ казват Чорбаджийска река, макар картите днес да изписват само Къзълач. Водата остава хладна и през лятото, защото изворите ѝ идват високо от рида.

Самият Гюмюрджински снежник е граничен рид и главният му дял остава южно от държавната граница, в гръцка територия. Името му не лъже: по върховете снегът се задържа дълго, понякога чак до късна пролет. Северните склонове, върху които е стъпило Кирково, са обрасли с дъб и габър и поддържат тих, наситен с борови аромати въздух, далеч от шума на големия град. Тук спокойствието е почти осезаемо, а вечер тишината се нарушава единствено от ромона на реката.

Тръгне ли човек нагоре по течението, бързо излиза от обработваемите ниви и навлиза в гора, а долината се оказва удобна отправна точка за пешеходни обиколки из подбалканските махали. Пролет и есен са най-благодатните сезони за подобни преходи, когато горещината отстъпва и склоновете светят в зелено или в златисто.

Скалните костенурки и тракийското светилище

На около 5 километра от Кирково се намира една от най-любопитните геоложки забележителности в района, известна като Скалните костенурки. Това са изветрели вулкански скали, чиято форма наподобява огромни костенурки с прибрани глави и крайници. Местните ги показват с гордост на всеки нов посетител.

Редица изследователи са се занимавали с обекта и част от тях допускат, че тук е имало живот преди повече от 7000 години. Според една от хипотезите скалните форми не са изцяло природни, а са доработени от човешка ръка като светилище или ранна обсерватория за наблюдение на небето. Подобни мегалитни обекти не са рядкост в Източните Родопи, които пазят гъсто тракийско наследство. Дори да оставим настрана научните спорове, мястото си заслужава изкачването заради гледката.

Оттук погледът обхваща надиплените родопски ридове чак до границата, а залезът сред скалите превръща обикновената разходка в нещо, което се помни. Препоръчително е да тръгнете със здрави обувки и достатъчно вода, защото пътеката нагоре е стръмна и сенките са малко. За любителите на подобни обекти районът около Кърджали предлага още каменни феномени и скални градове само на около час път с кола.

Водениците на Шумнатица

В съседното село Шумнатица е запазена рядка живинка от занаятчийското минало: традиционните каменни воденици, които поколения родопчани са въртели по течението на местните рекички. Едната работи и до днес.

Селяните редовно я пускат, за да си смелят жито, и твърдят, че брашното, смляно между каменните хромели, има по-плътен вкус от фабричното.

Тежкото колело се завърта от водата, отклонена по дървен улей, точно както преди столетия. Посещението е като кратко пътуване назад във времето; звукът на въртящия се камък и мирисът на прясно брашно остават дълго в паметта, а за пътешественик, който търси автентика, а не музейни витрини, водениците на Шумнатица са находка.

Стопаните често разказват с охота за тънкостите на занаята и понякога позволяват на гостите сами да опитат как се регулира потокът, който задвижва камъка.

Джамията на Седемте моми в Подкова

На близо 9 километра от Кирково, в село Подкова, се издига една от най-старите джамии в България, наречена Джамията на Седемте моми. Тя е обявена за паметник на културата и въпреки възрастта си остава действащ молитвен дом. Дървената ѝ конструкция е забележителна с това, че при строежа не е забит нито един пирон, а сглобките държат сградата изправена векове наред единствено благодарение на прецизна дърводелска работа. Легендата зад името е едновременно тъжна и красива.

Разказва се, че храмът бил издигнат за една-единствена нощ от седем девойки, чиито любими не се завърнали от война; момите вложили мъката си в гредите и оставили на поколенията дом за молитва. Затова мнозина пътешественици свързват обиколката на Кирково именно с отбиване до Подкова.

Дървената постройка е скромна отвън, но точно тази скромност я прави толкова въздействаща, когато човек застане под старите ѝ греди.

Маказа и пътят към Беломорието

Кирково дължи стратегическото си положение на близостта до граничния контролно-пропускателен пункт Маказа-Нимфея, отстоящ на 14 километра. Само на няколко километра източно от селото минава първокласният републикански път 5, който свързва вътрешността на страната с гръцката граница. През този пункт за по-малко от час се стига до Беломорска Тракия и плажовете на Северна Гърция. Това превръща селото в удобна спирка за пътешественици, които съчетават планина и море в едно пътуване.

Мнозина нощуват тук преди или след прехода през границата.

Местната икономика е стъпила здраво на тази логика. За село с под хиляда жители Кирково разполага с пет хотела, три къщи за гости и едно ваканционно селище, което е необичайно много.

Базата за настаняване е резултат именно от потока пътници към Маказа и осигурява спокойна нощувка дори в натоварените летни месеци.

Старото име Къзла ач и Балканските войни

Старото название на селото е Къзла ач, останало от османския период, когато тези земи влизат в Гюмюрджинската околия. До Балканските войни от 1912-1913 година селището остава във владение на Османската империя, а преходът от Къзла ач към днешното Кирково отразява смяната на държавната принадлежност в началото на двадесети век. След освобождението на тези територии то става част от българската държава и само година по-късно, на 26 март 1914 година, е обявено за самостоятелна община.

Историята му се чете в имената на околните махали: Завоя, Горно Кирково, Дружинци, Априлци, Шумнатица, Домище, Орлица и Джерово.

Те очертават мрежа от родопски селца, всяко със свой характер, а тази разпръснатост е типична за планинския живот в Източните Родопи. Който иска да разшири обиколката, може да продължи към близкия Джебел или към Ардино с прочутия Дяволски мост, а по на запад към Смолян.

На изток пък Ивайловград и Златоград допълват маршрута из южните родопски земи.

Какво да очаквате през сезоните

Климатът на Кирково носи белезите на прехода между планина и Беломорие, затова сезоните тук имат свой характер.

Пролетта идва рано и облича склоновете в свежа зеленина, а реката се пълни от топящия се по височините сняг. Това е времето, в което природата изглежда най-щедра, а въздухът е чист и прохладен.

Лятото е топло, но горските склонове и близостта на водата смекчават горещината, особено привечер.

Есента носи меки багри и спокойствие, идеални за дълги разходки и за фотография. През зимата селото притихва, а по върховете на рида ляга снегът, който е дал име на Гюмюрджинския снежник.

Заради тази смяна на настроенията мнозина се връщат в Кирково повече от веднъж, за да го видят в различно облекло.

Едно кратко пребиваване е достатъчно, за да усетите ритъма на родопското село, но за пълна обиколка на околните забележителности си струва да отделите поне два дни.

Практични съвети за пътешественика

Най-удобният начин да достигнете Кирково е с автомобил по първокласния републикански път 5, който минава край селото и води към граничния пункт Маказа. Пътищата към съседните махали и обекти на места са тесни и виещи се, затова не бързайте и се съобразявайте с планинския терен. Запасете се с вода и удобни обувки, ако планирате преходи към Скалните костенурки или нагоре по долината на Къзълач, защото указателните табели са оскъдни, а сянката по откритите склонове е малко.

Добре е да попитате местните за състоянието на пътеките, особено след дъжд. Богатата база за настаняване позволява да използвате селото като опорна точка и оттук да правите еднодневни обиколки до водениците на Шумнатица, до джамията в Подкова и до по-далечните родопски градчета.

Така Кирково се превръща не просто в спирка по пътя към морето, а в самостоятелна цел за всеки, който обича тихата, неподправена красота на Източните Родопи.