Какво е Баташкото клане и къде се помни то?

Баташкото клане е масовото избиване на жителите на града през април 1876 година след потушаването на Априлското въстание. Паметта за него се пази в костницата „Света Неделя“ в центъра, където са съхранени костите на загиналите. Костницата е на крачка от площада и пази плоча с имената на загиналите родове.

Колко е голям язовир Батак и какво се прави там?

Язовир Батак е сред големите родопски водоеми и е на около седем километра от града. Подходящ е за риболов, водни спортове и спокойна почивка. На брега му се намира курортът Цигов чарк с хотели, къщи за гости и заведения, а наблизо работи и еко къмпинг до самата вода.

Какво да разгледам в стария град?

Освен костницата си струва обиколка на Историческия музей, създаден през 1956 година, заедно с Балиновата и Шаровата къща. Двете възрожденски жилища показват бит, занаяти и обзавеждане от епохата, а музеят е сред Стоте национални туристически обекта, тоест ще получите и печат в книжката си.

Как се стига до Батак?

Най-удобният подстъп е през Пазарджик, който е на около тридесет и пет километра. Близо са още Велинград на около двадесет и седем километра, както и съседните родопски язовири край Доспат. Пътят минава през борови гори и широки гледки към билата на Западните Родопи.

Батак

Name: Батак
Address: BG

Батак е малък планински град в Западните Родопи и център на едноименната община в Област Пазарджик, с население от малко над 3 300 души. Името му тежи, защото се свързва преди всичко с трагедията от 1876 година, известна като Баташкото клане. Днешният посетител обаче идва и за друго: за язовир Батак, за курорта Цигов чарк и за тихата планинска атмосфера наоколо. Градът лежи в долината на Стара река, заобиколен отвсякъде с хълмове, които се издигат със 100 до 200 метра над него. До най-близкия по-голям център, Пазарджик, пътят е около 35 километра, тоест близо, но и достатъчно настрана, за да усетите планината веднага щом влезете в долината. Това е място, където историята и природата вървят ръка за ръка.

Баташкото клане и църквата костница „Света Неделя“

През пролетта на 1876 година Батак е сред огнищата на Априлското въстание, а жителите му пазят християнската си вяра през вековете на османско владичество. Това не е малко, защото за разлика от съседни родопски селища, които биват насилствено ислямизирани, Батак остава християнски и така се превръща в значим възрожденски център.

После идва разплатата. След потушаването на въстанието османските части, предвождани от Ахмед ага Барутанлията, влизат в селото и извършват масово клане. Според разпространените сведения загиват около 5 000 души, като голяма част от тях потърсват убежище в каменната църква в центъра, ала стените ѝ не ги спасяват.

Тази църква днес е костницата „Света Неделя“ и в нея се пазят костите на избитите, заради което тя е сред най-силните места за памет в България. Именно репортажите за случилото се отекват в Европа и дават тласък на международния натиск срещу властта. Костницата стои на крачка от площада, а обиколката ѝ отнема малко време, ала оставя дълготрайно впечатление. Стените ѝ носят следи от събитията, а до входа е поставена плоча с имената на загиналите родове.

Посещението тук е тежко, но необходимо, защото обяснява защо Батак заема особено място в националната памет. Влизате с любопитство и излизате смълчани, понеже историята не се чете от табела, а се усеща през стените. Точно затова мнозина тръгват към Батак заради язовира, а си тръгват, запомнили най-вече костницата, която дава смисъл на всичко останало в града. Тя обяснява и упоритостта, с която местните пазят и днес паметта за своите, малък град с голяма рана и с гордост, която не е показна, а тиха и достойна.

Тъкмо тук историята излиза извън границите на България, защото вестта за избитите стига до Европа и се превръща в довод срещу властта в империята. Репортажите местят съчувствието на цял континент и така една родопска църква застава в основата на международния натиск, а костите зад стените ѝ говорят повече от всяка реч. Затова Батак не е просто спирка по картата, а място, което се помни.

Историческият музей, Балиновата и Шаровата къща

Историческият музей в Батак е създаден през 1956 година и обхваща няколко обекта в самия град. Той е част от движението Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, така че тук пътешествениците получават печат в книжката си, дребна, но истинска радост за всеки колекционер.

Към комплекса спадат и две възрожденски жилища, превърнати в етнографски експозиции, Балиновата и Шаровата къща. В тях са пресъздадени бит, занаяти и обзавеждане от епохата на Възраждането, с дървени тавани, тъкани черги, домашни сечива и всекидневни предмети на хора, които са живели тук преди трагедията и след нея.

Разглеждането на трите обекта заедно с костницата оформя цялостна обиколка из старата част, така че историята на града се проследява не само през трагедията, но и през всекидневието на хората, които са я населявали. Силен поминък тук винаги е бил дърводобивът, отразен и в музейните сбирки, където се виждат сечива, инструменти и следи от занаята, който е хранил поколения баташани. За посетители, които искат да продължат с възрожденска тема, добра следваща спирка е Копривщица с нейните запазени къщи музеи, две места с един и същ дух на Възраждането.

Язовир Батак с борове на брега и планините на хоризонта — Тъмната вода на язовира се разстила чак до планините на хоризонта, а два самотни бора държат стража над тревистия бряг край Цигов чарк.

Язовир Батак и курортът Цигов чарк

На около 7 километра от града се намира язовир Батак, един от големите водоеми в Родопите, а на брега му е разположен курортът Цигов чарк. Това е най-посещаваната туристическа зона в общината, където водата, боровата гора и чистият въздух се срещат на едно място.

Язовирът е предпочитан за риболов и за водни спортове през топлите месеци, а по бреговете има хотели, къщи за гости и места за отсядане за по-дълъг престой. Наблизо работи и еко къмпинг до самата вода, докато в курорта посетителите намират ресторанти и заведения, а наоколо има маркирани пътеки за разходка покрай водата. През топлия сезон се организират разходки с лодки, а зимата привлича други хора, които търсят тишина край заснежения язовир.

Цигов чарк е приятен и през зимата, когато районът е тих и снежен и тълпите оредяват. Близостта до балнеоложкия Велинград на около 27 километра позволява да се комбинира планинска почивка с минерални бани в рамките на едно пътуване, тоест сутрин гората, а вечер топлата минерална вода, което звучи повече от добре.

Любителите на язовирите могат да продължат към съседния Доспат, чийто едноименен водоем е сред най-дългите в страната. Между Батак и Доспат пътят минава през гъсти борови гори и предлага широки гледки към билата на Западните Родопи, завой след завой, само гора и вода.

Гористият хълм на Баташката планина над водата на язовира — Гъста борова гора покрива заобления хълм на Баташката планина, а вълните тихо заливат пясъчния бряг под облачното небе.

Природата около града: Баташка планина и Баташкият снежник

Батак е заобиколен от хълмове с имена, които пазят местния говор: Петрово бърдо, Кънева борика, Свети Георги, Царюв комин, Кадино бърдо, Галагонката, Пискилева скала и Бучете. Над града се издига Баташката планина, а наблизо тече Стара река, която минава покрай самото селище, като в района попадат още Чепинската река и река Въча, които поят гъстите иглолистни гори.

Защитената местност „Баташки снежник“ опазва високопланински участък, в който снегът се задържа дълго след пролетта, и тъкмо това държи района хладен и зелен дори в разгара на лятото. Хълмовете са обрасли предимно с бял и черен бор, а по поляните напролет цъфтят характерни за Родопите видове. Тишината и чистият въздух правят района подходящ за разходки със спокойно темпо, без сериозна планинска подготовка, така че тръгвате когато решите и спирате където ви хареса. За по-нататъшни преходи в Западните Родопи удобни бази са Девин с минералните си извори и ски курортът Пампорово.

Древните следи: крепости, могили и римски мостове

Околностите на Батак крият изненадващо богат пласт от древност. При теренни проучвания тук са открити тракийски, римски, византийски и славянски крепости, тракийски могили, останки от черкви и каменни римски мостове. В района се споменават над десет манастира, което говори за дълъг и непрекъснат живот по тези места.

Точното време на възникване на днешния град остава неясно поради липсата на писмени сведения от ранните векове.

Самото име Батак се появява през османския период и се смята за потурчена форма на по-старото наименование на селището, Батево. Любопитен детайл е, че градът остава в пределите на империята чак до 1912 година, когато областта преминава към Царство България след Балканската война.

Каменните мостове и останките от крепости подсказват, че през долината са минавали стари пътища, които свързват планината с тракийската равнина. Манастирите пък говорят за силно християнско присъствие, което обяснява и упоритостта, с която местните пазят вярата си през вековете. Археологическите следи поставят Батак в широкия контекст на тракийското наследство, което свързва Родопите с равнинния Пловдив и областния център Смолян. Така наследството се нарежда камък по камък и пласт по пласт.

Гората, дървото и сезоните на Батак

Гората тук не е декор, а поминък. Гъстите иглолистни гори от бял и черен бор векове наред хранят местните хора чрез дърводобива, занаят, който оставя следа и в музейните сбирки, и в говора, и в облика на града. Дървеният материал слиза от билата към равнината, а планината остава зелена и гъста.

Сезоните пък подреждат престоя ви почти сами, защото лятото е меко и хладно заради Баташкия снежник, който задържа снега дълго и държи долината свежа, докато равнината се пече. Това е сезонът на риболова, на разходките с лодки по язовир Батак и на дългите дни край водата, а напролет поляните цъфтят, реките се пълнят и боровете миришат остро след дъжд.

Есента носи багри и тишина. Зимата пък е за тези, които искат сняг и спокойствие. Цигов чарк притихва, язовирът замръзва по краищата, а въздухът става остър и чист, без тълпи и само с планина наоколо. Точно затова Батак работи целогодишно, защото всеки сезон показва различно лице на едно и също място, без да губи нищо от характера си.