Ардино

Ардино е малък град в източния дял на Западните Родопи, център на едноименната община в Област Кърджали, на около 30 км от областния център Кърджали. Централната му част лежи на надморска височина от 684 метра. Река Арда тече край западната и северната страна на града, на около 4 км от центъра. Името му идва именно от тази река. Тук идвате заради три неща, които трудно ще намерите събрани другаде: средновековния Дяволски мост над Арда, тракийското светилище Орловите скали и единствената естествена брезова гора в Родопите.

Градът брои близо 3 919 души по данни на Националния статистически институт към 2017 година, с преобладаващо турско самосъзнание и по-малка българска общност. Това смесено наследство личи навсякъде: в имената, в кухнята и в самите забележителности, които носят и български, и турски названия. През Ардино минава Републикански път III-865, а най-близките села са Правдолюб, Родопско, Светулка и Ахрянско. За разлика от шумните курорти, тук туризмът е тих, природен и исторически.

Заради централното си положение спрямо долината на Арда Ардино върши добра работа като изходна точка за по-широка обиколка из Източните Родопи. Любителите на историята намират тук тракийско светилище и средновековен каменен мост. Почитателите на природата получават защитена гора и маркирани пътеки. Всичко това се събира в рамките на няколко километра, паметници от различни епохи на една ръка разстояние.

Дяволският мост над Арда: каменната дъга на Шейтан кюприя

Най-известната забележителност на Ардино стои на около 10 км от града, преметната над течението на Арда. Дяволският мост е изграден през XVI век по нареждане на османския султан Селим I, в периода между 1515 и 1518 година, върху основите на по-стар римски мост. Задачата тогава е била съвсем практична: да свърже два търговски района през трудна планинска местност. А античният мост на това място е бил част от прочутия път Виа Егнация, който е свързвал Тракия с Беломорието. Днешната каменна дъга на практика продължава една комуникация, стара повече от две хилядолетия. Минавали са по нея кервани, войски и стока, а водата под нея е оставала непроменена.

Турското име на съоръжението е Шейтан кюприя, в буквален превод Дяволски мост. То се връзва с легендите за майстора, който уж сключил сделка с тъмни сили, за да издигне толкова съвършена арка. През 1984 година мостът е обявен за паметник на културата и оттогава е сред най-фотографираните места в Източните Родопи. Ако планирате обиколка из региона, мостът се връзва добре с маршрут към съседния Джебел и към областния център Кърджали.

Конструкцията е напълно каменна, с характерна голяма централна арка и няколко по-малки отвора, които пропускат водата при пълноводие. Архитектурата е типична за османското мостостроене, наследило римските и византийски умения за работа с камък. Достъпът става по черен път и пешеходна отсечка, затова разходката дотам е част от удоволствието. А сутрин, когато над реката се вдига мъгла, арката сякаш виси във въздуха и точно това явление е дало повод за множеството легенди.

Над сто ниши в скалата: Орловите скали и крепостта Калето

На 2 км от Ардино, в землището на Източните Родопи, се издигат Орловите скали, тракийско светилище, за което се приема, че датира от V и IV век преди Христа. В отвесните скали са издълбани с човешка ръка над 100 скални ниши, от които до днес са оцелели около 97. Геометрично подредени и труднодостъпни, тези трапецовидни вдлъбнатини са едни от най-загадъчните паметници на тракийската древност. Учените смятат, че са имали култово предназначение. Според една от водещите хипотези в тях са поставяли съдове по време на ритуални тържества, посветени на местните божества. Гледани отдолу, изглеждат като очи, вперени в долината.

Подобни скални ниши се срещат и около други селища в Кърджалийско, което подсказва за обща религиозна традиция сред тукашните траки. Изкачването до самото светилище изисква добри обувки и малко внимание, но наградата е панорама към обраслите със смесена гора склонове. Най-добрата светлина за наблюдение е в късния следобед, когато слънцето огрява скалната стена странично.

Съвсем близо лежат останките от тракийската крепост Калето. Крепостната стена обхваща площ от около 0,5 декара. До нея води маркирана пътека, удобна за пешеходци. В околността археолозите са открили многобройни фрагменти от тракийска керамика, които потвърждават наличието на древно тракийско селище точно тук. Орловите скали и Калето образуват цялостен исторически комплекс, който заслужава поне половин ден.

Резерватът Белите брези: единствената брезова гора в Родопите

На около 2 км от Ардино се намира резерватът Белите брези. Той опазва единствената естествено растяща гора от бели брези в Родопите, на площ от над 3 600 декара. Точно това му придава изключителна биологична стойност. Брезата по принцип е дърво на по-северните и по-високи земи, затова присъствието ѝ тук е природна рядкост. През пролетта и есента стволовете светят сред тъмната иглолистна гора и създават пейзаж, какъвто другаде в Южна България не се среща.

В близост до резервата работи почивна станция с леглова база от около 250 места, удобна отправна точка за разходки сред брезите. Оттук тръгват и част от пътеките, по които може да се обиколи защитената територия. За любителите на родопската природа Белите брези се връзват логично в маршрут с по-западните Девин и Доспат.

Екопътеките към върховете Алада и Карабурун

От самия град тръгват екопътеки към два от най-високите околни върха, Алада и Карабурун. И двата маршрута предлагат гледки към долината на Арда и към закръглените родопски била.

Пътеките са пригодени за туристи с различна подготовка и преминават през характерната за района смесена гора. По време на преход се разкриват панорами към язовирите по поречието на Арда, които напояват целия Източнородопски район. Тишината тук е почти пълна. Покрай маршрутите се срещат скални масиви, потоци и поляни, удобни за почивка, а комбинацията от иглолистни гори, скални венци и речни долини държи района привлекателен за пешеходен туризъм през по-голямата част от годината. За по-дълга обиколка из планината преходите се връзват с посоки към Смолян и зимния център Пампорово.

Пролетта и есента са най-подходящи за тези преходи, защото горещините са по-поносими, а гората мени цветовете си. През зимата по-високите участъци често остават под сняг, затова походите изискват подготовка и подходяща екипировка. Местните екопътеки са поддържани и обозначени, но мобилното покритие на места е слабо, което е добре да се има предвид. Който търси спокойствие далеч от тълпите, ще го намери именно по тези склонове над долината на Арда.

От Егри дере до Ардино: историята на едно родопско селище

Най-ранните сведения за мястото се връзват с останките от крепостта Калето и с тракийското присъствие в околността. През средновековието селището е част от Византийската империя, докато цар Симеон I не го присъединява към българската държава. През османския период съдбата му е тясно свързана с Дяволския мост, изграден в близост.

Първият писмен източник за самото селище е от 1847 година, когато френският изследовател Огюст Викенел го отбелязва в записките си като място със средищно значение. Тогавашното му име е Егри дере, дадено по реката, която тече през него. След Освобождението селото остава в пределите на Османската империя и попада в новосъздадения Гюмюрджински санджак, част от Одринския вилает.

След Балканските войни от 1912 и 1913 година селището влиза в границите на България. През 1934 година получава днешното си име Ардино и се превръща в околийски център, а през 1960 година е обявено за град. През 70-те години в него е изграден музей. До него се намира единствената запазена барутчийница на Балканите, рядък занаятчийски паметник от епохата, когато барутът се е произвеждал ръчно.

Местната църква е реставрирана през 2003 година и допълва културния облик на града. Така Ардино събира тракийско светилище, османски мост и възрожденски занаят в обхват от няколко километра. Регионът се обхожда удобно заедно с Кирково и Златоград.