Описание

Костѝ е българско село, което се намира в югоизточната част на страната. Населението му възлиза на 244 души, според данните на ГРАО за 2015 година.

Намира се на надморска височина от едва 27 метра, а землището му се простира на площ от 76,639 km². Черно море се намира на около 20 километра разстояние.

Това, което отличава село Кости е традиционната му архитектура, която е характерна за подобен тип гръцки села, заедно с Бродилово и Синеморец (Каланджа).

Жилищната архитектура в селото е характерна с това, че сградите са просторни по размер и двукатни. Обковани са с груби дъбови дъски, широки одъри и не разполагат с прозорци. Единствената светлина влиза през покрива с така наречената „подвижна керемида“.

Ежегодно събитие в селото е панаирът, който се провежда всяко лято. Задължителна част от събитието са нестинарските танци (характерни и за Бродилово), които са запазени като традиция от дълбока древност.

Къде се намира Кости и как да стигнем до него

Като административно разпределение, Кости спада към Община Царево и Област Бургас. Географското му разположение пък го поставя на територията на Странджа планина. Покрай Кости протича река Велека.

През селото преминава и стария път от Малко Търново за Ахтопол и Царево, но днес този път почти не се използва, тъй като е планински и е с доста завои.

Близо до Кости се намира и границата с Турция. Най-близките населени места са Българи, Бродилово, Кондолово, Изгрев, Царево и Граматиково.

На какъв туризъм може да се насладим в Кости

Въпреки неособено големия си размер, селото разполага с четири къщи за гости, най-голямата от които е с леглова база от 16 места.

Сгушено в странджанските склонове селото предлага незабравими моменти и невероятни преживявания на своите посетители.

Чистият въздух и красивата природа са в изобилие, независимо накъде се обърнете. Може да се разхождате из странджанските пътеки и гори докато не ви омръзне, а това, повярвайте ни, е много трудна за изпълнение задача.

Забележителности в селото и наоколо

Едно от задължителните места, които да посетите на територията на Кости, е църквата Свети Свети Кирил и Методий. Това е една от най-големите и красиви селски църкви в района на Странджа.

Изградена е през 19 век, но по време на Илинденско-Преображенското въстание бива разрушена.

Няколко години по-късно, през 1909 година, църквата отново е издигната и осветена, а днес е в прекрасно състояние и редовно се поддържа.

В църковния комплекс се съхраняват свещени икони от 14-17 век, които освен с религиозна, разполагат и с висока художествена стойност.

Както добре знаете Странджа е със статут на природен парк, а много местности на територията му са защитени по закон.

Такива са местностите Кълката и Пирен, както и резерватът Силкосия, който е на разстояние от около 3 километра от Кости по пътя към село Българи.

Въпреки че резерватът е със сравнително малка площ, разнообразието от растения, птици и животни в него е огромно.

Препоръчваме на всички посетители да бъдат внимателни и грижовни към природата в този край на България, тъй като екосистемата там е много крехка.

В съседното село България препоръчваме да посетите Църквата Свети Свети Константин и Елена, както и храмът на нестинарите Коначето.

История на село Кости

В околността на селото са открити няколко самостоятелни тракийски могили, както и един голям могилен некропол с 15 могили. Открити са и археологически следи от металургична дейност, която обаче не може да се датира.

Първите писмени свидетелства за днешното село Кости се откриват в документи от 1498 година.

В данъчен регистър от 17 век, касаещ кааза Анхиало (днешно Поморие), село Кости е споменато като едно от дванадесет села в Агатополската нахия.

Руско-турската война през 1828-1829 година засяга немалка част и от днешните български земи. По време на войната най-засегнати се оказват селата с гръцко население, сред които и Кости.

След друга Руско-турска война, тази от 1877-1878 година, и създаването на Княжество България и Източна Румелия, селото остава част от Османската империя.

В следствие на териториалната реформа, то бива причислено към новосъздадената Малкотърновска кааза.

Към този момент жителите на селото са гърци, които били прочути като големи нестинари.

След Балканските войни през 1912-1913 година и придобиването на Странджанско-Сакарския край от страна на българската държава, гръцкото население се изселва в Гърция.

Част от жителите му се заселват в дотогава предимно българското село Какараска (днес част от Гърция).

На мястото им в село Кости идват преселници от Източна Тракия – от селата Мъглавит, Малък Самоков и Пирогоплово.

Благоприятните условия, предимно заради преминаващата река Велека, правят почвите в този район много плодородни. Това помага на новозаселниците бързо да замогнат и да се установят в селото.

През 1926 година в него са отчетени 1328 жители, живеещи в 304 къщи. От тях 856 са бежанци от Източна Тракия.

В началото на 40-те и 50-те години на миналия век в този район преминава теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Кости, но в края на 50-те години е демонтирана поради неефективност.