Дряново

Дряново е български град в област Габрово и административен център на едноименната община, разположен в централния Предбалкан. Заляга в подстъпите на Стара планина, там където равнината се предава на планинските склонове. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е 7 968 души, което го прави най-голямото селище в общината и едно от по-значимите в областта. Славата на града тръгва от едно име, защото тук е роден майсторът Колю Фичето.

През Дряново тече Дряновската река, а покрай него минава първокласният републикански път 5, част от международния маршрут Е85. Манастир, пещера, водопад и няколко музея се редят на километри един от друг, а всичко важно е на пешеходно или кратко автомобилно разстояние.

Дряновската река и пътният възел към Русе и Подкова

Градът заема част от централния Предбалкан, там където равнината се предава на по-стръмните склонове на планината. През него протича Дряновската река, която дава име на цялата околност и оформя долината, приютила селището. Векове наред водата ѝ е въртяла воденици и тепавици, затова реката е белязала и местните занаяти. Дряново е истински кръстопът. То лежи на границата между Великотърновска и Габровска област, което исторически го е поставяло между няколко области.

През самия град минава първокласният републикански път 5, който е част от маршрута Е85 и свързва дунавското крайбрежие с южната граница на страната. Затова пътуващият от Русе към вътрешността почти неизбежно минава покрай Дряново.

Освен шосето, градът е и важен железопътен възел. Оттук минава трасето, свързващо Северна България при Русе с южната при Подкова, а гарата прави града лесно достъпен дори без автомобил. Съседните села Цинга, Геша, Крънча, Ганчовец и Зая обграждат Дряново отблизо. По-едрите центрове Габрово на юг и Велико Търново на североизток нареждат района сред най-богатите на история, а чистият въздух на полите е още един довод за престой.

Колю Фичето: Икономовата къща и музеят с печата на майстора

Дряново дава на България един от най-обичаните ѝ строители. Именно фигурата на Колю Фичето свързва множеството забележителности в града в един общ разказ. Самоук, той израства до най-търсения строител на цялото Възраждане. Майсторът е оставил следа в почти всеки край на страната, но коренът му си остава дряновски. В самия град е запазена къщата музей Икономова къща, една от двете негови постройки, оцелели тук. Тя е завършена през 1851 година и днес е част от местния Исторически музей, отворена за посещения през по-голямата част от годината.

Архитектурата ѝ показва почерка на майстора в умален, домашен мащаб, какъвто рядко се вижда другаде. Наблизо работи и музеят Колю Фичето, където се пазят лични вещи на строителя, включително собственият му печат. Печатът му е сред най-ценните находки в сбирката. Сред експонатите има и макети на най-известните му творения, които очертават мащаба на цялото му дело из страната.

Между тях личи свищовската църква Света Троица, редом с храма Свети свети Константин и Елена. Показан е и мостът на река Янтра при Бяла, заедно с покрития мост в Ловеч. Към редицата се добавят каменният мост над Росица в Севлиево и сградата на турския конак. Не липсва и катедралният храм Рождество Богородично, тъй че макетите се нареждат като карта на цяла една епоха. Погледът бяга от една творба към следваща.

Така в две зали се събира цял пласт от българското строителство. Малцина очакват такъв обхват на едно място. Разглеждането отнема не повече от час и подготвя окото за онова, което предстои из самия град. Тук Възрожденската архитектура не е абстракция, а семейна история, изписана в дърво и камък.

Дряновският манастир и ехото на Априлското въстание

На около 4 километра от града, в скалист пролом, стои Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил”. Обителта е средновековна и е основана през XII век, по време на Второто българско царство. Разположението ѝ между отвесни скали ѝ придава вид на естествена крепост, вкопана в камъка. Реката и гората наоколо превръщат подстъпа към нея в самостоятелна причина за разходка. Около обителта се вият маркирани пътеки, които водят към пещерата и към скалните венци над пролома. Скалите пазят прохлада дори в горещите летни следобеди.

Историята на манастира е белязана от разрушения и възстановявания. През османския период той е опожаряван и ограбван на два пъти, а всеки път местните хора са го изграждали наново. Тази упоритост го превръща в символ на българското оцеляване, а старите икони и зографските стенописи пазят следите на отделните възстановявания.

Пътят до манастира сам по себе си възнаграждава пешеходеца. Проломът се стеснява постепенно, а варовиковите скали се извисяват от двете страни на реката. Птичи гласове и ромон на вода придружават последните завои преди портата. Малцина си тръгват оттук, без да поседнат за миг на сянка.

Най-силната страница в летописа му е свързана с Априлското въстание от 1876 година. В стените му са съхранявани храна и оръжие за бунта, а самата обител става свидетел на отчаяна съпротива, тъй че днес обходът дотам съчетава спомен и тишина.

Пещерата Бачо Киро и крепостта Дискодуратере

Историята тук започва много рано. Околностите на Дряново крият следи от живот, които изпреварват писаната памет с десетки хилядолетия. В пещерата Бачо Киро, съвсем близо до манастира, са открити свидетелства за човек още от палеолита. Това я нарежда сред най-старите находища за заселване на целия Балкански полуостров. По-късните епохи също оставят своята диря по тези склонове. Районът е бил гъсто населен през Античността, а сред укрепленията изпъква крепостта Дискодуратере, изградена от римляните около 176 година.

Преди Рим по земите тук живеят и тракийски племена, тъй че пластовете са плътно наслоени. През Средновековието на мястото на днешния град се е издигало голямо здание, най-вероятно дворец на болярин или на владетел от рода на Асеневци. Тази приемственост от палеолита през Рим до българското царство е рядкост за толкова неголям район.

Часовниковата кула и фабриките на следосвобожденското Дряново

Дряново израства като занаятчийско средище още през османския период, а немалка заслуга за българския му дух има именно манастирът. През 1778 година в центъра е издигната часовникова кула, една от първите в България и сигурен белег за стопанското съзряване на селището.

След Освобождението градът получава статут на околия и бързо се индустриализира. Тук изникват няколко предприятия, сред които тютюневата фабрика на братя Шишкови и фабриката за бонбони на братя Мутафчиеви. В края на 1899 година околията е разширена заради приноса си в развитието на Централна Стара планина и към нея е присъединена бившата Тревненска околия. Модернизацията напредва бързо, защото през 1907 година започва изграждането на канализация, а до 1927 година градът вече е електрифициран.

От тук тръгват и видни личности. Сред тях са политикът Никола Мушанов и неговият племенник Стойчо Мошанов. Тази индустриална памет още личи в градската тъкан и допълва образа на Дряново отвъд манастира и музеите.

Водопадът Скокля и нощувките в града

В южния край на града, точно зад моста на Колю Фичето и до железопътната линия, се крие водопадът Скокля. Той е висок около 7 метра и пада на тихо, закътано място, до което се стига пеша за минути от центъра. За разлика от далечните планински водопади, този е практически в чертите на населеното място. Шумът на водата се чува още преди самата струя. Появата му току до релсите изненадва мнозина, които идват заради манастира и остават за още едно кътче наблизо.

Що се отнася до подслона, изборът е богат за град с такъв размер. Дряново разполага с 9 хотела, четири от които семейни, както и с 18 къщи за гости. Този брой места държи цените конкурентни дори за по-пестеливите гости през целия сезон. Семейните къщи предлагат домашна обстановка и местна кухня, каквато големите хотелски комплекси рядко успяват да дадат. Близостта до Балкана, чистият въздух и плътната мрежа от забележителности правят града удобна база за целия район около Габрово и старата столица. Удобната железопътна връзка пък позволява на госта да остави колата и да пътува с влак чак до София или до дунавските градове на север.

Така разстоянията се стопяват, а обиколката на Предбалкана може да тръгне право от гарата. Оттам нататък всичко е близо. Влаковете тръгват оттук и на север към Дунав, и на юг към Родопите. Дряново си остава компактният град, който предлага повече, отколкото обещава размерът му.