Бойково

Бойково е малко планинско село в северните склонове на рида Чернатица, на 1106 метра надморска височина, в Община Родопи на Област Пловдив. По данни на ГРАО към 2015 година постоянните жители са едва 158 души, но вилите наближават 900, което прави селото една от най-търсените вилни местности около Пловдив. Градът остава само на 27 километра, а въздухът тук е сред най-чистите в цяла Европа. Точно този въздух превръща Бойково в особено място.

Според европейски проучвания районът на трите села Бойково, Плочник и Дедово измерва качество на атмосферата, каквото е засечено само на още две точки на континента. Планинският климат и заслонът на Чернатица пазят селото от студените ветрове през по-голямата част от годината.

Малкото на пръв поглед село събира изненадващо много поводи за идване: чист въздух, вековни гори, десетки свещени места и следи от хилядолетна история. В следващите редове ще откриете какво си заслужава да видите тук и защо толкова пловдивски семейства пазят в Бойково своя планински кът за почивка.

Защо въздухът над Бойково е почти еталонен

Гъстите иглолистни гори по северните склонове на Чернатица филтрират праха, а самият рид отбива студените северни течения. Получава се планински въздух с минимални замърсители. Тъкмо той отдавна кара пловдивчани да строят тук вилите си.

Сравнението с останалата част от Европа не е преувеличение. Измерванията поставят землището на Бойково, Плочник и Дедово сред трите най-чисти района на континента, наравно само с още две точки.

Климатът тук е подчертано планински, със свежи летни нощи и обилен сняг през зимата, така че сезонът на селото не свършва с лятото. Лятото носи прохлада, когато долината под планината се нажежава, а зимата покрива вилите със спокоен снежен похлупак. За посетител, свикнал на градския смог, разликата се усеща още с първото вдишване на терасата.

Местните разказват, че именно заради този въздух тук са изпращали болни да се възстановяват, а лекари са препоръчвали планинския климат на хора с дихателни оплаквания. Ако планирате обиколка из региона, селото върви добре заедно с разходка из стария Пловдив, който е на по-малко от половин час с кола.

Тринайсетте параклиса и църквата „Свети Атанас“

Малко български села могат да се похвалят с толкова много свещени места на толкова малка площ. В землището на Бойково са пръснати 13 параклиса, а средоточието им е църквата „Свети Атанас“. Сред параклисите са „Свети Илия“, „Света Петка“, „Свети Петър“, „Свети Тодор“, „Свети Никола“, „Света Богородица“ и „Свети Архангел Михаил“. Имената подсказват колко дълбоко е била вкоренена вярата в живота на колибарските родове, които някога са населявали тези махали. Параклисите „Свети Дух“, „Свети Спас“ и „Свети Врачове“ често стоят на самотни поляни и възвишения, до които се стига по горски пътеки. Тази концентрация е и причината мнозина да наричат Бойково село на църквите.

Повечето параклиси са малки, изградени с местен камък и покрити с дялани плочи, а до част от тях води само тясна горска пътека. Поклонническата обиколка може спокойно да отнеме цял ден, ако решите да стигнете до всяко от свещените места. Стигнете ли до по-високите, ще ви се отплати с гледка над покривите на цялото село.

Много от тези параклиси оживяват на съответния църковен празник, когато местни и гости се събират за курбан и обща трапеза под открито небе.

Екопътека Равнища и панорамата към Родопите

Най-достъпното природно изживяване край селото е екопътеката Равнища, която тръгва до едноименното село. Маршрутът е маркиран, с упътвания по трасето. Изминава се за около половин час и е подходящ дори за семейства с деца. В края му ви чака скалиста местност с панорамна гледка към Родопите от 1260 метра надморска височина: оттам родопските ридове се нареждат един зад друг чак до хоризонта, а есента оцветява гората в мед и охра. Любителите на по-голямо предизвикателство могат да съчетаят екопътеката с обиколка на близките манастирски места.

Самата Чернатица е прорязана от пътеки, които свързват Бойково със съседни села и местности, а маркировката по дърветата води уверено дори новаците в планината. Преди да поемете, проверете прогнозата, защото времето във високата част се обръща бързо и мъглата може да скрие пътеката за минути. Тръгнете рано сутрин, за да хванете най-ясната светлина над ридовете и да се върнете преди следобедните превалявания, които лятото не са рядкост по тези върхове.

Щуда града: тракийската крепост и скалното светилище

На 6,5 километра от Бойково се намира местността Щуда града. Тя крие два археологически пласта едновременно. Тук са запазени останки от крепост, за която се предполага, че е тракийска, както и скално-култов комплекс, изграден още през Бронзовата епоха. Скалните издълбавания и зидовете напомнят, че много преди вилния туризъм по тези склонове са живели траки, които са почитали върховете и канарите.

Комбинацията от крепост и светилище на едно място е рядкост дори за богатите на история Родопи. Наблизо е и Устинският водопад в северните склонове на планината. Той се спуска от около 15 метра височина, а в подножието му има обособен терен за къмпинг, удобен за нощувка под открито небе. Пътят до Щуда града минава през гора и изисква известно усилие, но наградата е среща с история, останала почти недокосната от туристическия поток. Вземете удобни обувки и достатъчно вода, защото в околността няма заведения, а сянката на дърветата лъже за реалното разстояние. Любителите на падащата вода ще открият и десетки други маршрути в хъба за водопади на сайта.

Как Бойково става курорт: историята на вилите

Съвременното Бойково се ражда от обединението на колибарски родове и махали, но има данни за селище тук още от времето на Втората българска държава и през османския период. През Възраждането селото е просветен център: още през 1835 година учителят Васил Аврамов от Момчилово започва изграждането на църква и училище. Селото плаща висока цена за свободата. Тук е основан революционен комитет от Захари Стоянов, начело с учителя Величко Илиев, а десетки бойковци се включват в Априлското въстание от 1876 година.

След потушаването му 16 души са избити, а самото село е изгорено. Превръщането на Бойково в курорт започва в началото на XX век, когато Недко Каблешков купува местност в края на селото и три години по-късно вдига първата вила, наречена „Почивка“. Тъкмо това скромно начало поставя основите на днешната вилна зона. През близо четири десетилетия той строи още вили, а през 1928 година дарява 2000 лева за изграждането на водоснабдяване. През 1948 година Каблешков завещава цялата си собственост на Община Пловдив, така че частната му мечта за планинско убежище се превръща в общото вилно село, което познаваме днес. Тази нишка свързва Бойково с други възрожденски селища в полите на планините, като близкия Асеновград и манастирското Бачково, които също носят следи от бурния XIX век.

Как се стига до Бойково

Пътят до Бойково тръгва от Пловдив. Оттам се изкачва плавно по северните склонове на Чернатица. Разстоянието е едва 27 километра, но последните завои се вият през гъста гора, затова е разумно да тръгнете на дневна светлина. През зимата пътят бива заснежен и колата с вериги или зимни гуми е напълно оправдана. Обществен транспорт има, но е рядък, така че повечето гости пристигат със собствен автомобил.

След като веднъж сте в селото, всичко важно се обхожда пеша: църквата, по-близките параклиси и началата на горските пътеки са на няколко минути една от друга. Паркирането е спокойно, а тишината започва веднага щом изгасите двигателя, защото през селото не минава натоварен поток автомобили.

Заради близостта до Пловдив мнозина идват само за деня, но именно нощувката разкрива истинския чар на Бойково.

Вечер светлините на града трепкат далеч долу в равнината, а над вилите се отваря небе, осеяно със звезди, каквото в Пловдив отдавна не се вижда. Който се притеснява от завоите, може да насрочи идването извън пиковите часове и да кара спокойно нагоре.

Кога да дойдете и с какво да се запасите

Бойково е целогодишна дестинация. Всеки сезон разкрива различно лице на селото. Пролетта събужда горите и поляните с диви цветя, лятото носи прохлада тъкмо когато долината се нажежава, а есента боядисва Чернатица в мед и охра.

Зимата пък загръща вилите в дебел сняг и е любима на онези, които търсят пълно усамотение. Каквото и да изберете, носете удобни обувки за ходене и дреха повече, защото вечер на 1106 метра застудява осезаемо. Вземете вода и лек резерв храна, ако смятате да обикаляте параклисите или да поемете по екопътеката, понеже магазините в селото са малко. Мобилният обхват по горските пътеки е променлив, затова свалете маршрута предварително или носете хартиена карта, за да се движите уверено дори там, където сигналът изчезва. Ако пътувате със семейство, заложете на по-кратките разходки около църквата и екопътеката, а по-дългите маршрути оставете за по-опитните в групата. Резервирайте нощувката предварително през уикендите и празниците, когато вилната зона се пълни, и потвърдете дали мястото има отопление през студените месеци.

С малко планиране Бойково се отплаща богато, без значение дали идвате за един следобед, или за цяла седмица сред гората.