Девин

Има градове, които сякаш растат от водата. Девин е такъв.

Сгушил се е дълбоко в Западните Родопи, в южната половина на страната, и от векове крепи славата си върху онова, що блика изпод камъка: топла, лековита минерална вода. Тукашните хора отдавна знаят истинската ѝ цена. По данни на ГРАО към 2015 година в Девин живеят 6527 души, което го нарежда трети по големина в своята област.

Зад тая суха цифра обаче стои нещо много по-живо, цяло предание за топла вода, родопска гора и хора, които са се научили да посрещат пътника по обед и да го изпращат с пълна торба.

Градът в пазвите на Девинската планина

Девин е административен център на едноименната община и принадлежи към Област Смолян. Разположил се е в пазвите на Девинската планина, в самото сърце на Западните Родопи, а през него с тих ромон тече Девинската река. Планината го пази отвсякъде като в шепа.

До града се стига по тесен четвъртокласен път, а на няколко километра по-нататък минава третокласният път осемстотин шейсет и шест, по който пристигат повечето пътници и идва насъщната стока. Околността е гъсто наръсена с китни родопски селца, скътани по баирите като птичи гнезда. Най-близо са Настан, Грохотно, Беден и Лясково, а до границата с Гърция остават някакви двайсетина километра. Тая близост до юга и до старите проходи открай време е давала на Девин дъх на оживен кръстопът.

Тук се срещат пътища. Срещат се и води, и затова градът никога не е бил затворено, забравено кьоше, а средище, към което гравитират десетина махали наоколо.

Водата, която роди града

Ако Девин има душа, тя е от вода. Минералните извори на града са сред най-лековитите в цялата страна и тъкмо те превръщат тоя планински град в средище на балнеологията. Славата им е стара. Балнеологичният туризъм е тъй силно развит, че спа хотелите заемат значителен дял от местата за подслон.

Девин разполага и с цели двайсет и осем къщи за гости, тъй че изборът на гостоприемник е богат и пъстър за всекиго.

Спа хотелите се менят по цена и удобство, ала за всеки джоб се намира кът. Изборът е широк. Процедурите тук минават за едни от най-добрите в България.

Минералните басейни, масажите и сауните не са измислица на новото време, защото водата си тече от незапомнени години и пара се вие над нея и зиме, и лете. А който не се задоволи само с топлите вани, само да прекрачи прага.

Родопите почват веднага, на една ръка разстояние, и канят за дълга разходка из зелените си дебри, пълни с извори и сенчести пътеки.

Природата отвъд праговете

Около Девин природата е разсипала щедро дарбите си. Току до града минава екопътеката Равня, дълга едва пет километра и нещо, удобна за неангажираща разходка сред зеленината. Изходната ѝ точка е улица Техеран в южния край на града, само на крачка от последните къщи. Пътеката отвежда до западния му край, като по средата прехожда през местността Равня, дето са вдигнати параклис, конна база и приключенски парк, а оттам се откриват панорами към града и към връх Гребенец.

Гледката си струва умората. Гребенец се извисява над Девин на хиляда четиристотин и петдесет метра над морето. На темето му стърчи телевизионна антена, по която се излъчват радио и телевизионни вълни, а до върха се стига с джип или по стръмен черен път, по който храбро скърцат гумите на любопитните пътници. Малко след разклона за Смолян пък дебне друго чудо.

Скалното образувание Слона, изваяно от природата тъй, че да наподоби едрото животно с целия му хобот и снага, стои на брега на Широколъшката река и поразява окото отдалеч. Но чудесата не свършват тук. На около четири километра от града се спуска водопадът Самодивско пръскало, познат още като Строилски дол, чиято вода пада право надолу от близо петдесет метра височина. Местните разказват за тая отвесна струя цели предания, в които самодивите слизат нощем да се мият под нея.

Истина или измислица, водопадът наистина омайва. Той е от ония места, заради които пътникът тръгва нагоре по стръмното, забравил умората, само за да чуе как водата трещи в каменния улей. Прахът ѝ ръси лицето. Списък с подобни каскади из страната пазим в нашия хъб за водопади в България.

Дирите на вековете

Стратегическото място на Девин го е правило благодатно за живот още от древността. По тия земи се е настанило тракийското племе дии, а най-старите следи водят чак до бронзовата епоха. Животът тук е стар, по-стар от паметта.

През римско и сетне византийско време средището на живота се е въртяло около близката крепост, изградена в местността „Кавурското кале”. Тая твърдина пада през хиляда триста седемдесет и втора година, под напора на нахлуващите османски турци. Крепостта дълго е бдяла над долината. Каменните ѝ основи още се четат по хребета, обрасли с шипки и къпини, а оттам погледът обхваща целия сгушен град и лъкатушещата под него река.

Мнозина краеведи смятат, че тъкмо оттук е тръгнал днешният Девин, слизайки бавно от височината към топлите извори в ниското. Малцина пътници се изкачват дотам, но които го сторят, отнасят рядка гледка.

В дългите столетия на османската власт селището, тогава наречено Дьовлен, се издига до център на каза, в чиито предели влизат над двайсет села. Населението му в по-голямата част от тоя период е предимно мюсюлманско. След Освобождението градът остава в пределите на империята и едва през хиляда деветстотин и тринайсета година става част от българската държава по силата на Букурещкия договор.

Сетне, подир Балканските войни, в него почват да се заселват българи християни, дошли от Стойките, Солища и Широка лъка, и тъй обликът на града бавно се променя.

Името, което се мени през годините

Малцина градове са сменяли тъй често името си през последното столетие.

Девин е от тях.

В началото на двайсети век носи турското име Селиме, после през хиляда деветстотин двайсет и шеста за кратко се казва Здравец, а чак през хиляда деветстотин трийсет и четвърта получава днешното си звучно име. Три имена за един град, и зад всяко от тях стои цял отрязък време, смяна на власт, на хора и на надежди.

Самото име Девин навярно иде от старо славянско звучене, чийто точен произход още се спори сред езиковедите, ала звученето му отдавна е сраснало с топлата вода.

Днес градът носи последното от имената си с тиха, вкоренена гордост, а изворите му пращат пара към небето тъй, както са пращали и преди стотици години.

Наблизо из Западните Родопи

Девин е чудесна изходна точка за обиколка на цялата западнородопска пазва. Съвсем наблизо е зимният курорт Пампорово с меките си ски писти и боровите гори.

На изток чака старинният Смолян с прочутите си езера и с най-дългата главна улица в страната.

По пътя натам се минава и през Широка лъка, китно село музей с бели възрожденски къщи и стара гайдарска слава. Изборът е богат.

Оттук за един ден се стигат и дълбоките карстови проломи на Триград и Ягодина с прочутите им пещери.

Триградското ждрело притиска пътя между отвесни скали, а прочутата пещера Дяволското гърло гълта цяла река в недрата си. Родопите тук са щедри и на друго. Тихите проходи, буковите гори и малките села със стари чешми превръщат всяко пътуване в бавно, кротко откриване.

Който има повече дни, лесно разгъва престоя си на цяла седмица из тия китни планински дебри.

Поминък и днешен живот

Днешният Девин живее от водата си тъй, както дедите му са живели от гората и стадата. Балнеологията храни града.

Около спа хотелите се върти цяло стопанство от гостоприемци, готвачи, водачи и майстори на масажа, а къщите за гости приемат пътници от цяла България и отвъд граница.

През последните години покрай хотелите изникнаха и нови процедурни центрове, а славата на девинската вода тръгна и по бутилките из цялата страна. Тукашните хора са свикнали с госта и го посрещат с тиха родопска топлота, без излишна врява и без престорена усмивка.

Освен туризма, по баирите още се пасат стада и се коси сено, както от памтивека.

Девин не е забравил корена си. Той е град, ала диша като планинско селище, бавно и спокойно, в ритъма на реката под прозорците.

Тъкмо това съчетание на минерална вода, дива гора и стара родопска душа прави престоя тук различен от всяка градска почивка.