Бистрилица

Бистрилица е село в Община Берковица, Област Монтана, в северозападната част на България. Стои в Предбалкана на средна надморска височина около 283 метра, в умерен климат, с отворен изглед към билото на Стара планина. През землището минава разклонение на река Барата, а само на около седем километра е язовир Огоста, който определя облика на туризма тук. Тихо предпланинско селище, удобно като база за риболов, разходки в гората и обиколка на околните исторически места.

Най-близките населени места са Гаганица, Гаврил Геново, Горно Церовене и областният център. Край селото преминава третокласният републикански път 815, който го връзва със съседните долини. Разстоянията до по-големите центрове са къси, а пътят остава спокоен почти през цялата година.

Името подсказва характера му. То идва от бистрата планинска вода, която слиза от склоновете на Предбалкана и захранва потоците наоколо. Тъкмо тази вода е причината хората да се заселят тук още в древността и тя остава главната притегателна сила и днес.

Между Барата и язовир Огоста: водата край селото

Водата е първото, което се запомня от Бистрилица. Разклонение на река Барата пресича землището, а на седем километра в посока изток се разлива язовир Огоста, който е вторият по обем и четвъртият по площ изкуствен водоем в страната. Тази близост превръща селото в удобна изходна точка за хора, които идват заради тишината край водата. Огоста изпълнява и сериозна стопанска роля: днес водите му служат предимно за производство на електричество в двете водноелектрически централи Огоста и Кошарник, докато за напояване почти не се ползват.

Язовирът отдавна е любимо място на въдичарите от целия регион. В него се ловят червеноперка, платика, скобар, костур, сом, каракуда, мряна, шаран и щука, тоест почти целият набор сладководна риба, който се среща в големите ни язовири. Затова и сезонът тук тече дълго, от ранна пролет до късна есен. От високите места над Бистрилица водата се вижда като дълга синя ивица в подножието на планината, и тази гледка е сред причините хората да идват тук още преди да са хвърлили въдицата.

Около селото има цял пръстен от по-малки язовири. Съвсем наблизо са Гаганица и Балова шума, като вторият е частен и е уреден за къмпинг и риболов, с гостилница и място за отсядане. Малко по-нататък остават Горна Ковачица, Мишковец, Ягодник, Чернила и Липовец. Който търси по-уединено място от голямата вода, тук има от какво да избира.

Освен въдицата, водата дава поводи и за други занимания. По бреговете се намират тихи места за пикник, а гладката повърхност на Огоста е удобна за разходка с лодка или каяк в спокойните дни. През лятото язовирът смекчава жегата, а пролетните разливи правят гледките към Стара планина особено ясни.

Връх Людено и римският бастион над селото

Историята на Бистрилица е записана преди всичко в околните хълмове. На връх Людено стоят останки от антична и късноантична крепост, които сочат, че мястото е било заселено още в дълбока древност. Археолозите свързват първите обитатели с тракийското племе трибали, населявало целия този край на Северозапада. По-късно местността попада в пределите на Римската империя и се превръща в укрепен бастион, който служи и за съобщителен пункт по римските пътища, а положението му върху възвишение го е правело удобно за наблюдение на долината.

Находките потвърждават тази картина. В района са открити многобройни римски монети, а сред най-ценните предмети е златна статуетка на Зевс, която говори за развит култов живот и за заможност на тогавашното население. Подобни предмети рядко се намират извън големите антични центрове.

За съседния областен център тази приемственост е още по-видима, защото там стои крепостта Кастра ад Монтанезиум на хълма Калето. Тя също е дело на трибалите, после е превзета от римляните и свързана с пътната мрежа, преди да бъде разрушена при аварски и славянски нашествия през шести век. Бистрилица е била част от същия укрепен пояс. Който се интересува от тази тема, ще намери повече при разказа за Монтана и нейните антични паметници.

От Чипровското въстание до Княжеството

Средновековният период на селището е почти неосветен от извори. Най-вероятно земите около Бистрилица са били част от българската държава, но писмени свидетелства за тези векове почти липсват.

Едно събитие изважда селото от анонимността. Знае се, че жители на Бистрилица участват в Чипровското въстание през 1688 година, най-голямото българско въоръжено надигане през седемнадесети век. Това включва селището в голямата карта на съпротивата в Северозапада, и за хората тук бунтът остава най-яркият спомен от османския период. След Освобождението Бистрилица влиза в състава на новосформираното българско княжество и поема по тихия си стопански път, без да изгуби усещането за място с дълга памет.

Има и една подробност, която връзва древността с по-новата история. Античната крепост на връх Людено, която пази следи от трибалите и римляните, продължава да се счита за родовия корен на селището. Една и съща височина обяснява и тракийското начало, и значението на тукашните хора в по-късните борби. Малко северозападни села носят толкова плътна и неразкъсана историческа нишка.

Този разказ се чете най-добре заедно със съседния Чипровски водопад, който носи името на същия бунтовен край.

Лопушанският манастир и пътеките на Иван Вазов

Само на 7,5 километра от Бистрилица, в пределите на Стара планина, стои Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча”. Тук е имало обител още от късното Средновековие, преди тя да бъде разрушена през османския период, както и много други по нашите земи. Възстановена е през епохата на Възраждането и днес е едно от най-обичаните места в района. Манастирът държи и едно ценно литературно име: той е бил любимо място на Иван Вазов, който е отсядал тук и е намирал в тишината му вдъхновение.

Дворът е заобиколен от вековни дървета и стръмни залесени склонове, а тишината се нарушава само от планинския вятър и църковните камбани. Мястото е удобно за кратък поклоннически престой или за спокоен обяд по пътя към язовира. От Бистрилица дотам се стига за по-малко от четвърт час с кола.

Околността пази и други паметници, до които се стига лесно от селото. В близкия областен център е запазена археологическата експозиция Лапидариум и Историческият музей, а на около дванадесет километра има още забележителности за един следобед. По-нататък на запад изпъкват скалните чудеса при Белоградчик и старата столица на областта Враца, които превръщат престоя в обиколка на целия Северозапад.

Бистрилишките вили и спокойният уикенд край водата

Настаняването в самото село е скромно, но напълно достатъчно за тих престой. В Бистрилица работят Бистрилишките вили, които представляват къщи за гости с общо двадесет места, подходящи за ваканция, семейни празници или просто за един спокоен уикенд далеч от шума.

Денят тук минава бавно и на открито. Сутрин се ходи за риба на язовира, следобед се върви по пътеките през гористите местности и склоновете на Предбалкана, а вечерта остава за дългите разговори на терасата. Кухнята в района държи на познатата северозападна трапеза: на масата излизат прясна риба от язовира, домашно сготвени ястия от свинско и агнешко, зимнина от собствените градини и хляб от селска пещ. Който идва от големия град, бързо усеща разликата във вкуса и в темпото на хранене.

Сезоните оцветяват престоя по различен начин. Пролетта носи зеленина и пълноводие, лятото е сухо и удобно за дълги излети, есента боядисва гората около връх Людено, а зимата е тиха и подходяща за хора, които търсят пълно усамотение.

Селото е и удобна спирка за по-широка обиколка на курортите наблизо. До балнеоложкия Вършец и до подножния Берковица се стига за кратко, така че Бистрилица лесно се връзва в по-дълъг маршрут. Малкото селище печели именно от това, че е заобиколено от големи имена.