Ихтиман

Ихтиман е град в Софийска област и административен център на едноименната община, разположен в Ихтиманската котловина на около 49 километра югоизточно от София. Населението му наброява 13 568 души по данни на ГРАО от 2015 година, което го нарежда сред средноголемите селища в Западна България. Старото име на селището е Стипон. През Античността тук е стояла римска охранителна станция по пътя Виа Милитарис към Константинопол, а днес през града минават автомагистрала „Тракия”, първокласният път I-8 и железопътната линия София-Пловдив-Свиленград. Заради тези удобни връзки Ихтиман се е превърнал в естествена отправна точка към крепостта Траянови врата, околните манастири и язовир Бозалан.

Стипон по Виа Милитарис: римската станция, която пази пътя

Историята на града започва под името Стипон. Тогава селището служи като римска охранителна станция и пази ключовата пътна артерия Виа Милитарис към Константинопол. По-късно същото място поема ролята и на византийска, и на българска стража. Контролът над този тесен пролом между планините тогава означава власт над търговията и войските, които се движат на изток.

Тъкмо тази стратегическа теснина обяснява защо толкова малко селище получава толкова тежко военно значение. Средновековната българска държава по-късно измества охранителния си център на запад, към крепостта Траянови врата.

През османския период мястото изгубва предишната си роля. За това свидетелства османски данъчен регистър от 1515 година, в който Стипон вече е записан като скромно село, а не като укрепен пункт. Смята се, че именно тогава възниква съвременното Ихтиман, чиято етимология все още не е напълно изяснена.

След Освобождението от 1878 година градът влиза в пределите на Източна Румелия, а с Независимостта през 1908 година става част от Царство България. Тази нишка от римска станция до български град личи и днес, когато се поеме от Ихтиман към съседните Костенец и Долна Баня.

Крепостта Траянови врата над прохода

На няколко километра от града се издигат останките на крепостта Траянови врата. Укреплението стои върху седловината между Ихтиманска Средна гора и Същинска Средна гора и остава неразривно свързано с историята на Първото българско царство. Тук през 986 година войските на цар Самуил нанасят тежко поражение на византийската армия на император Василий II. Така този неголям проход печели историческа тежест, несъразмерна с размерите му.

Днес каменните зидове личат ясно сред високата трева, а широката гледка обхваща едновременно цялата котловина, отсрещните ридове и синкавото планинско било чак до далечния хоризонт. Мястото е лесно достъпно от магистрала „Тракия” и често се съчетава с разходка из стария градски център.

Изкачването до седловината е по силите на всеки любител на спокойните разходки сред природата. Най-приятно е през пролетта и ранната есен, когато тревата е свежа, а въздухът остава прохладен дори в обедните часове. Оттук погледът обхваща едновременно котловината и обраслите с гора склонове, така че мястото възнаграждава и историка, и почитателя на пейзажа.

Първият голф клуб в България и конната база Ниеса

Една подробност радва местните жители съвсем основателно. Голф клубът край града е първият голф клуб в България и отваря врати още през 2000 година. За страна без каквато и да било дълга голф традиция това начинание тогава е звучало наистина смело и дори рисковано.

Дълго време клубът остава и най-известната спортна забележителност в цялата околност и привлича играчи чак от столицата. Комплексът обаче отдавна не се изчерпва само с грижливо поддържаните игрища за голф. Към тях са добавени открити площадки за волейбол, баскетбол, тенис и футбол. Предвидена е и възможност за конна езда направо на място, без предварителна уговорка. Затова паркът подхожда както на опитни играчи, така и на семейства, които просто търсят активен ден сред природата.

За любителите на ездата особен интерес представлява конната база Ниеса край града. Тя отстои на около 5 километра от Ихтиман, скътана в спокойна и закътана обстановка. Базата е предназначена за отглеждане на коне и за обучение по езда от самото начало, дори за най-предпазливите новодошли. Начинаещите намират тук търпеливи инструктори и коне, свикнали с първите неуверени уроци на ездача.

Тази смесица от спорт и природа прави града притегателен и за пътниците на път към Пловдив или Пазарджик. Близостта на планинските склонове означава, че след сутрин на игрището човек лесно продължава по горска пътека само на минути от центъра. Кратката отбивка от натоварения път често се разраства в цял ден на открито.

Именно това го задържа неусетно. Мнозина спират за час, а привечер откриват, че денят им е минал изцяло сред игрището, конете и близките горски пътеки.

Язовир Бозалан край Веринско: риболов сред боровете

В близост до село Веринско, на около 9 километра от Ихтиман, се намира язовир Бозалан. Местните го наричат още Бакър дере. Това е малък водоем, скътан сред горист терен, който отдавна е любимо място за отдих на семействата от района.

Заобиколен от борови гори, микроязовирът е подходящ за спортен риболов и за спокоен излет далеч от шума на магистралата. Покрай обраслия бряг лесно се намира сенчесто място за пикник, за няколко въдици или просто за следобед на спокойствие дори с по-малки деца. Самата Ихтиманска котловина пък е заградена от Ихтиманска Средна гора на север, изток и запад, а от юг я ограждат северните склонове на Септемврийския рид. Тази затворена форма на релефа ражда безброй кътчета за разходка между Бозалан и съседните Костенец и Златица.

За тези, които предпочитат водата пред хълмовете, езерото остава едно от най-спокойните места в общината. Тишината се нарушава най-вече от плисъка на рибата и шумоленето на боровете. Добре е храната и водата да се вземат предварително, защото в непосредствена близост няма големи магазини.

Манастирите около Ихтиман

Околностите на града крият цяла поредица скромни, но автентични манастири, които рядко попадат в пътеводителите. Сред тях са Очушкият манастир „Свети пророк Илия” и Горновасилишкият манастир „Възнесение Господне”, разположени в селата около котловината. И двете обители са тихи, а до тях се стига по неголеми отбивки от главния път. По-нататък се намира и Вакарелският манастир „Света Петка”, който заедно с крепостта Траянови врата оформя смислен маршрут от храмове и твърдини.

Така един ден побира и духовната, и военната история. Оттук нататък пътят продължава естествено към Копривщица или обратно към Елин Пелин.

Посещението на тези обители носи усещане за пълно откъсване от забързаното ежедневие, защото повечето от тях стоят встрани от туристическите потоци. Добре е човек да се съобрази с работното време на храмовете и да прояви уважение към тишината. Именно тази недостъпност е запазила автентичния им облик през годините.

Кога да се посети Ихтиман и какво да се опита

Най-благоприятното време за пътуване е от късна пролет до ранна есен, когато планинските пътеки са сухи, а котловината е обагрена в зелено. През лятото близостта на горите смекчава жегата, а сянката на боровете край язовир Бозалан превръща следобеда в приятна почивка. Зимните месеци пък пазят свой тих чар за онези, които обичат спокойните разходки по полупразните пътища. На трапезата районът поднася вкуса на традиционната българска кухня, изградена около домашно сирене и ястия, приготвяни бавно по стари рецепти.

Малките семейни заведения канят за кратка почивка. Гостоприемството на стопаните често оставя по-силно впечатление и от самото меню, така че едно обикновено спиране за обяд лесно се превръща в най-топлия спомен от деня, преди пътят да поеме към Пловдив и Беломорска Тракия.