Здравец

Здравец е съвсем малко селце, в което според последните данни живеят едва петдесет и двама души.

Колкото и скромна да изглежда тази цифра обаче, не бързайте да отписвате мястото, защото то има какво да предложи на любопитния гост. Скътано високо в южните Родопи, селото впечатлява преди всичко с природата си, която е и основната причина да поемете натам.

Пътят дотук не е кратък, тъй като от Пловдив ви делят около шейсет и пет километра планински серпентини.

Гледката накрая обаче си заслужава всяка изминала минута.

Къде се намира селото

Здравец принадлежи към Община Лъки и Област Пловдив и лежи високо в планината, на около хиляда и двеста метра надморска височина. Селото е сгушено сред живописните склонове на Родопите, а картината наоколо напомня пощенска картичка със зеленина във всяка посока.

До него се стига по третокласния републикански път, който се хваща от разклона за град Лъки и продължава тесен и планински нагоре. Най-близките села са Джурково, Лъки и Дряново, като всяко от тях е буквално на ръка разстояние.

Голямата надморска височина пък носи онзи рядък и чист въздух, заради който мнозина се връщат отново. Пътят дотук иска търпение, защото серпентините се вият бавно нагоре, но в замяна гледката се отваря с всеки нов завой. През зимата достъпът може да се затрудни, затова си осигурете подходяща кола и зимни гуми, а наградата ще бъде бяла приказка високо в планината.

Горе времето тече някак иначе. Бавно и спокойно, и точно това кара гостите да се връщат отново и отново.

Какво да очаквате от туризма

Здравец залага преди всичко на спокойствието и разполага с две къщи за гости, които са готови да поемат дори големи семейни събития. Това е удобна база за селски и планински туризъм, откъдето тръгвате на разходка и потъвате в Родопите по многобройни и разнообразни маршрути. Районът е изключително щедър към любителите на природата, защото гори, поляни и чист въздух има наблизо и достъпно във всяка посока. Това е място за презареждане, създадено за хора, които искат да чуят единствено птиците, без клаксони, без тълпи и без шумотевицата на големия град. Селото е и удобна отправна точка, от която поемате към десетки забележителности в Родопите, а колата ви остава верен приятел в този планински край.

Бързането тук е излишно.

Идва се бавно и за дълго, защото един уикенд често не достига, а планината държи гостите си здраво и не ги пуска лесно.

Екопътеката и водопадът

Първата ви разходка нека бъде по екопътеката Свети дух, която е дълга около пет километра, добре маркирана е и води право до едноименния водопад. По пътя ще видите много неща, сред които параклиси, вековен бук, смърчове и ели, а природата се сменя едва ли не на всеки завой. Накрая идва и наградата, защото водопадът пада от близо петнайсет метра и зарежда с енергия всеки, който е извървял пътя дотук. Картината е зашеметяваща. Маршрутът е лек и приятен и е напълно подходящ дори за семейства с деца, тъй като маркировката не оставя място за лутане.

Това е разходка, която остава в спомена със звука на водата, прохладата на гората и чистия планински въздух наоколо. Затова не бързайте по пътеката, а спирайте, дишайте и слушайте, защото именно бавенето е истинският смисъл на това изкачване. Вземете със себе си вода и удобни обувки, защото пътеката е лека, но все пак не съвсем кратка, и се насладете спокойно на всяка крачка.

Хижи, поляни и съседни забележителности

Сред природата ще намерите и места за подслон, сред които изпъква Хижа Момчил юнак, масивна двуетажна сграда северно от Смолян, която разполага с детски кът и туристическа кухня. Сградата е напълно водоснабдена и електрифицирана, така че удобството е налице, а това я прави добра база за по-дълъг престой в планината. Друг истински магнит е местността Хайдушки поляни, която лежи на около шест километра от селото и ви посреща с хижа и язовир със спортен риболов. Тук ежегодно кипи живот, защото се провежда фолклорен събор, който събира туристи и любители на традицията около музиката, песните и хората. Песните се леят до късно, а гостите се хващат на широко хоро под открито небе. Поляните са широки и зелени, водата на язовира е тиха, а мястото предразполага към цял ден сред природата, с въдица в ръка или с одеяло на тревата.

Риболовът тук е истинско удоволствие, защото уловът радва, тишината успокоява, а часовете минават неусетно край водата. Мнозина идват само заради този спокоен ритъм край язовира, далеч от всякакво бързане.

За по-амбициозните наблизо има още, сред което Роженската обсерватория, Музеят на родопския карст и Кърджалийският камък, а списъкът наистина е дълъг. Изборът е богат. Към него спокойно може да добавите връх Свобода или някоя от съседните хижи, защото районът дава материал за дни наред пътешествия.

Обсерваторията заслужава отделен ден, тъй като звездното небе над Родопите е зашеметяващо и малцина забравят такава вечер под куполите. Карстът пък разказва своя собствена история чрез пещери, понори и причудливи скали, а геологията тук се превръща в истинско приключение за любопитните. Не забравяйте и бинокъл за птиците, защото небето над поляните е оживено и наблюдението носи неочаквана, тиха радост.

Кога да дойдете и какво да правите

Всеки сезон тук разказва различна история, а пролетта например събужда планината, когато потоците са пълни, а въздухът е свеж и остър. Лятото е златното време, защото жегата остава долу в равнината, горе се диша леко, а нощите вече искат одеяло.

Есента е сезонът за дълги разходки, когато горите се обличат в червено и охра, а тишината става почти осезаема. Зимата от своя страна затрупва върховете със сняг и селото притихва напълно, а само пушекът от комините издава, че тук все още тлее живот. Каквото и да изберете, програмата остава приятно проста и обикновено включва екопътека, водопад и обяд с родопски ястия. Здравец не предлага суматоха. Точно тази тишина обаче търсят неговите гости. Вечерите тук са особено специални, защото небето първо пламва, после притъмнява, а тишината ляга над селото като топло одеяло.

Доведете със себе си и близките си хора, защото споделените мигове тук тежат повече, а планината сближава хората по свой тих начин.

История, обвита в легенди

За миналото на Здравец се знае твърде малко. До нас са стигнали само откъслечни сведения и няколко легенди на местните хора. Предполага се, че селото възниква през Османския период, когато основният поминък е бил дърводобивът, а гората е хранела първите заселници.

Легендата е доста по-цветна и според преданието собственик на гори на име Димитър Бозев се заселил на това място и дал началото на селището. После дошли и други, защото работници за дърводобива го последвали, и така малкото селище започнало да расте бавно и тихо. Останалото е сравнително мъгляво, тъй като след Освобождението селото остава в пределите на Османската империя.

Към България то се присъединява едва след Балканските войни от началото на миналия век. Оттогава Здравец живее тихо и макар хората да намаляват, духът остава, а селото пази родопската си идентичност въпреки годините и обезлюдяването. Това минало се усеща и днес, в легендите, в имената и в каменните зидове, защото Здравец носи историята си скромно и без показност.