Голяма Желязна

Голяма Желязна е тихо село в община Троян, област Ловеч, сгушено във Васильовската предпланина на Стара планина, на брега на язовир Сопот и пресечено от река Топля. Към 2015 година населението наброява 573 души според ГРАО, а мястото отдавна е сред любимите точки за селски туризъм в Троянския балкан. Тук ще намерите тиха язовирна шир за риболов, удобна база към близките върхове и история, която тръгва от петнадесети век.

Язовир Сопот и река Топля под къщите за гости

През самото село тече река Топля, а недалеч се разлива язовир Сопот. Водоемът е изграден през 1961 година и се простира на дължина около седем километра в средния дял на Предбалкана.

Бреговете му са любимо място за въдичари и за спокойни разходки край водата. Част от къщите за гости гледат право към язовира, а единственият семеен хотел в селото има шестнадесет места и стои на самия бряг. Оттам водната шир се вижда право от прозореца. Сутрин водата е огледално спокойна, а вечер хълмовете над нея потъват в меки сенки.

Селският туризъм тук е добре развит. Над десет къщи за гости делят посетителите между брега и самото село, така че мястото е удобна основа за семейства, които искат тишина без да губят топла вода и удобства. За по-дълъг престой районът се връзва добре с обиколка на близкия областен център Ловеч. Градът е известен със своя покрит мост и старинния квартал Вароша. Който търси още вода за риболов, поема към съседния язовир Морун, отдалечен на около десет километра.

Там виреят шаран, костур, пъстърва, сом, щука и каракуда, а наоколо има достатъчно сенчести места за бивак. Заобикалящата природа е сред най-непокътнатите в района и сама по себе си заслужава разходката, дори без въдица в ръка. Самият язовир Сопот е удобен за начинаещи заради лесния достъп и бавния наклон, който позволява спокоен риболов от брега; през топлите месеци тихите заливи привличат лодкари и любители на птици.

Изкачване на връх Васильов и нощувка в хижата

Най-силната природна забележителност над селото е връх Васильов, който се извисява на 1490 метра надморска височина. От билото се разкрива широка панорама във всички посоки. При ясно време очертанията на съседните ридове се нижат чак до хоризонта, а погледът се плъзга по гористите склонове наоколо. Именно затова върхът остава любима цел за кратки, но възнаграждаващи изкачвания през по-голямата част от годината. Денивелацията пък е по силите дори на нетренирани туристи, стига да тръгнат с добра обувка и спокойно темпо. Маршрутът към върха започва от местността Богоя и е добре маркиран, така че изгубване рядко е проблем.

Разстоянието от Голяма Желязна до върха е около единадесет километра. Пътеката минава през характерните за Васильовската предпланина букови и габърови гори. През пролетта склоновете се изпъстрят с диви цветя. Наесен буките пламват в медено и ръждиво, което прави прехода красив във всеки сезон. В подножието на върха стои хижа Васильов, която приема до четиридесет и двама души. Базата има столова, лавка и туристическа кухня, а гостите могат и сами да приготвят храна, така че хижата е удобна спирка за двудневен преход с пренощуване високо в планината.

Пътеката няма опасни участъци, а водата по нея е достатъчна. Това прави изкачването добра идея и за семейства с по-големи деца, и за начинаещи планинари. От върха при хубаво време погледът стига далеч на изток към масива над Априлци и на юг към главното Старопланинско било. За любителите на по-дълги преходи Васильов се връзва в обща картина с класическите троянски маршрути. Добре е да тръгнете рано сутрин, защото следобед над билото често се събират облаци и гледката се скрива.

Пролетта изисква внимание към снежните преспи в сенчестите дерета. Лятото пък носи горещина по откритите участъци, затова шапка и достатъчно вода са задължителни. Есента пък е може би най-приятният сезон, защото въздухът е бистър и гледките се разтварят надалеч. Който иска по-спокоен ден, може да изкачи само ниските поляни под върха и пак да се порадва на гледката към язовир Сопот в краката си.

Водопадът Скока край Калейца

На около петнадесет километра от селото, в землището на Калейца, се намира водопадът Скока. Той пада от близо дванадесет метра височина и е сред приятните половиндневни цели за разходка от Голяма Желязна. До скалния праг има беседка на съседния хълм, удобна за почивка и сянка в горещите месеци.

Гледката към падащата вода и обраслите склонове възнаграждава краткото отклонение от пътя. Най-пълноводен Скока е през пролетта. Тогава топящият се сняг от планината нахлува в коритото и тътенът на водата се чува отдалеч. Самата пътека е къса и достъпна, без сериозна денивелация, което я прави подходяща за разходка и с по-малки деца. След дъжд камъните стават хлъзгави, затова обувки с грайфер помагат за по-сигурно стъпване по последните метри до основата.

Тази посока подсказва колко плътно е заселен Троянският балкан с малки села, а половин ден стига за приятна обиколка наоколо. Съвсем наблизо остават Врабево и още няколко селца, всяко със свой характер, така че водопадът лесно се съчетава с обяд в някоя селска механа и спокойно връщане до язовир Сопот.

Старият търговски път и името Зелезна

Историята на мястото е по-дълга, отколкото подсказва тихият му днешен облик. Смята се, че живот по тези земи е имало още от неолита, а свидетелство за това са находките от малката пещера Топля в землището на селото.

Първите писмени сведения идват от петнадесети век, в османски документи, където селището е записано с името Зелезна. През този период то израства в стратегически търговски център благодарение на разположението си по пътя, който свързвал Варна с Дубровник. По него на изток пътували стоки от пристанището, а на запад керваните поемали към адриатическото крайбрежие, което носело замогване и оживление на селото. Местните се занимавали със занаяти, скотовъдство и обработка на метал, а пазарните дни събирали хора от близките колиби и махали, така че през кръстопътя минавали не само стоки, но и новини, вяра и обичаи.

След Освобождението Голяма Желязна влиза в пределите на новосъздаденото Княжество България и поема към днешния си вид на тихо балканско село. Самото име пази по-стара памет за поминъка, защото идва от местността, където някога се е добивала и обработвала желязна руда, а коренът личи и в ранното османско изписване Зелезна.

Откъде минава пътят и кои са съседните села

До Голяма Желязна се стига по четвъртокласен републикански път. Съвсем наблизо преминава по-натовареният път 402, така че селото е лесно достъпно с лек автомобил почти през цялата година.

Най-близките населени места са Старо село, Сопот, Борима и Дълбок дол, повечето на по няколко километра разстояние. Самата мрежа от селца улеснява обиколките по околните пътища и дава избор къде да отседнете, ако в Голяма Желязна няма свободни места. Зимата тук е по-мека, отколкото във високата планина. Пътищата обаче може да заледят, затова зимни гуми са препоръчителни между декември и март, докато през останалата част от годината достъпът остава безпроблемен.

Най-приятни за идване остават късната пролет и ранната есен. За по-широка обиколка районът се връзва логично и с южните склонове на Стара планина, а през проходите на запад се излиза към подбалканските градчета Карлово и Калофер. Така Голяма Желязна може да бъде както крайна цел, така и приятна спирка по дълъг маршрут през планината.