Горун

Горун е малко село в община Шабла, област Добрич, в равнината на Южна Добруджа на броени километри от северното Черноморие. Към 2015 година в него живеят 82 души по данни на ГРАО. Името му идва от дъбовата гора наблизо, защото „горун” е вид дъб с жълтеникава дървесина. Старото турско име Саръмеше означава точно същото. Селото е удобна тиха основа за обикаляне на крайбрежието между Шабла и Калиакра.

Стигането е лесно: през землището минава първокласният републикански път I-9, част от европейския маршрут Е87, който свързва крайбрежните селища надолу към Варна и нагоре към румънската граница. Най-близките съседи са Поручик Чунгево, Хаджи Димитър, Тюленово и общинският център Шабла. Морето е на десетина минути с кола.

Горун е от онези малки добруджански села, които лесно се подминават по пътя към морето. Къщите са пръснати покрай няколко тихи улици, дворовете са широки, а спокойствието извън летния сезон е почти пълно. Никой не бърза. Тъкмо тази отдалеченост прави мястото удобно за онзи, който търси покой близо до брега и иска утрото му да започва с песен на чучулига над житото. От тук обиколката на северното крайбрежие тръгва без бързане.

Дъбът горун и старото име Саръмеше

Цялата идентичност на селото е свързана с едно дърво. Горунът е вид дъб, който в миналото покривал землището с гъста гора, и точно от нея селото получава днешното си българско име. Турското Саръмеше е буквален превод на същата идея и пази паметта за същата гора. Дъбовите масиви в Добруджа имат стопанско значение от векове, защото дървесината им е твърда и трайна и се е ползвала за строеж и за бъчви. Около Горун малки горички все още очертават старите граници на землището и са любимо място за тиха разходка извън сезона.

Топонимът е и малко географско указание. Дъбът горун предпочита по-сухи и припечни места, каквато е именно добруджанската плоча, и присъствието му подсказва какъв е бил пейзажът преди разораването на равнината за земеделие. Днес житото и слънчогледът са заели по-голямата част от старите гори.

Сухоземната дъбова гора е и причината мястото да бъде заселено точно тук. Гората давала дърва за огрев, строеж и сечива, а сянката и подпочвената влага под короните осигурявали по-добри условия от голото поле наоколо. За бежанците, които идват от Балкана, такъв горист кът е бил по-близо до родния пейзаж, отколкото безкрайната равнина.

Суха река и пътят на водата към Шабленското езеро

През селото минава дере, което е част от така наречената Суха река, дълга добруджанска долина, останала без вода почти през цялата година. Тя се напълва само след няколко по-дъждовни дни, когато водите тръгват по сухото корито, руслото оживява за ден или два, а после отново пресъхва. Това е типична карстова форма за региона: водата изчезва под повърхността и тече скрито през варовиците, вместо постоянно по корито, затова падината повечето време е тревясала и трудно се познава, че е река. Когато реката все пак потече, потокът се влива в Шабленското езеро, крайбрежна лагуна и важна станция за прелетните птици по миграционния път Виа Понтика. Тук всяка зима спират десетки хиляди гъски, сред които и редката червеногуша гъска. Така невзрачното дере при Горун е невидима връзка между равнината и едно от най-ценните влажни места на Черноморието.

Сухите русла са белег на цяла Добруджа, където реките рядко текат над повърхността. Подпочвените води се движат скрито през напуканите варовици и излизат чак край морето. Реката спи под земята. Затова и долината при Горун повечето време прилича на обикновена тревиста падина, обрасла с трева и тръни. Само опитното око разпознава в нея старо речно корито, дето чака следващия дъжд.

Добруджанската равнина и тихият поминък

Горун лежи насред равнината, която отдавна наричат житницата на България. Старите дъбови земи край селото са разорани за пшеница, слънчоглед и царевица, и те днес определят пейзажа наоколо. Лятото е горещо и сухо, зимата е ветровита и открита, защото морският вятър духа почти без прекъсване над голото поле. По южния хоризонт към Каварна се въртят перките на големите вятърни паркове, които използват именно този постоянен вятър.

Землището е почти безлесно, затова всяка останала горичка личи отдалеч и пази старите граници на селото. Поминъкът тук е тих и земеделски. Няма заводи, няма шум. Остава само ритъмът на сеитбата и жътвата, който повтаря всяка година едни и същи стъпки от пролетта до късната есен. Извън летния сезон животът се движи бавно и подредено, по навика на полето. Тъкмо в тази тишина е чарът на мястото за пътника, който идва от шумния бряг. Малкото село живее със земята и с близкото море.

Тюленово и скалистият бряг на седем километра

Само на седем километра на изток е рибарското Тюленово, кацнало върху черноморските скали. Брегът тук е отвесен и драматичен, с надвиснали стени и сини морски пещери, и заради тях мястото е сред любимите за гмуркане по цялото крайбрежие. Близкият Камен бряг допълва същата скална ивица със своите тераси над морето.

Старото име на Тюленово е Калъч кьой, тоест „село на сабята”, и идва от тюркски християни сред предците на местното население. Името на днешното село пък пази спомена за тюлените монаси, които някога са обитавали тукашните подводни пещери. Скалите над водата са станали и неочаквана сцена за младоженци, които идват за сватбени снимки заради светлината и пейзажа. Тук е сниман и кадър от стария български филм за капитан Петко войвода, а днес мястото е известно с няколко стълба за катерене над самото море. За посетителите от Горун това е най-близкият излаз на открито море с истински скален бряг.

Пътят до Тюленово минава през открито поле и свършва внезапно при ръба на скалите. После идва морето. Долу водата е дълбока и бистра, а в основата на отвесните стени зеят тъмните входове на морските пещери, които примамват водолазите през цялото лято. Рибарите още връзват лодките си в малкото пристанче под селото. За мнозина това е най-красивият къс от северния бряг.

Яйлата и пещерният град над морето

На юг по същия бряг е националният археологически резерват Яйлата, скална тераса с площ около 300 декара, която се издига на близо петдесет метра над водата. В нея и в околността са открити над сто пещери, обитавани още от петото хилядолетие преди новата ера. Тук има изсечени в скалата жилища, късноантична крепост и раннохристиянски некропол, всичко скупчено на тесния ръб между равнината и морето. Името яйла е турска дума за лятно пасище и говори за по-късния живот на това място.

Малко по-нататък е и заливът Тауклиман, познат като Птичия залив, на около десет километра от Горун. Той пази дребни плажове, скални островчета и колонии птици, някои от които са вписани в Червената книга на България. Заливът е добре защитен от ветровете и затова е любимо убежище за платноходки и за наблюдатели на птици. Цялата ивица между Шабла и Калиакра е низ от такива защитени късчета бряг.

Самата Шабла наблизо допълва обиколката с най-източната точка на България и с действащ фар, най-стария по нашето крайбрежие. Така от тихия Горун за половин час с кола се стига и до пещерния град на Яйлата, и до птичите лагуни, и до открития скален бряг. Малкото село се оказва удобна изходна точка за съвсем различни по характер места.

Птиците на Виа Понтика и зимните гости

Над цялото това крайбрежие минава Виа Понтика, един от големите въздушни пътища на прелетните птици в Европа. През есента над равнината се точат ята щъркели, пеликани и грабливи птици на път към топлия юг. Близките Шабленско и Дуранкулашко езеро са им станция за почивка и хранене сред голото поле. Затова дребното дере при Горун, което се влива насам, е част от много по-голяма картина.

Истинският спектакъл идва със зимата. Тук, около крайбрежните езера, зимува почти цялата световна популация на червеногушата гъска, дребна и пъстра птица с ръждива гръд. Заедно с нея на ятата спират десетки хиляди големи белочели гъски, които всяка сутрин се вдигат с оглушителен шум от водата и потъмняват небето над равнината за няколко дълги минути. Небето оживява. За наблюдателите на птици студените месеци са най-силният сезон по тукашния бряг. Малцина свързват тихото поле край Горун с такова богатство от живот.

Бежанци от Сливенско и преселения по границата

Горун е основано през трийсетте години на деветнайсети век от бежанци от Сливенско и Ямболско, които бягат от кърджалийските набези над родните си места. Сред заселниците има цели фамилии от Жеравна и Катунище, донесли в равнината балкански навици и говор.

След Освобождението селото влиза в новото Княжество България, но съдбата му остава тежка: през 1901 година силно земетресение го разрушава изцяло. Възстановяването върви бавно в години на несигурност по самата граница на държавата. С Ньойския договор от 1919 година цяла Южна Добруджа, заедно с Горун, минава под румънска власт. През 1940 година Крайовската спогодба връща областта на България, румънските заселници се изселват, а на тяхно място идват българи от Румъния. Така днешното население е до голяма степен потомство на преселници от две посоки.

Тези премествания са оставили дълбока следа в говора и в имената на родовете в селото. Балканските преселници донесли своите песни и обичаи в равнината, а по-късните заселници от Румъния добавили свои. Така малкото землище събира памет от Сливенско, от Жеравна и от отвъддунавските краища. Историята на Горун е в основата си история на пътувания.

Чести въпроси за Горун

В коя община и област се намира Горун?
Горун е село в община Шабла, област Добрич, в равнината на Южна Добруджа. Намира се близо до северното Черноморие, недалеч от общинския център Шабла и от съседните Дуранкулак и Крапец.

От какво идва името на селото?
Името идва от горуна, вид дъб с жълтеникава дървесина, който растял в гората край селото. Старото турско име Саръмеше означава същото и пази паметта за същата дъбова гора.

Какво има за гледане около Горун?
На седем километра е скалистото Тюленово, наблизо са Камен бряг и резерватът Яйлата, а малко по-нататък е Птичият залив Тауклиман. По-голям избор за отсядане и хранене има в Каварна и областния център Добрич.

Как се стига до Горун?
През землището минава първокласният път I-9, част от европейския маршрут Е87, който свързва крайбрежните селища. С кола морето при Тюленово е на около десетина минути.