Драгана

Драгана е малко българско село в община Угърчин, област Ловеч, сгушено в Предбалкана там, където последните ребра на Стара планина опират в Дунавската равнина. Според данните на ГРАО към 2015 година тук живеят 195 души, а през землището тече река Каменица, ляв приток на Вит. Селото е известно като родно място на Цецка Цачева, бивш председател на Народното събрание. Свързва се със света чрез четвъртокласен републикански път и съседните Бежаново, Ъглен, Орляне и Каленик.

Малцина спират тук случайно. И тъкмо в това е обаянието му. Който все пак свърне по отбивката, заварва един бавен, премерен свят, в който денят се мери не с часовника, а със светлината над хълмовете и с гласовете откъм реката.

Река Каменица и тихият риболов под селото

Река Каменица е тънка предбалканска артерия. Изрязва землището на Драгана и отдава водите си на Вит, а точно тя дава на селото онова, заради което си струва отбивката от главния път. Бреговете ѝ са подредени с върби и тръстика, удобни за хвърляне на въдица, и местните ловят кротушка, мъздруга и попче. По-горещите дни хората се отбиват и за освежаване в по-дълбоките вирове. Чистият въздух тук не е празна приказка, а резултат от рядкото население и липсата на тежка промишленост наоколо.

Реката не бърза. Кой днес помни как звучи вода, в която не се намесва нито един мотор? Тук това все още може да се чуе, ден след ден, от ранна пролет до късна есен.

Долината е класически предбалкански терен с редуващи се ливади, дъбови шубраци и ниски варовикови чукари, заради което сутрин над водата дълго се задържа мъгла. По течението се чува зеленоглавата чинка и кълвачът, а вечер край вировете излизат сърни и диви свине, които идват на водопой. Същата река, вече по-пълноводна, можете да проследите и през съседната долина към Голяма Брестница, друго селце от община Угърчин. За търсещите по-широка вода наблизо е и поречието на Вит при Дерманци. Тук рибарят не идва за улова на всяка цена, а по-скоро за самия ритуал, за дългото мълчаливо чакане край водата, в което времето се разтяга и мисълта се успокоява.

Уловът е второстепенен. Местните говорят за Каменица не като за ресурс, а почти като за стара позната, чийто нрав познават по сезоните и по цвета на водата след дъжд.

Калето и легендата за момата Драгана

Над селото личат останките на крепостта Калето, която свидетелства, че още по времето на Римската империя тук е имало живо селище. Каменните темели се сливат с тревата по височината, но контурът на отбранителния пояс все още се чете за окото, което знае какво търси. Подобни късноантични и средновековни укрепления са разпръснати из целия Предбалкан, защото билата над реките са давали естествена защита и поглед към пътищата в равнината. Самото име на Драгана идва от една предбалканска легенда за мома, запалена от поробителите заради отказа ѝ да приеме чужда вяра.

Топонимът е жив и до днес. Хората го свързват именно с тази жертвена история, предавана от поколение на поколение. Предания за девойки, загинали в защита на вярата си, се срещат на десетки места по българските планини; в съседните селища към Троянско, като Голяма Желязна и Калейца, също се пазят сходни местни легенди. Какво ли е тласкало хората да кръстят родното си място на една жертва, а не на победа? Може би защото точно скръбта се помни най-дълго. Името се е оказало по-устойчиво от всяка крепостна стена.

Бавният бит и смяната на сезоните

Драгана се живее по сезоните, а не по календара на града. Напролет ливадите наоколо се покриват с дива трева и цъфнали овошки, въздухът натежава от мирис на влажна пръст, а сутрин петлите се обаждат много преди да светне. После идва лятото. Тогава селото притихва под жегата, дворовете се пълнят със зеленчук, а вечер по сенчестите пейки старите хора разказват за нивите, които някога са се простирали докъдето стига погледът. Наесен Предбалканът се обагря в ръждиво и медено.

Дъбовите шубраци стават златни, а от комините се вдига първият дим, който мирише на изгоряло дърво и на наближаваща зима. Има ли по-честен начин да се опознае едно място от това да се види в четирите му лица? В Драгана сезоните не са фон, а самата мярка на времето.

Преселниците от Сопот, Лесидрен и Брусен

Днешният облик на Драгана се изгражда след Освобождението през 1878 година, когато няколкото абазки, турски и черкезки семейства напускат землището. На тяхно място идват преселници от близките балкански села Сопот, Лесидрен, Брусен и Угърчин, които донасят своя планински говор, овчарски и земеделски занаяти и стопански навици. Това е типичното за района презаселване, при което опразнените равнинни землища се поемат от по-многолюдните балкански махали нагоре по реките. Малко по-късно, след Кресненско-Разложкото въстание от 1878 и 1879 година, тук намират подслон и бежанци от Пиринска Македония, а населението се оформя като пъстра смес от балкански родове, всеки със своята памет, песни и трапеза.

Същата вълна преминава и през съседните селища на Угърчинско и за две поколения променя облика на целия Предбалкан. Историята на тези родове личи и в говора, и в имената на нивите около Драгана. Всяко преселение носи и своята тиха драма, защото зад сухите цифри стоят напуснати огнища и наново стъкмени домове. Стара дума някъде се пази. Друга се губи. Така от различни корени се сплита един общ местен характер, премерен и работлив, какъвто личи и до днес у малцината останали стопани.

Ъглен, скалният мост Дупката и крепостта над Вит

На около 7 км от Драгана стои Ъглен, единственото населено място в България, чието име започва с буквата „Ъ“. Край селото река Вит е издълбала естествен скален мост, познат на местните под името Дупката, и той си заслужава краткото отклонение от пътя. Сводът е изваян от водата в продължение на хилядолетия и под него реката минава като през тунел, което го прави обичана спирка за фотографи и любители на геоложките феномени. На километър северозападно от центъра на Ъглен се откриват останки от средновековна крепост, изградена умело върху самите природни дадености като отбранителен пояс. Гледките над речния пролом тук са по-широки и по-сурови от тези в самата Драгана.

Тишината се нарушава само от водата долу. Добре е да тръгнете рано. Тогава камъкът оживява и сводът над водата изглежда още по-внушителен.

Язовир Тодоричене, геопаркът Искър-Панега и Карлуково

На около 17 км се намира язовир Тодоричене, разположен край едноименния град, тих и подходящ за риболов и пикник без тълпи. Бреговете му са обрасли и спокойни, без заведения и шум, заради което мястото привлича повече рибари и семейства, отколкото шумни компании. Водоемът е изграден за напояване на околните земеделски земи и днес е дом на шаран, каракуда и бяла риба, а ранното утро е любимото време на местните въдичари. Тук рядко ще видите гмуркащи се джетове. Самотата на брега е част от привлекателността.

Още по на юг, на около 20 км, е градът Луковит, оттам започва геопаркът Искър-Панега, който свързва ландшафтния парк на река Златна Панега с Карлуковия карстов комплекс. В землището на съседното Карлуково се крият пещери, скални арки и прочутата пропаст Проходна с двата си отвора, наречени „Очите на Бога“, които правят района любим на пещерняци и фотографи. В самия Луковит се намира и язовирът над Златна Панега, строен между 1926 и 1938 година за производство на ток и за напояване на полетата към Радомирци. Любителите на по-дивата природа продължават и към Дивчовото в посока Тетевенския балкан.

Така от тихото землище на Драгана за по-малко от час с кола се отварят съвсем различни светове, от спокойната язовирна шир до пресечения карст с неговите пещери и пропасти. Едно землище, а толкова посоки. Точно това прави селото удобна и недооценена база за обиколка на цялото Угърчинско и Луковитско.

Подслон и база за нощувка над селото

За тези, които искат да останат повече от ден, в Драгана има вила с леглова база за 8 души, разположена над селото, откъдето от терасите ѝ се откриват широки гледки към долината. В двора има място за паркиране и озеленена площ, а вътре жилищната част включва всекидневна с кухня, трапезария, камина и санитарен възел. Обстановката е подходяща за семейни събирания, тържества и тихи уикенди далеч от града. Денят тук тече по ритъма на селото, а вечер тишината е почти пълна, нарушавана само от щурците и далечния лай на куче. Кой не е мечтал поне веднъж да заспи на такова място?

От Драгана се тръгва удобно към областния център Ловеч с неговото Покрито мостче и старинния квартал Вароша. Базата е добра отправна точка за обиколка на цялото Угърчинско, защото от селото за по-малко от час с кола се стига както до язовирните брегове на север, така и до карстовите феномени на юг. Който търси истинско предбалканско спокойствие, ще го открие именно тук, между реката и старата крепост. Препоръчвам да дойдете без бързане. Оставете на селото да ви наложи своя ход, защото Драгана не се разкрива на минувача, а на онзи, който има търпението да поседи край реката и да изчака да притъмнее.