Съдържание
Описание
Сандански е български град, който се намира в югозападната част на страната. По данни на ГРАО към 2015 година населението му е малко над 28 000 души.
Един от символите на града и паметникът на Спартак, за който се смята, че е роден в района на Сандански.
Градът е важен икономически и транспортен център в областта, като в същото време предлага страхотни възможности за туризъм и редица забележителности, които да посетите.
Местоположение на Сандански
Административно е център на едноименната Община и е част от Област Благоевград. Разположен е в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин.
През града минава международният главен път Е79, както и железопътната линия свързваща София с Кулата и Солун. Най-близките населени места са Поленица, Лешница, Дамяница и Струма, а в южната част на града преминава и река Струма.
Туризъм в Сандански
Туризмът в града е силно развит и в него може да отседнете в някой от над 50-те хотела или 25 къщи за гости. Има разнообразни възможности, както за всеки вкус, така и за всеки джоб.
Градът предлага разнообразни възможности за отдих и посещение на редица ресторанти и забележителности, както в града, така и в намиращите се наблизо Пирин, река Струма и околности.
От Сандански имате възможност и за екскурзия в Гърция, като Егейско море се намира само на 126 км от града.
Наблизо се намира и най-малкият град в България – Мелник.
Забележителности, които да видите
Сандански разполага с редица забележителности от местен и национален характер. В Центъра на града се намира Археологическият музей, който е основан през 1936 година. Изграден е върху основите на базиликата на епископ Йоан. Съдържа над 11 000 музейни експоната и е един от 5-те археологически музеи в страната, който специализира в областта на античната археология.
До епископската резиденция в града се намира Базилика номер 1. Тя също е разположена в центъра на града. В нея е издълбан старогръцки надпис върху гранитна колона, който позволява да се определи възрастта на структурата – 3-4 век. Смята се, че за времето си, църквата е била значителна. През 6 век е била разрушена от варварски нашествия, а днес останките ѝ са запазен и отворени за посетители.
Край града може да посетите и Санданския манастир „Св. Св. Козма и Дамян“. Той е от епохата на Възраждането и се състои от едноапсидна църква, параклиси на Св. Димитър и Св. Петка, както и жилищна сграда. Смята се, че на мястото на сегашния манастир е имало църква, която се датира от 4-5 век. В нея са живели братята Козма и Дамян, които лекували болните при извора Мирото. Те дали и името на селището – Свети Врач, което остава като име до 1958 година.
В Сандански се намира и градският парк Свети Врач, който е един от най-големите в страната и е разположен на площ от 344 декара. Той е и единственият такъв парк с пясъчни алеи. Паркът предлага редица атракциони като изкуствени езеро с лебеди и патици, вековни чинари, над 160 запазени растителни вида, фонтани, детски кътове, макет на Пирин, летен театър и други.
В местността около Сандански също може да посетите редица забележителности като Мелник – най-малкият град в България – Роженският манастир и живописното село Лешница.
История на селището
В Сандански кипи живот още от най-ранни времена. Минералните извори в и около града го правят благоприятно за живот място. Смята се, че има възникнало селище около тези извори още през второто хилядолетие преди новата ера. В края на 6 век селището е разрушено от варварски племена. Неговите останки са изцяло под терена на съвременния град Сандански. Разкритие са редица археологически обекти от различни исторически периоди.
През османския период Свети Врач е пазарно средище със смесено население, като най-сериозното си развитие достига през 19 век.
След освобождението селото остава под османска власт. Към 1900 година в него живеят над 1 100 души, от които близо 600 са българите християни.
По време на Втората балканска война (Междусъюзническа) Свети Врач е превзет и опожарен от гръцката армия. С Букурещкия договор селото преминава в състава на Царство България.
През 1929 година е обявено за град, а през 1949 година той получава и съвременното си име – кръстен на българския революционер и войвода Яне Сандански, деец на ВМОРО.