Сандански

Сандански е български спа град в Югозападна България и административен център на едноименната община в Област Благоевград, с население над 28 000 души по данни на ГРАО от 2015 година.

Разположен е в Санданско-Петричката котловина, в подножието на южен Пирин, на около 220 метра надморска височина, а през южната му част тече река Струма. Заради топлите минерални извори и мекия преходносредиземноморски климат градът е известен най-вече като балнеоложки и климатичен курорт, чийто въздух традиционно се препоръчва при астма и болести на дихателните пътища. Един от символите на града е паметникът на Спартак, тракийския водач на въстанието срещу Рим, за когото се смята, че е роден в този край.

Античната нишка не е само легенда, защото под улиците на съвременния град лежат руините на късноантичен епископски център с базилики, мозайки и надписи.

Спартак, Археологическият музей и Базилика № 1

Сърцето на старините е Археологическият музей, основан през 1936 година и подреден върху основите на епископската базилика на Йоан. Той пази над 11 000 експоната. Част от находките са открити на самото място, върху основите на храма, където днес е подредена експозицията.

Малко музеи у нас са посветени изцяло на античната археология, а точно тази специализация нарежда сградата сред петте водещи археологически музея в страната по богатство на сбирката. Експозицията проследява живота на тукашното селище от тракийско през римско чак до ранновизантийско време, така че една обиколка стига за бърз преглед на цели хилядолетия наслоена история. До епископската резиденция, също в самия център, се намира Базилика № 1. Върху гранитна колона в нея е издълбан старогръцки надпис, по който постройката се датира в 3-4 век, а през 6 век сградата е разрушена при варварски нашествия.

Днес останките са консервирани и отворени за посетители, които виждат на живо подовите нива и старите колонади.

Малцина антични епископски комплекси у нас стоят така достъпно и добре запазени сред жив, съвременен град. Фигурата на Спартак е другата голяма тема тук. Паметникът му се издига на входа на града откъм международния път и отдавна се е превърнал в неговата визитна картичка.

Около него туристическите маршрути плавно се прехвърлят към музея и базиликите, така че цялата антична обиколка се събира в няколко съседни преки. Освен Базилика № 1 в града са разкрити и други раннохристиянски храмове с подови мозайки и каменни надписи.

Те допълват картината на голям епископски център от 4-6 век и показват, че днешният курорт стъпва върху едно от значимите късноантични селища по средното течение на река Струма.

Парк „Свети Врач” и неговите пясъчни алеи

Зеленото лице на града е паркът „Свети Врач”, разпрострян върху 344 декара и сочен за един от най-големите градски паркове в страната. Той е и единственият у нас с пясъчни, а не асфалтови алеи, което прави разходката осезаемо различна от обичайната градина. Името му пази старото название на самото селище. Сред зеленината се крият вековни чинари и над 160 растителни вида, а в средата има изкуствено езеро с лебеди и патици, летен театър и весели фонтани.

Подредени са детски кътове и релефен макет на Пирин, по който посетителите се ориентират преди излет в планината. Заради меките зими тук цъфтят растения, които другаде в България измръзват. Затова паркът се посещава целогодишно, а не само през летния сезон.

Минералните извори и спа животът

Топлите минерални извори са причината изобщо да съществува селище на това място още от дълбока древност.

Водата е хипертермална, слабо минерализирана и подходяща както за пиене, така и за вани. Съвременният град е застроен с балнео и спа хотели, които я използват за лечебните си процедури.

Меката, почти средиземноморска зима удължава курортния сезон.

Заради чистия въздух Сандански от десетилетия е признат и за климатичен курорт при дихателни проблеми. В града работят над 50 хотела и около 25 къщи за гости, тоест базата за нощувки е сред най-развитите в Югозападна България. Точно тази концентрация прави мястото предпочитано за уикенд бягства от Благоевград и от София, която е на около два часа път по магистрала „Струма”. Международният път Е79 и железопътната линия София-Кулата-Солун минават през самия град, така че Сандански е важен транспортен възел към границата с Гърция.

Покрай гарата и главния път работят пазари, заведения и панаирни събития, които поддържат духа на старото пазарно средище.

Манастирът „Св. св. Козма и Дамян” и старото име Свети Врач

Край града стои Санданският манастир „Св. св. Козма и Дамян”, обител от епохата на Възраждането. Той се състои от едноапсидна църква, параклиси на Свети Димитър и Света Петка и жилищна сграда. На същото място се предполага, че е имало по-ранна църква от 4-5 век. Според преданието тук са живели лечителите братя Козма и Дамян, които безмездно церели болните при извора Мирото.

Именно те дават на селището името Свети Врач, тоест „светите лечители”, което то носи чак до 1958 година. Самото име описва вярата, че земята и нейните води лекуват. Тази връзка между светци лечители и минерални извори е рядка дори за богатата на манастири Пиринска област, където всяко село пази своя светиня.

Празникът на светите безсребреници се чества и днес, а обителта събира поклонници от целия край. За мнозина местни манастирът остава по-важният символ на града от античните руини в центъра. Изворът и зеленината наоколо го правят тих и подходящ за кратка разходка, която логично завършва балнеоложкия престой. По стенописна традиция и атмосфера обителта напомня на църквата в близкото Добърско и на другите по-известни пирински светини.

От Свети Врач до Яне Сандански

Селище около минералните извори се предполага още през второто хилядолетие преди новата ера, а в края на 6 век то е сринато от варварски племена, чиито останки лежат под днешния център.

През османския период Свети Врач е пазарно средище със смесено население и достига разцвет през 19 век. Към 1900 година в него живеят над 1 100 души, а мястото се утвърждава като търговски възел в котловината.

По време на Междусъюзническата война от 1913 година селището е превзето и опожарено.

С Букурещкия договор то минава към Царство България. През 1929 година е обявено за град, а през 1949 година получава днешното си име.

То е кръстено на революционера и войвода Яне Сандански, деец на ВМОРО, тясно свързан с борбите в Пиринския край. Така за по-малко от век Свети Врач се превръща в Сандански и от пазарно градче израства в курорт. Статутът на признат балнеоложки център идва през следващите десетилетия, когато се строят санаториуми и почивни домове.

Двете имена и днес стоят едно до друго, старото върху парка, новото върху самия град.

Мелник, Рожен и Пирин на крачка от града

Сандански е удобна база за обиколка на цяла Югозападна България. Съвсем наблизо е Мелник, най-малкият град в страната, прочут с пясъчните си пирамиди и с тежкото червено вино.

Над него се издига Роженският манастир, един от най-големите в Пиринско.

Двете места често се правят в един ден от спа хотелите в града. На изток се изправя Пирин с маркираните пътеки към върховете и езерата, а зеленото живописно село Лешница пази селския облик на котловината.

По течението на река Струма се нижат лозя и винарни, сред които и землището на село Дамяница.

На юг Егейско море в Гърция е само на около 126 километра, което прави възможна дори еднодневна екскурзия до брега. Към планинската програма се добавят Банско с лифта към циркусите на Пирин и Добринище с минералните си бани.

На юг към Места пътят минава край Гоце Делчев, откъдето каменните възрожденски селца Ковачевица и Долен пазят калдъръмите си.