Момин Скок

Момин Скок е малък карстов водопад, висок около десет метра, скрит в Еменския каньон по течението на река Негованка, на запад и северозапад от Велико Търново. Намира се в триъгълника между селата Емен, Мусина и Михалци, на около двайсетина километра по права линия от старата столица. Достига се пеша по екопътека Негованка, която е лека и подходяща за всякаква възраст. Водата се излива като широка струя в малко езерце с прозрачни, леко зеленикави води, обрамчено от гъста широколистна растителност.

Това място не впечатлява с обем или грохот. Силата му е другаде, в съчетанието между варовикова теснина, бистра планинска река и сенчеста пътека, която мнозина гости на Велико Търново пропускат, защото гледат само крепостите и църквите.

Водопадът наподобява широка, пълноводна чешма, която излива струята си в каменна купа сред гората. Заради малките си размери понякога остава незабелязан в туристическите справочници, въпреки че е една от запомнящите се природни гледки около старата столица. Именно тази камерност го прави привлекателен за спокойна полудневна разходка, далеч от тълпите по Царевец.

Еменският каньон и река Негованка

Момин Скок не може да се разглежда отделно от каньона, който го е изваял. Еменският каньон е дълъг около три километра пролом, всечен в мраморизирани варовици от река Негованка, с отвесни скални стени, които на места надхвърлят петдесет метра височина. Самата теснина е обявена за защитена местност и пази характерна за карста флора и фауна, включително прилепни колонии в скалните ниши и каверни. Река Негованка е сравнително малка, но именно нейните води през хилядолетията са прорязали скалата и са оформили водопада. По горното течение е изграден едноименният язовир Негованка, който регулира водния отток в района. Името на реката се пренася върху язовира, екопътеката и цялата защитена местност, така че пътеводителите често ги обозначават под общото название Негованка.

Карстовият характер на каньона обяснява и сезонните колебания на водопада. Когато реката е пълноводна, Момин Скок се излива като плътна завеса, а в сухите месеци струята отслабва осезаемо. Затова и впечатлението от мястото силно зависи от времето на посещението.

Около водопада се образува малко езеро с прозрачна, леко зеленикава вода, която през топлите месеци се затопля до приятна температура. Местните го описват като оазис насред гъстата зеленина, заобиколен отвсякъде от широколистна гора, която отделя теснината от околните обработваеми земи. Контрастът между златистите ниви горе и сенчестия пролом долу е една от запомнящите се картини на това място.

По екопътека Негованка до водопада

Подходът към водопада минава изцяло по екопътека Негованка, една от популярните маркирани пътеки в Северна България. Тя обхожда практически целия каньон, върви плътно покрай реката и преминава през тунел от гъста зеленина, под преплетени клони, които пазят прохлада дори в горещ летен ден. Изходният пункт е при село Емен, откъдето тръгва основната маркировка. Трасето включва дървени мостчета, стъпала и парапети на по-стръмните участъци, изградени именно за да направят прохода безопасен. Точно затова пътеката се смята за леснопроходима и не изисква никаква специална екипировка освен удобни обувки със стабилен грайфер. Подходяща е за семейства с деца и за хора без планинска подготовка.

Важно е да следвате маркировката и табелите, защото в гората се отклоняват и други, немаркирани пътеки, които лесно объркват посетителя и невинаги извеждат до водопада. Гъстата, приплетена растителност прави ориентирането трудно, ако се отклоните, а кратко на пръв поглед разстояние между дърветата изисква повече усилия и време, отколкото изглежда отстрани.

Покрай маршрута се откриват скални беседки, малки бързеи и сенчести кътчета за почивка край самата вода.

Дължината на основното трасе позволява спокойна обиколка за няколко часа, без бързане и без напрегнато изкачване. Денивелацията е умерена, а сенчестата гора пази от пряко слънце почти през целия път. Точно тази комбинация от лекота и красива среда обяснява защо екопътеката привлича толкова много гости на старата столица, които търсят природа, а не само музеи. Препоръчително е да тръгнете рано сутрин, особено в почивните дни през лятото, когато по-късно се събират повече посетители. Ранният час носи и по-добра светлина за снимки, и по-голяма тишина, в която ясно се чува как водата пада в езерцето. Носете вода и лека закуска, защото по самата пътека няма заведения.

Кога Момин Скок е най-пълноводен

Изборът на сезон тук решава дали ще видите водопада в най-добрата му форма. Късната пролет и началото на лятото са най-благодатни, защото снеготопенето и пролетните валежи захранват реката, а зеленината е свежа и наситена. Според местните наблюдения юни е месецът, в който околността е в апогея си, с високи, но все още поносими температури и пеещи в сенките птици.

Зимата носи съвсем друг облик. Температурите в каньона падат до минус десет и дори минус двайсет градуса в по-студените утрини, растителността е изцяло широколистна и оголена, а водопадът може почти изцяло да замръзне. Тогава Момин Скок се превръща в ледена скулптура, ефектна за окото, но лишена от живото движение на водата. Есента пък носи меко време и пъстра гама от багри по короните, докато ранната пролет връща растенията към живот и изпълва каньона с аромат и птича песен. Тези месеци обаче рядко съчетават едновременно пълноводие, зеленина и приятно време, затова остават втори избор спрямо началото на лятото.

Село Емен и карстовите тайни на пролома

Изходната точка на повечето посещения е село Емен в община Велико Търново, разположено при входа на каньона. Това е тихо селце с няколко десетки постоянни жители, чието име от години се свързва именно с екопътеката и водопада. Тук обикновено се оставят автомобилите, преди разходката да продължи пеша.

Каньонът пази типичните за карста образувания, които правят района ценен и за специалистите. По скалните стени и в нишите се откриват каверни и малки пещери, които служат за подслон на прилепни колонии, а гората над пролома приютява хищни птици и горска фауна. Заради тази съчетана природна стойност теснината е поставена под защита като защитена местност. Геоложкият разрез на каньона е като отворена книга за това как водата изгражда релефа. Меките мраморизирани варовици се поддават на ерозия по-лесно по пукнатините, а през хилядолетията Негованка е всякла тясна, дълбока клисура с почти отвесни стени. Момин Скок е само най-видимата точка от този дълъг процес, който продължава и днес, при всяко пълноводие.

Внимание край водата и при скалите

Макар екопътеката да е безопасна, няколко неща заслужават повниманието на посетителя. Не влизайте във водата на язовира и реката, защото дъното е неравно, а температурата подвеждащо ниска дори в горещ ден. По влажните скали и мостчета стъпвайте внимателно, тъй като варовикът става хлъзгав при мокро. Стойте на маркираното трасе и не навлизайте сред гъстите храсталаци встрани. Освен риска да се подхлъзнете или одраскате, там през топлите месеци дебнат и кърлежи, затова дрехите с по-дълъг ръкав и репелентът са разумна предпазливост. С тези елементарни мерки разходката остава спокойна и приятна.

Какво да съчетаете наблизо

Момин Скок се вписва идеално в по-голям маршрут из Великотърновския край. На двайсетина километра е самото Велико Търново с хълма Царевец, а съвсем наблизо е възрожденското село Арбанаси с църквата „Рождество Христово” и каменните си къщи крепости.

На юг по пътя към Габрово ви очаква Дряновският манастир с пещерата „Бачо Киро”, описан в страницата за Дряново, а още по-надолу е архитектурният резерват и музеят на открито край Габрово. На изток балканското градче Елена предлага старинна архитектура и местна кухня. За любителите на природата каньонът се нарежда сред емблематичните водопади в България, а съвсем близо до старата столица е и Велико Търново като удобна база за нощувка и тръгване рано сутрин.

Любителите на минералните води могат да добавят отбивка до балнеоселото Вонеща вода на пътя към Елена, а феновете на скалните църкви ще оценят близостта на Иваново с прочутите ивановски манастири под закрилата на ЮНЕСКО. Така една разходка до Момин Скок лесно прераства в цял ден сред история и природа.