Кошарица

Кошарица е средноголямо село в община Несебър, област Бургас, сгушено в крайните източни склонове на Стара планина, само на няколко километра навътре от черноморския бряг. Слънчев бряг е само на 6 километра.

Това е селище от планински тип с морски съсед, където чистият балкански въздух се съчетава с достъп до южните плажове за минути с кола. Населението по данни на ГРАО за 2015 година е 1325 души. Старото име на селото е Къшла Дере и то е дадено заради голямото дере, което прорязва землището.

Кошарица е сравнително младо селище без официална дата на основаване, чиято история обаче се проследява ясно през черкезкото минало и през вълните преселници след него. Тези преселници постепенно оформят днешния му облик. Днес селото живее почти изцяло от туризма, който отдавна се е превърнал в основния му стопански двигател. Кошарица държи рядко удобно двойно положение сред склоновете и близо до водата. От една страна тя е тихо планинско убежище с чист въздух и прохладни вечери, а от друга остава удобна база за обиколка на цялото южно Черноморие. Точно това съчетание привлича все повече гости.

Защо го наричат Къшла Дере и какво значи името

Старото име Къшла Дере идва от голямото дере, което минава през селото, оформя целия му релеф и до днес личи в начина, по който е застроено землището. Думата „къшла“ обозначава зимна кошара за добитък. „Дере“ пък описва точно онази дълбока долина, по която тече водата след поройни дъждове и топене на сняг. Така още в самото име се чете стопанският бит на първите заселници: пастири, кошари и зимни заслони за стадата. Преходът от Къшла Дере към Кошарица не е случаен, а превод по смисъл. Българското име пази същата идея на роден език.

Този модел на побългаряване на турски топоними е типичен за десетки села в Източна Стара планина след Освобождението. Землището и до днес е набраздено от същото дере, което някога е дало името, а планинското положение е оставило траен отпечатък и върху планировката на къщите.

Къщите се изкачват по склона на тераси. Те не са пръснати в равнина, както е при съседните крайбрежни села. От по-високите дворове в ясно време се вижда ивицата на морето отвъд хълмовете към Емона и носа Емине. Дерето е истинският гръбнак на старото селище, защото по течението му са се поили стадата и около него са се вдигнали първите къшли. Сезонният му нрав, ту пресъхнал, ту придошъл, е диктувал къде да се строи, а планинският гръб пази от ветровете и осигурява постоянен достъп до прясна вода.

Съборът на 1 ноември и денят на Иван Рилски

Съборът на Кошарица се провежда всяка година на 1 ноември. На тази дата по стар стил Българската православна църква отбелязва Преподобни Иван Рилски Чудотворец.

За планинско село това е сериозна дата, в която се събират краят на туристическия сезон, прибраната реколта и началото на зимното затишие. Жителите се връщат от работа по хотелите и комплексите, гостите от близките селища идват на трапеза, а селото за един ден възвръща старата си общинска плътност.

Изборът на Иван Рилски за патрон свързва селото с най-почитания български светец и закрилник на народа. Така се очертава духовна нишка между морския североизток и Рилската пустиня, която светецът обитава. На празника храмът се изпълва с богомолци. Около него се подреждат традиционните за крайморските села гозби, а зад избора на патрон точно за края на есента стои и ясна стопанска логика. Лятото минава в работа по хотелите, къщите за гости и комплексите във вилната зона, а времето за празник идва едва когато туристическият поток спадне. Така 1 ноември разделя сезона на труда от сезона на покоя.

Съборът се превръща в годишния повод цялото село да се събере на едно място. За пътника денят е удобен ориентир насред притихналата есен. Който иска да види Кошарица без летния поток към морето, попада точно на момента, в който селото е най-автентично.

Вилната зона и пътят към Слънчев бряг

Туризмът е основният икономически двигател на Кошарица, а вилната зона се разраства всяка година нагоре по склона в посока на съседния Слънчев бряг. В тази зона работят пет хотела, два от които семейни, близо двадесет къщи за гости и няколко апартаментни комплекса. Комбинацията от планинска тишина и морски курорт на пет минути с кола привлича преди всичко семействата. Те бягат от шума и нощния живот на курорта. През селото минава четвъртокласен републикански път към крайбрежието. На югоизток той се връзва с първокласния път I-9 по крайбрежието, а на северозапад извежда към третокласния път III-906 навътре в планината.

Така Кошарица остава встрани от натоварения морски трафик, но на удобна отбивка от него. Слънчев бряг е само на 6 километра, а Бургас с летището и големия град е на около половин час по магистрала и крайбрежен път. Най-близките населени места са Тънково, Свети Влас, Несебър, Елените, Баня и крайбрежният Ахелой. Тази гъстота от съседи прави селото удобна база за обиколка на цялата Несебърска ривиера. Разликата между селото и големия курорт под него е самата същина на предложението му. Слънчев бряг живее с дискотеките и аквапарковете.

Кошарица предлага точно обратното: тих двор, прохладна вечер и звезди над планинския склон, без да жертва близостта до плажа. За семейства с малки деца и за хора, които искат морето през деня и спокойствието през нощта, тази формула върши работа, каквато шумният курорт трудно дава. Вилната зона расте именно защото купувачите на имоти търсят тази комбинация от морски въздух на достъпна цена и планинска тишина наблизо. Удобството на пътя стига и по-нататък по брега: на юг крайбрежният път води към Поморие и солниците му, а по-нагоре през Каблешково се отварят отбивки навътре в Стара планина. Който е отседнал в Кошарица, на практика е застанал по средата на едно от най-гъсто застроените с курорти крайбрежия в страната.

Емонският манастир „Свети Андрей“ и малката Света гора

На около 5 километра от Кошарица се намира Емонският манастир „Свети Андрей“, който в Средновековието е част от така наречената малка Света гора по носа Емине.

От стария манастир днес е оцелял само малък зид, останал от някогашната оградна стена. Обителта достига най-голям разцвет по времето на цар Иван Александър през XIV век.

След това е разрушена при пиратските нападения по крайбрежието.

На нейно място днес действа нов голям манастир, посветен на покровителя на Свети Влас, Свети Власий. В храма му се пазят мощите на Свети Власий и на Свети апостол Андрей, както и частица от Кръста Господен. Малката Света гора край Емине е била цяла мрежа от средновековни манастири, които превръщат този участък от брега в духовен център на Българското царство. Свети апостол Андрей, на когото е посветена обителта, се почита като пръв проповедник на християнството по черноморските земи. Близостта на Кошарица до този комплекс отрежда на скромното село място в една голяма история и го прави едно от най-смислените отклонения в района.

Старият Несебър на десет километра

Несебър е на около 10 километра от Кошарица и предлага рязък контраст с планинската тишина на селото.

Старият Несебър е архитектурно-исторически резерват, който обхваща цялата стара част на града върху полуостров с дължина около 850 метра и широчина около 350 метра. Тесните калдъръмени улички, възрожденските къщи и десетките средновековни църкви са под закрилата на ЮНЕСКО. Градът е сред най-древните не само на Балканите, но и в цяла Европа, защото е основан преди повече от 3200 години, а през Античността носи звучното име Месамбрия.

Тук историята се чете направо по камъните, наслоявани от траки, гърци, римляни, византийци и българи. За гостите на Кошарица една сутрин стига, за да се обиколи целият полуостров, преди следобедът да премине на плажа или обратно в прохладата на планинското село.

История: от черкезкото село до Източна Румелия

Към времето на Руско-турската освободителна война от 1877 до 1878 година на мястото на днешна Кошарица е имало черкезко село.

То е било създадено около десет до петнадесет години по-рано, при масовото изселване на черкези от Руската империя. Голяма част от тези преселници намират нов дом по българските земи, а долината на дерето им предлага вода, паша и заслон. След Освобождението землището попада в пределите на Източна Румелия. Черкезкото население е изселено, а на негово място идват български преселници от околните села.

Именно те превръщат Къшла Дере в трайно българско селище с нов стопански облик, наследило старото име само по превод и спомен. Оттогава Кошарица минава по класическия път на крайморско планинско село. Дълго време то живее от земеделие и животновъдство, а в последните десетилетия прави категоричен обрат към туризма, който преобразява целия му поминък.

Благоприятното положение едновременно в планината и до морето се оказва най-ценният ресурс на селото.