Буковец

Буковец е малко предбалканско село на около 15 километра западно от Велико Търново, в чиито землища живеят шепа постоянни жители, а наоколо се ширят буковите гори, дали името на селището. По данни на ГРАО към 2015 година населението му наброява 56 души, което го нарежда сред най-малките селища в района.

От околните височини погледът стига чак до билото на Стара планина и при ясно време различава върховете Шипка, Ботев и Бузлуджа. Тази гледка, заедно с близостта до старинния Дряново, прави Буковец удобна отправна точка за тих престой далеч от градската глъч. Селото остава встрани от натоварените пътища, затова тук рядко минава случаен човек. Който избере Буковец, идва съзнателно, заради спокойствието и заради чистия планински въздух.

Това е място за хора, които ценят бавния ритъм и тишината повече от удобствата на големия курорт.

Гледката към Шипка, Ботев и Бузлуджа

Селото лежи в гънките на Предбалкана, където хълмовете постепенно се изкачват към главната верига на Стара планина. Именно това разположение отваря широка панорама на юг, която малко равнинни села могат да предложат. При чисто небе от височините над Буковец се очертават три знакови за българина точки: връх Шипка с Паметника на свободата, връх Ботев като най-високата кота на Балкана и куполът на Бузлуджа на хоризонта. Особено ефектно е рано сутрин, когато долините са пълни с мъгла, а билата изплуват над нея.

Буковите гори наоколо обличат склоновете в наситено зелено през лятото и в мед и охра през октомври. Между тях криволичат пътеки, удобни за спокойна разходка без сериозна денивелация. Това е природа за бавно ходене, не за изпитание на силите. Любителите на по-високите била лесно продължават към курортните селища край Габрово и подбалканските проходи.

Сезонът има значение за това какво ще се види. През пролетта горите ухаят на млада шума, а потоците са пълноводни; през есента панорамата към Балкана е най-чиста заради сухия въздух. Зимата носи сняг и затваря част от черните пътища, но прави гледката към снежните била още по-внушителна. Който търси багри за снимки, идва в средата на октомври.

Старата възрожденска къща за гости

Туристическата база в Буковец е скромна. В селото работи една къща за гости с леглова база от 10 места, и сама по себе си тя е малка забележителност.

Сградата е на около 150 години и е възстановена в автентичния възрожденски стил, познат от балканските села край Елена. Дървените чардаци, каменните основи и просторният двор пазят усещането за стар планински дом, а не за съвременен хотел. От терасите се открива изглед към буковите масиви, които ограждат землището.

Дворът е голям и разполага с басейн, така че мястото върши работа както за двойка, търсеща тишина, така и за малка компания. Тук няма шумен живот и заведения, а денят се мери по светлината и по разходките.

Точно тази тишина е причината повечето гости да се връщат. Заради малкия капацитет местата се запълват бързо, особено през топлите месеци и по празниците. Разумно е престоят да се планира предварително, а не в последния момент. Гостите обикновено си носят провизии от Дряново или Велико Търново, тъй като в самото село няма магазин.

Тази уговорка обаче е дребна цена за пълното откъсване от градското ежедневие.

Майсторът Колю Фичето и музеите в Дряново

На около 8 километра от Буковец се намира Дряново, чието име е свързано неразривно с най-прочутия български строител от епохата на Възраждането. Пътят дотам е кратък и подходящ за половиндневна разходка. В града се пази Икономовата къща, една от двете запазени постройки на майстор Колю Фичето, завършена през 1851 година и днес част от Историческия музей в Дряново. Наблизо е и музеят, посветен на самия майстор, където се съхраняват личният му печат и негови вещи.

В музейната сбирка са изложени макети на най-известните му творби: църквата „Света Троица” в Свищов, храмът „Свети Константин и Елена”, мостът над река Янтра при Бяла, покритият мост в Ловеч и каменният мост над Росица в Севлиево. Гледани заедно, тези модели показват колко далеч се е простирало умението на един самоук строител. Самият Дряново е свързан с водите на Стара планина, а близкият Искър и притоците му оформят релефа на целия Предбалкан наоколо.

Това съчетание от майсторско строителство и течаща вода обяснява защо в района толкова често се срещат стари мостове и воденици. Денят в Дряново лесно се запълва само с разходка по тесните възрожденски улици.

Крепостите Градището и Кулата

По хълмовете край Дряново личат останки от две укрепления, които пазят паметта на римската и средновековната епоха. Крепостта Градището е разположена на височина и се смята за римска по произход, а по-късно е била обитавана и от българи.

Недалеч от нея се намират развалините на втора крепост, известна като Кулата.

Според местно предание двете укрепления били свързани с „въздушен мост”, легенда, която и днес се разказва в района. Останките подсказват, че през местността е минавал важен римски път, свързвал е Дунавската равнина с подбалканските котловини.

Така Буковец и съседните селища се оказват наследници на земя, обитавана много преди средновековното Велико Търново да стане столица.

Изкачването до крепостите е приятна разходка сред гората и възнаграждава с поглед към долината на Янтра. Любителите на старините съчетават обиколката с посещение на близкия Дряновски манастир, който също пази дълга история.

Камъните на тези зидове говорят за времена, в които районът е бил оживено кръстовище, а не тихо предбалканско кътче.

Водопадът Скокля и язовир Тъмни лък

За любителите на водните забележителности около Буковец има две лесни цели за половин ден.

И двете са достъпни без специална подготовка и подхождат за семейства с деца. На 8,5 километра южно от селото, точно зад един от прочутите мостове на Колю Фичето и до железопътната линия, се спуска водопадът Скокля.

Мястото е сенчесто и хладно дори в горещините, а близостта до релсите го прави лесно за откриване.

Шумът на падащата вода се чува отдалеч и води посетителя по последната отсечка от пътеката. В другата посока, на около 10 километра, се намира язовир Тъмни лък, до който води черен път, отбиващ от асфалта между Велико Търново и Дряново. При язовира има паркинг и обособено място за отдих и риболов.

Тиха спирка за пикник край водата, където денят минава неусетно под сянката на крайбрежните дървета.

Пътеки и разходки около Буковец

Около Буковец денят се мери в крачки, не в километри. Пътеките тръгват направо от селото и водят към местата, които правят землището любопитно.

Една посока отвежда на юг, към водопада Скокля и железопътната линия, покрай хладната шума на буковата гора.

Друга се изкачва по хълмовете към крепостите Градището и Кулата, откъдето погледът пада към долината на Янтра. Трета слиза към язовир Тъмни лък, където черният път отбива от асфалта между Велико Търново и Дряново. Денивелацията навсякъде е лека.

Това е природа за бавно ходене, не за изпитание.

Който тръгне рано, успява да съчетае две цели в един ден, а до обяд се връща за почивка в двора на къщата. Старите краеведи на района напомнят, че тукашните друми пазят следата на римския път, минавал някога между Дунавската равнина и подбалканските котловини.

Затова всяка разходка тук е и кратко пътуване назад във времето, между гора, камък и течаща вода.

История от основаването до читалище „Развитие”

Според разказите на местните хора днешният Буковец е основан през 1627 година от скотовъди, дошли от Дряново и търсещи убежище от османските набези в гънките на планината. Тази дата прави селото на близо четири века. През 1847 година тук е издигната църквата „Света Троица”, осветена от гръцки владика, което говори за църковния живот на селището още преди Освобождението.

След 1878 година Буковец остава част от българската държава.

Културният възход дошъл с читалище „Развитие”, основано през 1918 година, чийто втори етаж приютил основно училище с две класни стаи. Това училище работило до 1960 година, след което тихо затворило врати заедно с намаляването на населението. Днес от някогашния оживен селски живот са останали спомените и каменните къщи.

Близостта до Дряново и до старите търговски пътища обяснява защо толкова малко село пази толкова много история.

Скотовъдите, основали Буковец, са търсели именно тази закътаност между хълмовете, далеч от друмищата. Векове по-късно същата откъснатост е причина селото да остане автентично, без големи строежи и без шумен туризъм.

Който се отбие тук днес, заварва жива връзка с миналото и една рядка за съвремието тишина.

Кога да се дойде и какво да очакваш

Буковец се посреща различно през четирите сезона, затова изборът на месец има значение. Напролет горите ухаят на млада шума, а потоците край селото текат пълноводни. Лятото е зелено и хладно под сянката на буките, добро за семейства, които търсят прохлада.

Есента носи най-чистата панорама към Балкана и багрите, заради които фотографите идват в средата на октомври. Зимата затваря част от черните пътища, но облича билата в сняг и прави гледката към Стара планина още по-внушителна.

Каквото и да се избере, две неща остават неизменни. В селото няма магазин, затова провизиите се купуват предварително от Дряново или Велико Търново. И местата в единствената къща за гости се запълват бързо, особено по празниците и през топлите месеци. Разумният гост планира престоя отрано, носи си храна и оставя бързането в града.

Така Буковец отвръща с най-ценното, което пази между буковите си гори, тишина и време.