Горно Драглище

Горно Драглище е планинско село в Община Разлог, Област Благоевград, със 912 жители по данни на ГРАО към 2015 година. Седи в Разложката котловина, в подножието на Рила, заобиколено от трите планини Рила, Пирин и Родопите. До него води четвъртокласен републикански път, а най-близките съседни села са Долно Драглище, Добърско и Баня.

Името му до 1966 година е било Горно Драглища, а най-ранното писмено свидетелство за селището идва от османски данъчен регистър от 1576 година. Селото остава встрани от големите туристически потоци, което му придава тиха автентичност и го превръща в удобна изходна точка за обиколка на цялата Разложка околия. Тук пътникът намира спокойствие, чист планински въздух и непосредствена близост до едни от най-красивите кътове в Югозападна България, без шума и тълпите на големите курорти наблизо.

Котловината между Рила, Пирин и Родопите

Селото лежи върху наклонените тераси над долината на река Места, там където Разложката котловина се отваря като широка чаша между три различни планини. На север и запад се извисява Рила с обления си гранитен гребен, на юг острите зъбери на Пирин рисуват хоризонта, на изток меките склонове на Родопите затварят кръга.

Тази тройна прегръдка дава на Горно Драглище гледки, които малко равнинни села притежават, а от по-високите улици погледът обхваща цялата котловина чак до Банско и заснежените била над него. Именно тази панорама към Рила старите хора са ценели най-много. Надморската височина пък държи въздуха хладен и сух дори в разгара на лятото, докато зимата тук пада рано и си тръгва късно.

Землището граничи с това на Долно Драглище, с което двете села дълго споделят обща история и едно име. Разстоянията до съседите са малки: Добърско е на крачка през полето, а Баня с топлите си извори остава на няколко километра по същия път. Самата котловина се прорязва от горното течение на река Места, която събира водите си именно тук, под рилските склонове.

Покрай нея минават и старите пътища между разложките села, по които някога са се движели керваните към Сяр и Драма; днес същата долина свързва Горно Драглище с десетина съседни селища в радиус от двайсетина километра. Затова мнозина гледат на него не като на крайна цел, а като на тиха основа за обиколка из целия Разложки край. Меката смяна на сезоните прави всеки месец различен: пролетта раззеленява ливадите, лятото носи прохлада, есента багри буковите гори, а зимата застила всичко в плътен сняг.

Църквата „Въведение Богородично" и старата вяра

Каменният храм „Въведение Богородично” е построен през 1835 година, в годините преди Освобождението, когато краят още е бил под османска власт. Зидан е от местен камък по тогавашния обичай, вкопан до известна степен в земята, за да не надвишава околните къщи. За жителите на Горно Драглище той остава най-старият оцелял знак за организиран църковен живот в селото.

Дебелите зидове и малките прозорци пазят прохлада през лятото и задържат топлината през зимните служби, а дървеният иконостас и потъмнелите от свещи икони разказват за поколения местни майстори и дарители. Такива каменни храмове в Разложко носят строга, почти крепостна простота отвън и топла украса отвътре. Всеки детайл по резбата и стенописите издава търпеливата ръка на майстори, които са работили с прости сечива, но с дълбоко чувство за мярка.

Кварталът около църквата и до днес е сърцето на старото село. Тесните улички, каменните дворове и чешмите тук издават как е изглеждал животът преди индустриализацията на близкия Разлог. Празникът на храма събира жителите всяка година в края на ноември, когато селото оживява от гости, обредни трапези и стари песни. За посетителя това е рядка възможност да усети жива местна традиция, останала почти непроменена през поколенията.

Тиха база за ски в Банско и Разлог

Горно Драглище разполага с два семейни хотела, по-големият от които побира до 30 легла, и двата с добри условия на достъпни цени. Това прави селото спокойна спалня далеч от напрегнатите вечери на Банско, но достатъчно близо до пистите.

Ски зоните в Банско и Разлог са на около двайсетина минути с кола, а кабинковият лифт на Банско вдига скиори към Тодорка и пистите над града. Семейство може да нощува тихо тук и да кара ски в най-голямия зимен курорт на Балканите, без да плаща курортни цени за легло. Лятото пък отваря Рила за дълги преходи направо от прага.

А на около пет километра, в съседното Бачево, работи конна база с лятна и зимна част, механа и апартаменти за нощувка, където особена атракция е ездата в дълбок сняг през зимните месеци. Който търси сняг без блъсканицата на курорта, намира тук тих компромис. Домакините предлагат домашна кухня, местни сирена и ракия, а вечерите край огъня имат уют, какъвто големите хотели трудно постигат.

За планиращите по-дълъг престой селото е удобно и заради близостта до минералните бани в Баня, където топлите извори лекуват умората след ден на пистата. Така една седмица тук лесно съчетава ски сутрин, разходка следобед и отмора във водата привечер.

Какво крие околността: Добърско, Голак и водопадът Щрокалото

В съседното Добърско стои православният храм „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, изграден през 1614 година и прочут с уникалните си запазени стенописи. Сред тях е и фреската, тълкувана от мнозина като образ на летяща фигура в подобие на ракета, която прави църквата едно от най-обсъжданите средновековни места в страната. Храмът е на крачка от Горно Драглище и заслужава отделен ден.

Близо до Добърско се спуска и водопадът Щрокалото, висок около 30 метра и леснодостъпен и от двете си страни. Падащата вода е особено пълноводна при топенето на снеговете напролет, а пътеката до него е приятна и за семейства с деца.

Над Разлог, на едноименния хълм, се намира местността Голак с екопътека, пейки, дървени шезлонги, люлки и дванайсетметрова кула за съзерцаване. От нея котловината се вижда наведнъж заедно с трите планини, които я обграждат. Мястото е любимо за залези и за кратка следобедна разходка, достъпна почти за всеки.

По-амбициозните тръгват по екопътеката „Властелинът на планините”, която започва от комплекс Семково на единайсет километра, изкачва Вълча поляна и слиза до Станкова река за около четири часа път. Маршрутът завършва при Парка за танцуващи мечки край Белица, където спасени животни доживяват свободно в просторни ограждения сред гората.

Шест века писана история на село Драглища

Името на селото за пръв път попада в писмен документ през 1576 година, в османски данъчен регистър за джелепкешаните в Разложката околия. Записът свидетелства, че населението му още тогава е било изцяло българско, което нарежда Горно Драглище сред селищата с непрекъсната проследима история от близо пет века.

В издадената в Константинопол през 1878 година „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоник” се отбелязва, че през 1873 година мъжкото население на селото наброява 600 жители българи. Тези ранни преброявания показват едно стабилно земеделско и скотовъдно село, каквото остава и през следващия век. След Освобождението краят остава под османска власт и едва през 1913 година, по силата на Букурещкия договор, селото влиза в пределите на Княжество България.

Сегашното си име Горно Драглище получава официално през 1966 година. Старото име Горно Драглища все още се среща из документи и спомени на по-възрастните жители. Тази дълга непрекъсната памет личи и в говора, в имената на местностите и в семейните предания, които свързват днешните стопани с далечни предци. Който поиска да разбере как е живял Разложкият край през вековете, намира в Горно Драглище жив и достоверен пример.