Велики Преслав

Велики Преслав е град в област Шумен, административен център на едноименната община и трети по големина в областта с население около 8 800 души по данни на ГРАО. Издига се само на тридесет километра южно от Плиска, върху и до останките на града, който цар Симеон I превръща в столица на България през 893 година. Точно тази близост до старата престолнина прави мястото силно: туристът идва не заради красива гледка, а заради пластовете история под краката си. Националният историко-археологически резерват с възстановената крепост, Преславското златно съкровище и керамичната икона на Свети Теодор Стратилат са причините, заради които си струва отбиването от пътя.

Градът лежи на десния бряг на приток на река Голяма Камчия, в плодородна котловина между Преславската планина и Шуменското плато. През него минава второкласният републикански път 74, който го връзва с първокласния път 7 и оттам с главните направления 2 и 48. Тоест достъпът от Шумен и от магистрала „Хемус” е лесен. Най-близките селища са Мостич, Имренчево, Миланово и Драгоево, а съседните общински центрове Шумен и Търговище са на разстояние, което се покрива за половин час с кола.

Резерватът и крепостта на старата престолнина

Сърцето на града в туристически смисъл е националният историко-археологически резерват „Велики Преслав”, основан през 1906 година върху руините на средновековната столица. Това е една от най-старите институции от този тип в страната. И пази находки от систематичните разкопки, които продължават вече над век. Теренът обхваща Външния и Вътрешния град, дворцовия комплекс, тронната зала и поредица църкви, изградени с дялан камък и тухла. Площта на укрепения град е надхвърляла пет квадратни километра, а двойната отбранителна линия е ограждала както дворците, така и жилищните квартали.

Вътрешният град е бил същинската крепост, в която са се намирали тронната палата и личните покои на владетеля. Тук археолозите разкриват Тронната зала с дължина около петдесет метра, чиито основи и днес очертават мащаба на церемониалния живот. Външният град пък е приютявал манастири, работилници и жилища на занаятчии и духовници. Така целият резерват разказва за общество, в което дворецът, църквата и пазарът са били тясно свързани.

Най-внушителният възстановен паметник е преславската крепост с масивните си каменни стени и порти, които дават представа за мащаба на укрепената столица. Симеоновата книжовна школа, действала тук в края на деветия и началото на десетия век, е другото голямо наследство на града: именно в Преслав се развива старобългарската литература и се утвърждава кирилицата. Разходката между основите на дворците и базиликите отнема няколко часа и се прави най-добре с екскурзовод, който подрежда хаоса от каменни редове в смислена картина.

Музеят към резервата събира керамика, накити, оловни печати и архитектурна пластика. Сред експонатите личи прочутата кръгла Златна църква (известна и като църквата на Йоан Екзарх), чиято реконструкция показва колко богато е било столичното строителство. Ако сравните мащаба с по-късната престолнина Велико Търново, ще усетите приемствеността на българската държавна идея през вековете.

Златното съкровище и керамичната икона на Свети Теодор

Двете находки, които изваждат Преслав от редицата провинциални музеи, са Преславското златно съкровище и керамичната икона на Свети Теодор Стратилат. Съкровището е открито през 1978 година в местността Кастана край града. И съдържа златни и сребърни накити, диадема, обеци, медальони и византийски монети от десети век. Изработката с клетъчен емайл и фина филигранна техника говори за дворцов вкус и за връзки с константинополските ателиета.

Керамичната икона на Свети Теодор Стратилат е друг връх на преславското изкуство. Сглобена от множество глазирани плочки, тя представя т.нар. преславска рисувана керамика. Тоест занаят, заради който градът е известен сред историците на средновековното изкуство. Тази техника е местна специфика, развита в работилниците около Патлейна, и не се среща в такъв вид никъде другаде по българските земи. Иконата е датирана към десети век и днес се пази в музея към резервата като една от най-ранните запазени творби от този род в Европа.

Освен накитите съкровището включва и сребърна чаша, копчета, апликации и над петнадесет византийски монети, които помагат на учените да го датират сигурно. Находката се свързва с дворцовата среда на цар Симеон и наследниците му, а по богатство и изтънченост се нарежда сред най-ценните средновековни ансамбли, откривани по българските земи. Двата обекта заедно показват, че Преслав е бил не само военна и административна, но и художествена столица.

Природният резерват Патлейна край Голяма Камчия

На около шест километра от града, на десния бряг на Голяма Камчия, се простира природният резерват Патлейна, представляващ ивица вековна гора, обявена за защитена територия още през 1948 година. Тук растат вековни дъбове, габър и редки видове. А сянката и хладината правят мястото приятно за разходка през летните месеци. Именно в околностите на Патлейна са открити пещите, в които е изработвана прочутата преславска керамика, тоест природата и занаятът тук са преплетени. Резерватът е сред първите защитени територии в Североизточна България и пази горски тип, който почти е изчезнал от околните плодородни земи.

Гората е удобна за по-кратки пешеходни маршрути, които тръгват от южния край на града. През пролетта склоновете са пъстри от диви цветя. А есента носи топлите цветове на дъбравата. За разлика от голите скали около Мадара, тук гледката е мека и зелена. Маршрутите са кратки и подходящи за семейства с деца, а гората остава хладна дори в най-горещите летни дни.

Аулът на хан Омуртаг в Хисар Кале

В местността Хисар Кале, в непосредствена близост до града, се намира аулът на хан Омуртаг, тоест укрепена ханска резиденция, която според археолозите е строена по модела на първата столица Плиска. Дворецът се датира към 822 година, а някои изследователи свързват именно него с прочутия Чаталарски надпис на хан Омуртаг, в който се споменава построяването на нов дом на река Тича. В очертанията на аула е разкрита и църква, отнасяна към по-късен период. Стените са изградени от едри каменни блокове по същата техника, която срещаме и в Плиска, което подсказва приемственост в строителната школа на ранното българско ханство.

Мястото е по-малко посещавано от централния резерват, но точно затова е любопитно за хора, които искат да усетят атмосферата без тълпи. Каменните основи, ровът и валовете очертават правоъгълник, който повтаря логиката на голямата столична архитектура. Удобен втори обект за един ден, прекаран в района.

Цар Симеон, падането на столицата и язовир Тича

Историята на Преслав е концентрирана в едно столетие на върхове и поражения. Градът възниква през втората половина на деветия век при княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец. А през 893 година цар Симеон I го обявява за столица. Тук разцъфтява Преславската книжовна школа, която заедно с Охридската оформя облика на старобългарската писменост. В нея работят книжовници като Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и презвитер Григорий, а именно по тяхно време кирилицата постепенно измества по-ранната глаголица.

Падението идва бързо. През 971 година киевският княз Светослав I, а след него византийският император Йоан Цимисхи завладяват североизточните български земи, превземат Преслав и Дръстър и преименуват столицата на Йоанопол. Цар Самуил си връща града между 976 и 1001 година, но Василий II го присъединява окончателно към Византия. След Освобождението от 1878 година селището отново е българско, получава статут на град през 1883 година, а през 1993 година приема днешното име Велики Преслав вместо османското Ески Стамболук.

На осем километра от града се намира язовир Тича, седмият по големина в страната. Обиколката му надхвърля сто километра. А стената е висока близо петдесет и пет метра. Водите му захранват околните селища и са любимо място за риболовци: тук се ловят шаран, бяла риба, сом, костур, каракуда и още видове, включително червеноперка, кефал и уклей. Бреговете на язовира са удобни за бивак и наблюдение на птици, а тихите заливи привличат и любителите на гребане.

Оттук пътят лесно продължава към областния център Шумен или към старата дунавска крепост Силистра, наследник на средновековния Дръстър. Един ден във Велики Преслав лесно се превръща в по-дълъг маршрут из Североизточна България.