Вонеща вода

Вонеща вода е малко балканско село в община и област Велико Търново, кацнало високо в северните склонове на Стара планина край второкласния републикански път 55. Името му идва от сярната миризма на тукашните минерални извори, а селото е родното място на войводата и революционер Филип Тотю. Населението му е 226 души по данни на ГРАО към 2015 година, което не пречи Вонеща вода да е сред по-посещаваните спа дестинации в Търновския балкан. Тук туристът идва заради топлата минерална вода, горския въздух и късото отстояние до Трявна, Килифарево и Велико Търново. Кратко казано: това е тихо планинско селце с лечебни извори и силна хайдушка история, удобна спирка между Еленския балкан и старопрестолния град.

Защо водата „вони": сярните извори и спа базата

Цялата слава на селото тръгва от земята под него. Изворите тук изнасят на повърхността вода със забележимо съдържание на сяра, чиято характерна миризма е дала и името на населеното място. Местните векове наред са ползвали тази вода за къпане и за облекчаване на болежки, далеч преди да се появи дума като балнеология. Точно затова прозвището се е лепнало толкова здраво, че е изместило всяко по-благозвучно име. Без изворите Вонеща вода щеше да си остане поредната тиха махала с няколко покрива; с тях то се превърна в адрес, който търновци знаят наизуст.

Днес тъкмо минералната вода държи местната икономика. Селото разполага с три хотела и три къщи за гости, а най-голямата база предлага около 150 легла, ресторант, басейн, сауни и спа процедури в имот, обграден от гори. Гостите идват за уикенд или за по-дълъг престой именно заради комбинацията от топла вода и чист планински въздух. Зимата напълва хотелите не по-малко от лятото, защото топлият басейн сред снега има своя публика. Къщите за гости поемат друг тип посетители, пригодени за семейни събирания, празненства и фирмени тиймбилдинги, където групата иска цяла къща за себе си. През топлите месеци селото е удобна изходна точка за пешеходни разходки и за колоездене по горските пътища наоколо, а релефът е достатъчно стръмен, за да изпоти колоездача, и достатъчно зелен, за да го възнагради.

Филип Тотю и неговата къща-музей

Малко села с двеста души могат да се похвалят с национален герой за съселянин. Вонеща вода може.

Войводата Филип Тотю, едно от знаковите имена на българското хайдушко и революционно движение, е роден в близката махала Гърците, която административно спада към землището на селото. Името му стои редом с тези на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в редицата на четническите предводители от средата на 19 век. Край Вонеща вода се намира къщата-музей „Филип Тотю”, истинската родна къща на революционера, превърната в музей по случай 150-годишнината от рождението му. Експозицията събира предмети от детството на войводата и подрежда основните моменти от живота и делото му, така че посетителят да проследи пътя от планинското дете до четническия предводител. Малките лични вещи правят историята по-осезаема от която и да е учебникарска страница.

За региона този музей е повече от витрина. Той връзва Вонеща вода към по-широката карта на българското възраждане, в която наблизо стои и друг легендарен войвода, Индже войвода. Посещението обикновено отнема под час, но оставя ясна представа защо балканските села са били опора на хайдутството. Гората, която скрива днешните вилни хотели, някога е скривала чети, и тъкмо музеят е причина мнозина да свърнат от пътя 55 точно тук. Историята му дава на селото лице, което спа базата сама по себе си не би осигурила.

Килифаревският манастир и ръката на Кольо Фичето

На късо разстояние от селото стои един от важните духовни центрове на Търновско. Това е Килифаревският манастир „Рождество Богородично”, действаща девическа обител с дълга и накъсана история, задължителна спирка по пътя надолу към равнината. Според преданието манастирът е основан през 1348 година, в епохата на Втората българска държава, когато Килифарево е било огнище на исихазма и книжовността около Теодосий Търновски. След османското нашествие в края на 14 век обителта е разрушена и десетилетия наред тъне в разруха. Възстановяването идва чак през 1718 година, на мястото на стария манастир, така че една и съща света обител събира в стените си и блясъка на средновековното Търново, и упорството на възрожденците.

Тук се появява и една от любимите местни подробности. Църквата на манастира е изградена от самия Кольо Фичето, майсторът, чийто почерк личи в най-хубавите възрожденски постройки в Търновско и Тревненско. За посетителя, тръгнал от Вонеща вода, манастирът е естествено продължение на маршрута към Велико Търново и към възрожденските занаяти на съседния балкан. Дрянковецът, тревненецът и търновецът се срещат в почерка на един и същ майстор. Манастирът работи целогодишно и е удобен за кратко отбиване по пътя.

По пътя 55: съседните махали и близките дестинации

Географията на Вонеща вода е географията на пръснатите балкански махали. Селото лежи в планински район на Стара планина, а през него минава второкласният републикански път 55, от който се отделя и третокласният път 552. Тази пътна връзка прави селцето лесно достъпно въпреки надморската си височина. Колкото и тихо да изглежда, то не е затънтено, а седи на оживена планинска артерия.

Най-близките населени места издават типичната тревненско-търновска картина от дребни махали: Сърненци, Бойчовци, Дойновци, Белчевци, Продановци и Илевци. Имената им звучат като списък от родови корени, защото точно такива са по произход, селища, изникнали около една фамилия. Разпръснати по баирите, те днес съживяват малкото балканско ядро около изворите.

Радиусът за еднодневни излети е щедър. На около 12 км е Трявна с резбарските и иконописните си школи и с Галерия „Казаков”, посветена на художника Димитър Казаков, чиито творби са показвани и в Лувъра. В града има и музеи като Райковата къща, музея на азиатското и африканското изкуство и тревненската иконописна школа. Малко по-нататък са възрожденското Дряново и индустриалното Габрово, а на изток започва Еленският балкан. За пешеходците добра база е хижа „Грамадлива” на около 10 км от селото, в подножието на едноименния връх, с 60 места и целогодишен режим на работа; оттам поемат маршрутите към билото на Стара планина и към съседните върхове.

Връх Грамадлива и горите над селото

Над покривите на Вонеща вода планината бързо надделява. Селото е обхванато от широколистни и иглолистни гори, които правят въздуха хладен дори в най-задушните летни дни и дават на спа престоя точно онзи горски фон, заради който мнозина идват тук вместо в равнинен курорт. Естественият ориентир за пешеходеца е връх Грамадлива и едноименната хижа в подножието му, на около 10 км от селото. Оттук тръгват маршрути към билото на Стара планина, подходящи както за неделен излет, така и за по-дълъг преход с нощувка, а целогодишният режим на хижата означава, че планината е достъпна и през зимата, когато снегът сменя зеленината.

Колоезденето е другата силна страна на терена. Горските и черните пътища около махалите предлагат изкачвания и спускания в широк диапазон на трудност, а ниският трафик прави въртенето на педалите спокойно. През пролетта и есента, когато жегата отстъпва, тези маршрути са в най-добрата си форма. Тъкмо тази близост на дивата планина до топлата минерална вода прави селото особено, защото малко места успяват да съчетаят басейн със сяра и пътека към планинско било в рамките на един и същи следобед.

„Дядо Манчовите ханове": как се ражда едно балканско село

Историята на Вонеща вода е изненадващо нова за място с толкова стара околност. Селото възниква едва през 1840 година, когато повечето съседни махали вече са имали зад гърба си столетия. Началото поставя дядо Цаньо Хаджиев от махала Гърневци, който си построява малко ханче в местността край изворите. След него идва синът му Минчо Хаджиев и се преселва тук с цялото си семейство, а около техния имот започва да се оформя селище. Дълго време хората наоколо наричат мястото „Дядо Манчовите ханове”, по ханджийската фамилия, дала начало на всичко. Едно ханче край сярната вода се оказва достатъчно, за да поникне цяло село.

Балканът около селото пише и по-бурни страници. Тукашните гори са били прибежище на български хайдути и войводи, а Филип Тотю е най-светлият пример сред тях. Тази хайдушка традиция нарежда Вонеща вода до съседната Елена и Арбанаси в общия разказ за свободолюбивия Търновски край. Не случайно именно тук, в гънките на планината, са се раждали хора, готови да хванат пушката.

По време на Руско-турската освободителна война от 1877 до 1878 година през селото преминава с войските си руският генерал Йосиф Гурко. След войната Вонеща вода влиза в пределите на новосъздадената българска държава.